Нона Йотова стана част от магията на Денсинг старс“ и

Нона Йотова стана част от магията на „ Денсинг старс “ и изненада с наличието си на сцената на танцувалното шоу в ефира на bTV. Актрисата и певица, която отпадна след последния лайф, в действителност излезе огромен победител, тъй като провокира същинска вълна от поддръжка за негативно време по-късно в обществените мрежи.

И на сцената, а и в живота си Нона е от хората, които ще се раздадат на цялостните си 100%, само че без да прекрачат правилата и етиката си. Потвържденията за това при нея са не едно или две, само че най-голямото идва с откровения звук в този диалог!

Нона Йотова сигурно ще ви накара да се замислите за доста неща, без значение дали можете да танцувате!

– Нона, изненада ли те поканата да участваш тъкмо в „ Денсинг старс “, по какъв начин реагира в началото?

– Много се зарадвах, тъй като доста одобрявам предаването, доста обичам и да танцувам. Първото, с което започнах да се занимавам преди години, беше типичен балет, след това и съвременен балет. Освен това в постановките, в които играя, в множеството и танцувам. Изобщо танците са ми огромна обич!

Разбира се, трябваше и у дома да видя по какъв начин ще погледнат на тази покана. Мъжът ми изначало не беше доста склонен, само че след това сподели, че въпреки всичко ще бъда с експерт. Опасенията му бяха да не би стартират да ми се подиграват. Но шоуто кардинално е положително по темперамент. Имах и шанс, че тъкмо в този миг таман приключвах с премиерата на едно зрелище – и имах свободен интервал, тъй като другояче е доста мъчно, когато би трябвало да съвместяваш, става нещо ужасно. Приех с огромно наслаждение!

– Преоткри ли нещо неподозирано в себе си около шоуто, подготовките, цялостната атмосфера?

– Доказах си за следващ път, че аз съм човек, който доста обича да работи. Колкото и да ми е било натоварено, да съм имала от това физическо натоварване някакви болки и отмалялост, всеки ден отивах със ужасно огромна наслада на подготовки, които продължаваха, примерно от 13 до 17 часа. Това прекарване ме върна малко в едни години, които се занимавах доста повече с танци.

Но огромното изобретение за мен бяха общоприетите и латино танците, до които в никакъв случай не се бях докосвала. Много са разнообразни от всичко останало, което съм танцувала. Нашите експерти са почнали да се занимават с това от деца. Само който не е пробвал, не знае защо става дума.

– Има ли отчаяние в теб след отпадането от „ Денсинг старс “?

– Не, тъй като аз по принцип не обичам надпреварите, само че този формат го одобрявам като тип съревнование със самата себе си. Това да преодолееш, да се научиш да влизаш в този темп, да бъдеш подготвен, да се представиш добре, да не разочароваш колегата, което е мъчно, тъй като фактически те са доста, доста по-напред от всички нас, които не сме се докосвали до тази материя.

Няма по какъв начин да имам отчаяние от отпадането на този стадий. Естествено, че ми се искаше да продължи малко по-дълго, по този начин и си мислех, че ще бъде, само че в последна сметка неведоми са пътищата на ориста. Каквото, такова.

– Но пък няма метод да не те е изненадала реакцията в обществените мрежи на почитатели и фенове след отпадането ти, за които това е било извънредно незаслужено на този стадий?

– О, да, само че освен те. Още по време на самото шоу, когато оповестиха, че ние сме двойката, която отпада, всички останали участници пристигнаха при нас, пристигна и журито, прегръщаха ме, поздравяваха ме, съжаляваха. Защото ние към този момент бяхме съумели да изградим едни доста приятни и другарски връзки и доста се вълнувахме един за различен, за това кой по какъв начин се показва.

И дори, когато участвахме с Даниел на другия ден в утринния блок на bTV, инцидентно се засякохме с Франциска и Томаш, които доста ни се зарадваха. Казаха, че доста съжаляват, че тъкмо аз съм отпаднала, тъй като доста са харесвали това, което върша на сцената. Казаха ми също:

„ Моля те, недей да преставаш да танцуваш! “.

