Рождественско послание на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан
„ Но когато се извърши времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден)… с цел да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. Затова не си към този момент плебей, а син; в случай че пък си наследник, то си и правоприемник Божий, посредством Иисуса Христа “ (Гал. 4:4,5,7).
Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри - рожби на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,
От все сърце поздравяваме всички вас с Рождеството на Спасителя на света (Йоан 4:42) и пожелаваме на всички крепки душевни и телесни сили, Божия помощ в трудовете, мир и благополучие. Нека посредством родилия се във Витлеем Спасител да се преобразява лицето на България – нашето благо Отечество!
Свети деятел Павел в посланието си към галатяните възвестява една истина, която съдържа в себе си отговор на въпроса: за какво пристигна в света нашият Господ Иисус Христос? Той пристигна за това - с цел да бъдат индивидите осиновени от Бога, с цел да не бъдат като плебеи, само че да са свободни синове и дъщери, които посредством силата на Светия Дух могат да се извърнат към Твореца, като Го назоват собствен Отец (Гал. 4:6).
Как се популяризира върху хората това осиновение? Същият деятел ни учи, че осиновението от Бога е резултат от действието в нас на Светия Дух, „ тъй като всички, водени от Духа Божий, са синове Божии “ (Рим. 8:14). По този метод осиновението е подарък, който Бог предлага на индивидите посредством Своя Син в Светия Дух. Но този подарък се възприема и усвоява от хората свободно, той не е дух на иго, само че Дух на осиновение (Рим. 8:15). Намирането на този подарък изисква от индивида подготвеност и старания. „ Защото всички сте синове Божии посредством вярата в Христа Иисуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте “ (Гал. 3:26-27). И по този начин, осиновението от Бога, съпричастността към Христос се реализира със силата на Светия Дух съгласно нашата религия, посредством тайнството Кръщение и подвига на духовно-нравственото образование, посочено от деятел Павел като обличане в Христа (Гал. 3:27).
Възпоменаването на събитието Рождество Христово би трябвало да повдигне в нас размисъл до каква степен ние, които сме кръстени индивиди, сме способни да усвоим даровете на Светия Дух; до каква степен е жива и действена нашата вяра; доколко апела на апостола да се облечем в Христа се реализира в нашия всекидневен живот? Доколко оставаме правилни на обетите на светото Кръщение? Осиновението на индивида от Бога е и Божий подарък, и заповед по едно и също време. Като подарък то се донася на нас посредством родения във Витлеем Младенец и се реализира в живота със силата на Светия Дух. Като заповед се изисква от нас религия и съответстващи на вярата положителни каузи. Затова колкото повече в нашия живот са любовта, мира, положителното и правдата, толкоз повече ние се съпротивляваме на злото, враждата, ненавистта и лъжата. В резултат на това сме по-близко до Бога и по-обилни блага на Светия Дух се изливат върху нас.
Същевременно измежду многото добродетели в последна сметка има две, за които Словото Божие приказва като условия за осиновението на индивида от Бога. Това са състраданието (Лука 6:35) и миротворството (Матей 5:9). Състраданието преодолява егоизма, бездушието, коравосърдечието, безчувствеността, жестокостта; миротворството предотвратява враждата, разделянето и кръвопролитието. Християните са длъжни да реализират тези добродетели в персоналния и публичния си живот. Няма граница за християнина в неговия път към Бога. Не съществуват някакви тесни и специфични места за реализиране на християнските заповеди. Те би трябвало да се извършват на всички места, където има болежка, страдалчество, потребност, разделяне, омраза. Господ изисква от нас съчувствие и към ближните, и към далечните. Страданието и болката, където и да се демонстрират, би трябвало да провокират у нас ответните усеща – съчувствие и състрадание.
Отиващата си година беше изпълнена с разнообразни огромни тествания. В битката с жестоката болест Ковид-19 починаха голям брой индивиди. Немалко домашни църкви оредяха. Голям брой хора се разделиха със своите близки. Пожарите, наводненията, злополуките унищожиха човешки животи. Бедността, несигурността, страхът и болката разклатиха духовното равновесие на индивида. Какъв би трябвало да бъде отговорът на християнина към страданията на ближните и далечните? Този отговор е състраданието. Ние сме длъжни да укрепим в себе си това възприятие, с което е бил богат нашият народ, само че което е отслабнало в сърцата ни, които през днешния ден са закоравели и закрити за непознатата болежка. Чувството на съчувствие поражда взаимност, солидарността умножава силата на народа, прави го кадърен да преодолее най-страшните тествания. Преп. авва Доротей учил, че хората са сходни на слънчевите лъчи: колкото са по-близо те към слънцето, към Бога, толкоз са по-близко един към различен. Състраданието и солидарността сближават хората, вършат ги мощни, в същото време ги доближават към осиновението от Бога.
