Защо и как Сталин, Хитлер и Мусолини бяха номинирани за Нобелова награда за мир
Нобеловата премия за мир се присъжда годишно от 1901 година насам, като не е връчвана единствено в 19 случая. Победителят се дефинира от Норвежкия Нобелов комитет въз основа на къс лист с всички номинации. Докато да спечелиш премията се смята за мъчно, самото номинирането за нея не е такова. Списъкът с хора, способни на повдигнат номинация за премията, е по-дълъг, в сравнение с можем да си представим, в това число членове на национални асамблеи и държавни управления. Университетски преподаватели, някогашни съветници на Нобеловия комитет и хора, които са удостоени с премията, също могат да предлагат. Списъкът със самите номинирани обаче може да доближи повече от 300 души, след което би трябвало да бъде намален до 20 или 30 претенденти. Този втори лист не се дава на обществеността и се пази в загадка в продължение на 50 години.
Първият номиниран от тези мъже, е Бенито Мусолини. Италианският фашистки деспот получава номинацията през 1935 година, когато същата година нахлува в Етиопия. Тя идва и откакто той постави 3/4 от всички италиански предприятия под държавен надзор. Той е номиниран от двама разнообразни индивида: Едно от целесъобразните писма идва от немски професор по право, а другото – от професор във Франция. Тези писма нормално се съхраняват в архивите на Нобеловия институт, само че тези две съответни липсват. Следователно претекстовете зад тази номинация в никакъв случай няма да ни бъдат известни.
Мусолини обаче не е прегледан за късия лист от Нобеловия комитет, само че се твърди, че комисията е имала различия дали въобще да присъжда премията през тази година. В последна сметка премията е връчена на Карл декор Осиецки, немец, който управлява битката против превъоръжаването на Германия.
Следващата от тези фигури е Адолф Хитлер. През 1939 година Хитлер е номиниран от Ерик Бранд, който е народен представител в шведския парламент. Но Брандт в действителност не го номинира, тъй като има вяра в идеалите на фюрерът; номинацията е митинг против номинацията на английския министър председател Невил Чембърлейн през същата година. Чембърлейн е номиниран от няколко души за ролята му в Мюнхенското съглашение, а Бранд желае да уточни минусите във външната политика по това време и обстоятелството, че Мюнхенското съглашение разрешава на Германия да превземе елементи от Чехословакия.
Докато претекстовете за номинацията може и да имат смисъл за Бранд, те не се одобряват доста добре от множеството хора. Бранд отдръпва номинацията, само че тя вечно ще е част от Нобеловите архиви. Въпреки че Хитлер няма късмет да получи премията за мир, тя в действителност не е присъдена през тази година заради експлоадирането на Втората международна война.
В годините след войната ще се появят и други странни номинации, от които най-изненадващи са двете за Йосиф Сталин. Бившият водач на Съветския съюз е номиниран първо през 1945 година и още веднъж през 1948 година Номинацията през 1945 година идва тъкмо след войната и е изпратена от Халвдан Кохт, някогашен норвежки външен министър и историк, който изброява Сталин дружно със седем други номинирани. Невъзможно е да се знаят точните претекстове зад тази номинация, само че се счита, че са политически. Когато писмото за номинацията е написано, Норвегия е в съюз със Съюз на съветските социалистически републики в продължение на доста години, а Червената войска освобождава част от страната от немска окупация. Съюзническите страни всъщност представят Сталин по положителен метод в всеобщите медии заради дейностите на Съюз на съветските социалистически републики по време на войната.
Кохт може да е видял Сталин като един от архитектите на успеха на съдружниците и по тази причина да го номинира. Сталин обаче няма да завоюва премията, защото вместо на него тя е връчена на Кордел Хъл.
Втората номинация за Сталин през 1948 година също може да има политически претекстове. Тя е изпратена от чехословашкия професор Владислав Ригер. През това време приносът на Съветския съюз към военните старания към момента се помни с обич. Увеличаването на властта му в източноевропейски страни като Чехословакия също прави рационално отдаването на вярното почитание към руския водач.
Това може да е повода за номинацията, само че и тя няма да докара до победа Сталин. За повторно Сталин ще бъде подценен, само че премията въобще няма да бъде връчена тази година. Причината за това е неналичието на подобаващи живи претенденти, което е отдаване на респект към неотдавна убития Ганди.