– Те обаче, можеха да ви дадат по-високи оценки и общия общ брой най-после да ви дръпне от предпоследното място?!

– Не, в противен случай, оценките им са верни. Аз не желая да разясня оценките на другите хора, само че това, което дадоха на нас, беше вярно. От терзание да не закъснявам в някои моменти, защото куикстепа кардинално е бърз танц, аз избързвах (усмихва се). По време на подготовките беше отлично, а след това се появи и адреналина, напрежението, и всичко се трансформира.

Смешното в тази ситуация е, че когато да вземем за пример в актьорската специалност имаш миг на уязвимост, търсиш очите на колегата си, а в общоприетите танци има едни такива закони, че главата на дамата нормално стои вляво, безусловно наложително е. На подготовките дори Даниел ми се караше, споделяше „ Не, не ме гледай! “, тъй като аз понякога търсех погледа му (смее се). Но съм доста щастлива от общуването си с него, той е прелестен.

– На процедура излиза, че си печеливша, а не губеща!

– О, безусловно. Даже преди да стартираме изявлението, си приказвах с Виолета Марковска, която преди години също участваше в „ Денсинг старс “ и се показаха брилянтно с Наско Месечков. Ходех с нея доста постоянно точно поради нас, защото сме приятелки, макар че имаме огромна разлика в годините. Впоследствие станах и кума на нейната женитба.

После, когато и Дарин Ангелов, с който играя в театъра, взе участие също в шоуто, също ходех да го поддържам. Много се вълнувах! Пак ще кажа – доста, доста одобрявам предаването. Този формат за мен е може би най-хубавия е. Красив е, безценен – всеки, който влезе в самото студио, и види единствено метода на снимане, какъв брой камери са на терен, с каква техника се работи, в действителност е впечатляващо. Много е хубаво, че се завърна и нека да го има още дълго!

– Не те питах – здрава ли си след шоуто или имаш някакви травми?

– Имам няколко дори (смее се). Първото е болежка при свивката на коляното, която се появи и при съвсем всички останали участници. Другото е, че имах едно неприятно рухване по време на една от подготовките.

Тогава с Даниел репетирахме в едно мраморно предверие, в което имаше стол, за който след това разбрахме, че е бил строшен. Аз обаче, се качих на него в процеса на подготовка и, несъмнено, той се досчупи, а аз паднах на мрамора. Първите дни нищо ми нямаше, само че към този момент чувствам болежка в ребрата. Няма какво да направя, просто ще очаквам да ми мине.

– Наскоро твоят мъж Богомил Бонев изненада всички със занимателен пост в обществените мрежи, в който признава, че е приказвал с човек от журито да те скъса, с цел да не се постанова да си променяте плановете…

– (смее се) да, това си беше безспорна смешка. На Нова година се засякохме с Илиана Раева и той употребява случая да й каже: „ Да я скъсаш! “ (смее се).

– Добре, ами в този момент? Какво споделя в този момент, откакто е минало всичко?

– Беше доста благополучен, доста горделив с мен! Имаше доста огромен екстаз, дори пристигна на втория лайф, с цел да ме гледа онлайн. Всъщност, всичките му терзания отпаднаха още в самото начало, когато му описах по какъв начин вървят нещата.

Той, обяснимо, се притесняваше от целия този хейт в обществените мрежи, който нормално идва към тези, които са пред очите на хората по една или друга причина. А аз години наред съм имала тези аргументи и върху мен се е изливал какъв ли не хейт – и поради него, и поради това, че съм се занимавала с политика, по най-различни аргументи.

Докато течеше предаването аз не съм гледала какви са реакциите. Погледнах за първи път едвам в този момент, откакто отпаднах и останах прелестно сюрпризирана.

– Замисляла ли си се дали това, което пееш и играеш по някакъв метод не оживява като идентификатор и в действителния ти живот?