Осиновението на индивида от Бога Евангелието свързва също по този начин с миротворството: „ Блажени миротворците, тъй като те ще се нарекат синове Божии “ (Матей 5:9). За реализирането на тази заповед също няма граници: мирът в нашите сърца, мирът в фамилията, мирът в нашите енории, мирът в колективите, където се трудим, мирът в Църквата, мирът в нашата страна, мирът измежду народите, мирът измежду ближни и далечни – това е региона на християнското миротворчество. Да бъдеш миротворец, значи не да нарушиш мира там, където той е реалност, само че да изградиш мира там, където е нарушен, и да съдействаш с всички способи и начини да се излекува разделянето и да се укрепи мирът. Следвайки този принцип, нашата родна света Църква непроменяемо възпитава своите рожби в дух на мир.
Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри - рожби на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,
Господ се роди във Витлеемската пещера, с цел да могат синовете човешки да станат синове Божии. Но какво значи за хората осиновението от Бога, какво им дава това осиновение? Осиновението значи съпричастност към Божествената обич, тъй като „ Бог е обич “ (1 Йоан 4:8). Осиновението от Бога вкарва индивидите в тайната на любовта като върховен закон на живота, разкрива пред тях смисъла на този живот и дарува сили за неговото реализиране. С други думи, осиновението от Бога е преображение на човешкия живот по законите на Божествената обич, оприличаване този живот на Божествения живот. Това преображение стартира тук, в изискванията на земното съществуване, и минава във вечността.
„ Възлюбени - приказва ни свети деятел Йоан Богослов, в този момент сме рожби Божии; само че още не е станало очевидно, какво ще бъдем. Знаем единствено, че по кое време стане очевидно, ще бъдем сходни Нему, тъй като ще Го забележим както си е “ (1 Йоан 3:2).
Дано ни помогне Господ през Новата година и във всички години от нашия живот, та да останем правилни на дара на осиновението, което Богочовекът Христос донесе в света посредством Своето Рождество! Амин!
Честито Рождество Христово!
Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри - рожби на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,
От все сърце поздравяваме всички вас с Рождеството на Спасителя на света (Йоан 4:42) и пожелаваме на всички крепки душевни и телесни сили, Божия помощ в трудовете, мир и благополучие. Нека посредством родилия се във Витлеем Спасител да се преобразява лицето на България – нашето благо Отечество!
Свети деятел Павел в посланието си към галатяните възвестява една истина, която съдържа в себе си отговор на въпроса: за какво пристигна в света нашият Господ Иисус Христос? Той пристигна за това - с цел да бъдат индивидите осиновени от Бога, с цел да не бъдат като плебеи, само че да са свободни синове и дъщери, които посредством силата на Светия Дух могат да се извърнат към Твореца, като Го назоват собствен Отец (Гал. 4:6).
Как се популяризира върху хората това осиновение? Същият деятел ни учи, че осиновението от Бога е резултат от действието в нас на Светия Дух, „ тъй като всички, водени от Духа Божий, са синове Божии “ (Рим. 8:14). По този метод осиновението е подарък, който Бог предлага на индивидите посредством Своя Син в Светия Дух. Но този подарък се възприема и усвоява от хората свободно, той не е дух на иго, само че Дух на осиновение (Рим. 8:15). Намирането на този подарък изисква от индивида подготвеност и старания. „ Защото всички сте синове Божии посредством вярата в Христа Иисуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте “ (Гал. 3:26-27). И по този начин, осиновението от Бога, съпричастността към Христос се реализира със силата на Светия Дух съгласно нашата религия, посредством тайнството Кръщение и подвига на духовно-нравственото образование, посочено от деятел Павел като обличане в Христа (Гал. 3:27).
