Младата писателка Ния Вълнова за "Пръстите на краката" и хората
Ния Вълнова е на 19 години, ученичка е в Първа езикова гимназия във Варна. Тя завоюва първото място за прозаичност на 25 - ия Национален книжовен конкурс „ Петя Дубарова “ с описа „ Пръстите на краката “. „ Това е един доста необикновен роман, в който с лъжливо елементарни думи, с реплика на детски взор, само че в действителност много по-вещ, със смели находки, които не са уплашили създателя, а са помогнали той да построи историята на едно семейство, с доста живи облици! Браво! “, разяснява писателката Кристин Димитрова – ръководител на журито.
Младата писателка споделя, че намира ентусиазъм и се учи от всичко, което я заобикаля. Темите, които я вълнуват, са любовта, сънищата, Бог и гибелта. В разказите си прокарва мислите си за Бог като абстракция, като част от индивида, като не задълбава в религиозната догматика.
Замисля се и за неизбежната част от живота – гибелта.
" Интересно ми е да проучвам концепцията за гибелта, може би тъй като хората се опасяват от нея, а може би тъй като самата аз се опасявам от нея ", споделя авторката.
Заглавията на творбите ги оставя за най-после. " Никога не знам какво да напиша и ми се желае да оставя творбата без заглавие. Писането на заглавие си е цяло изкуство, би трябвало да можеш да хванеш интереса на читателя ", безапелационна е писателката. Фразата " Пръстите на краката " ѝ хрумва непринудено и по този начин стартира да се подрежда историята.
Младата авторка споделя, че се учи от това, което вижда, от хората.
Чуйте изявлението на Светлана Вълкова с Ния Вълнова:
По обявата работи: Елисавета Илиева
Младата писателка споделя, че намира ентусиазъм и се учи от всичко, което я заобикаля. Темите, които я вълнуват, са любовта, сънищата, Бог и гибелта. В разказите си прокарва мислите си за Бог като абстракция, като част от индивида, като не задълбава в религиозната догматика.
Замисля се и за неизбежната част от живота – гибелта.
" Интересно ми е да проучвам концепцията за гибелта, може би тъй като хората се опасяват от нея, а може би тъй като самата аз се опасявам от нея ", споделя авторката.
Заглавията на творбите ги оставя за най-после. " Никога не знам какво да напиша и ми се желае да оставя творбата без заглавие. Писането на заглавие си е цяло изкуство, би трябвало да можеш да хванеш интереса на читателя ", безапелационна е писателката. Фразата " Пръстите на краката " ѝ хрумва непринудено и по този начин стартира да се подрежда историята.
Младата авторка споделя, че се учи от това, което вижда, от хората.
Чуйте изявлението на Светлана Вълкова с Ния Вълнова:
По обявата работи: Елисавета Илиева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