– Разбира се, изключително в песните и със стиховете, които пиша. Донякъде и в пиесите, които играя. Вече имам щастието да съм достигнала това равнище, че да мога да предпочитам къде и в какво да играя.

В момента играя в една доста смешна комедия – на Щефан Фьогел, който е един от най-поставените модерни създатели, и в същото време в една психическа драма на Тенеси Уилямс, която е и една от най-трудните му пиеси, приети от целия свят. Човек би трябвало да има богата сензитивност, с цел да съумява да пресъздава цялата тази прочувствена палитра. Аз мисля, че сензитивните хора са положителните хора. Да, от време на време става по-трудно и даже е допустимо човек да загуби себе си.

– Песента „ Не изпитвам завист “ май споделя всичко за философията, с която живееш?! Греша ли?

– Изобщо не грешиш! Тази ария е по текст и музика на майка ми и да – това е едно от най-великите неща на света. Другото е да можеш да бъдеш съпричастен, да съчувстваш.

– При теб актьорството и музиката вървят ръка за ръка, само че кое е с по-голяма притегателна мощ?

– Музиката, тъй като съм и създател, освен реализатор. Имам песни, които са по стихове на майка ми, само че имам и такива, писани от огромни български символисти, какъвто е Николай Лилиев, да вземем за пример. Но песните, които аз съм дала – като „ Синьо безвремие “, да речем, ги усещам като мои чеда, тъй като и текста, и музиката са мой. Те са доста откровени, доста персонални. В театъра играеш облици, писани от други създатели.

– Преди малко загатна, че от време на време човек е допустимо да се изгуби. Ти самата имала ли си подобен интервал?

– Разбира се, всеки човек има. При мен най-сериозния беше, когато изгубих майка си. Но май това при всеки човек е най-сериозната дупка.

– Какво ти оказа помощ да се върнеш още веднъж към живота, да се изправиш?

– Изкуството, то ме извади. Това, което ми е завещано и от майка ми.

– А от позицията на днешния ден по какъв начин мислиш – повече неточност или не беше влизането ти в политиката, или повече беше загуба на време, тъй като там постоянно си като с вързани ръце…

– Точно в този смисъл е и страстта, която имам по този въпрос. Когато влизах в политиката, естествено, имах своите положителни планове да трансформира нещо към по-добро. После обаче виждаш, че това нито може да стане бързо, нито да е несъмнено въобще, че ще стане, макар твоите положителни планове.

В политиката в един миг започваш да се чувстваш употребен – и освен се чувстваш, само че си и доказваш, че е по този начин. Но не скърбя, тъй като това ми даде извънредно доста опит. Неслучайно и във визитката си в „ Денсинг старс “ споделих на смешка, че откакто съм била в Народното събрание, към този момент нищо не може да ме уплаши (смее се). Голяма месомелачка е това, през което се минава.

Когато в един миг станеш народен представител, ти, на процедура, работиш това, макар че няма такава обособена специалност. Реално видяно щом получаваш заплата за това, значи би трябвало да си 24 часа разполагаем да си вършиш нещата. Но не всеки го възприема по този метод.

– За край и с цел да не приключваме с политика, а с нещо прелестно, ще те попитам по какъв начин се съхранява любовта сред двама души толкоз дълги години, както е във вашия случай с Богомил Бонев?

– Според мен това значително зависи от интелигентността на хората, които са избрали да бъдат дружно. Зависи доста и от уважението един към различен. И не на последно място – възприятието за комизъм. Без него нищо не е в положение да се получи.

И за жалост това, за което ми е най-мъчно, че в последно време българинът доста изгуби възприятието си за комизъм. В момента, надали не, в случай че си позволиш да пуснеш някаква хумореска, след това би трябвало да обясниш, че е била такава?!

Чувството за самоирония също е от значително значение – тя е една степен по-ценно и по-високо от възприятието за комизъм. Не всеки може да го има.

Интервю на Анелия ПОПОВА