Възпоменаването на събитието Рождество Христово би трябвало да повдигне в нас размисъл до каква степен ние, които сме кръстени индивиди, сме способни да усвоим даровете на Светия Дух; до каква степен е жива и действена нашата вяра; доколко апела на апостола да се облечем в Христа се реализира в нашия всекидневен живот? Доколко оставаме правилни на обетите на светото Кръщение? Осиновението на индивида от Бога е и Божий подарък, и заповед по едно и също време. Като подарък то се донася на нас посредством родения във Витлеем Младенец и се реализира в живота със силата на Светия Дух. Като заповед се изисква от нас религия и съответстващи на вярата положителни каузи. Затова колкото повече в нашия живот са любовта, мира, положителното и правдата, толкоз повече ние се съпротивляваме на злото, враждата, ненавистта и лъжата. В резултат на това сме по-близко до Бога и по-обилни блага на Светия Дух се изливат върху нас.
Същевременно измежду многото добродетели в последна сметка има две, за които Словото Божие приказва като условия за осиновението на индивида от Бога. Това са състраданието (Лука 6:35) и миротворството (Матей 5:9). Състраданието преодолява егоизма, бездушието, коравосърдечието, безчувствеността, жестокостта; миротворството предотвратява враждата, разделянето и кръвопролитието. Християните са длъжни да реализират тези добродетели в персоналния и публичния си живот. Няма граница за християнина в неговия път към Бога. Не съществуват някакви тесни и специфични места за реализиране на християнските заповеди. Те би трябвало да се извършват на всички места, където има болежка, страдалчество, потребност, разделяне, омраза. Господ изисква от нас съчувствие и към ближните, и към далечните. Страданието и болката, където и да се демонстрират, би трябвало да провокират у нас ответните усеща – съчувствие и състрадание.
Отиващата си година беше изпълнена с разнообразни огромни тествания. В битката с жестоката болест Ковид-19 починаха голям брой индивиди. Немалко домашни църкви оредяха. Голям брой хора се разделиха със своите близки. Пожарите, наводненията, злополуките унищожиха човешки животи. Бедността, несигурността, страхът и болката разклатиха духовното равновесие на индивида. Какъв би трябвало да бъде отговорът на християнина към страданията на ближните и далечните? Този отговор е състраданието. Ние сме длъжни да укрепим в себе си това възприятие, с което е бил богат нашият народ, само че което е отслабнало в сърцата ни, които през днешния ден са закоравели и закрити за непознатата болежка. Чувството на съчувствие поражда взаимност, солидарността умножава силата на народа, прави го кадърен да преодолее най-страшните тествания. Преп. авва Доротей учил, че хората са сходни на слънчевите лъчи: колкото са по-близо те към слънцето, към Бога, толкоз са по-близко един към различен. Състраданието и солидарността сближават хората, вършат ги мощни, в същото време ги доближават към осиновението от Бога.
Осиновението на индивида от Бога Евангелието свързва също по този начин с миротворството: „ Блажени миротворците, тъй като те ще се нарекат синове Божии “ (Матей 5:9). За реализирането на тази заповед също няма граници: мирът в нашите сърца, мирът в фамилията, мирът в нашите енории, мирът в колективите, където се трудим, мирът в Църквата, мирът в нашата страна, мирът измежду народите, мирът измежду ближни и далечни – това е региона на християнското миротворчество. Да бъдеш миротворец, значи не да нарушиш мира там, където той е реалност, само че да изградиш мира там, където е нарушен, и да съдействаш с всички способи и начини да се излекува разделянето и да се укрепи мирът. Следвайки този принцип, нашата родна света Църква непроменяемо възпитава своите рожби в дух на мир.
Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри - рожби на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,
Господ се роди във Витлеемската пещера, с цел да могат синовете човешки да станат синове Божии. Но какво значи за хората осиновението от Бога, какво им дава това осиновение? Осиновението значи съпричастност към Божествената обич, тъй като „ Бог е обич “ (1 Йоан 4:8). Осиновението от Бога вкарва индивидите в тайната на любовта като върховен закон на живота, разкрива пред тях смисъла на този живот и дарува сили за неговото реализиране. С други думи, осиновението от Бога е преображение на човешкия живот по законите на Божествената обич, оприличаване този живот на Божествения живот. Това преображение стартира тук, в изискванията на земното съществуване, и минава във вечността.
„ Възлюбени - приказва ни свети деятел Йоан Богослов, в този момент сме рожби Божии; само че още не е станало очевидно, какво ще бъдем. Знаем единствено, че по кое време стане очевидно, ще бъдем сходни Нему, тъй като ще Го забележим както си е “ (1 Йоан 3:2).
Дано ни помогне Господ през Новата година и във всички години от нашия живот, та да останем правилни на дара на осиновението, което Богочовекът Христос донесе в света посредством Своето Рождество! Амин!
Честито Рождество Христово!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