Нито една война не се печели с груба сила, печели

Нито една война не се печели с груба мощ, печели се с техника и познания. В началото на Втората Световна война, Франция се стреми да изкопае още веднъж окопите и счита, че ще се повтори едно дълго окопно стълкновение, само че вместо хора, французите се изправят против машини и бързо бягат чак до Англия, където морската каруцарка към момента може да се оправи с офанзивите по вода. Притесненията идват от немското Луфтвафе, което също може да се похвали с впечатляващ скок напред.

Точно затова, първоначално английските ескадрили освен страдат, само че и търпят извънредно високи загуби. Накрая британците са принудени да изпращат хора само по бързата процедура – преминавайки базовото образование. Общо взето всеки един човек, който може да лети обикновено, е изпратен в пердах. Летенето е единствено един от проблемите, тъй като немския Masserschmitt е създание, което до този миг не е показвало цялостния си капацитет. Дори и най-хубавият английски водач не може да се оправи със скоростта на немците, а да не приказваме, че доста от тях са калили уменията си точно в Испанската война. Проблемите стартират доста по-рано, още през Първата Световна война.

Германците съумяват да показват такава мощ, че за известно време британци и французи просто не летят, не и преди появяването на Фридрик Уилям Хил. Той е прочут инженер и специалист по химия, физика и математика. Неговото главно занятие през 1915 година е да сложи картечница на английските самолети. Работи върху слагането на синхронизатор – устройството, което не разрешава на картечницата да простреля витлата на самолета. Същата технология е към този момент осиновена от германците доста по-рано. Хил съумява да концентрира огъня по този начин, че вражеските цепелини да бъдат по-лесно сваляни. Кралските Военновъздушни сили на Британия се образуват на 1 април 1918 година и откакто Хил е един от скъпите фрагменти, той незабавно е пренасочен там.

През 1920 година той ще опитва с възпламенителни водородни патрони. Само 2 години по-късно, планът е затворен, заради простата причина, че британците имат потребност от по-добра стопанска система, а не от оръжия. След редица съкращения, Хил е изпратен да работи в дребен отдел с Х.С.В Томпсън и капитан Адамс. Те би трябвало да работят върху картечниците Браунинг и Хиспано-Суиза оръдията, които да се копират и създават всеобщо, като концепцията е да се употребяват за самолети. Хил работи върху рефлекторните точки и балистиката, като по този метод разрешава на водача да стреля с бързомер и да е сигурен къде тъкмо ще бъде концентриран неговия огън.

През 1931 година излиза наяве, че немската авиация в действителност е напреднала и британците няма да могат да се оправят. Точно затова Хил и другари са извикани, с цел да подобрят системата. До този миг изтребителите разполагат единствено с 2 картечници. Започват тестванията и през идващите 2 години армията ще се пробва да направи надалеч по-сериозен и мощен мотор, който би трябвало да отговори на всички съществени условия. Пробиването на дебелата немска ризница изисква най-малко 8 картечници и тежки оръдия, затова инженерът би трябвало да измисли вид освен да ги направи скорострелни, само че и да не натоварва структурата на самолета, като също по този начин би трябвало да измисли и реда за пукотевица, тъй че самолетът да продължи да бъде постоянен.

Хил прави множеството си калкулации вкъщи, като взима механичния калкулатор от работа. Инженерът пресмята всички вероятни сюжети по време на борба, при разнообразни атмосферни условия и даже при попадения върху самия аероплан. Избраното оръжие, което по-късно ще бъде сложено в изтребителите Hurricane и Spitfire – в дословен превод „ плюещ огън “ – може да създава най-малко 1000 изстрела в минута. Интересен факт е, че Хил не работи самичък, неговите калкулации се вършат благодарение на един изключително забавен помощник. Фредерик употребява своята 13-годишна щерка Хейзъл. Именно тя пресмята какъв брой тъкмо картечници ще бъдат нужни на двата нови изтребителя, с цел да смъкват противников аероплан. Оказва се, че едно 13-годишно момиче може да пресметна всичко това вкъщи си в кухнята.

Единственият проблем е, че по това време началниците желаят доста повече, те не имат вяра, че ще могат да се оправят с конкуренцията и тъкмо затова се постанова да покажат задоволително достоверна математика. Хейзъл пресмята, че са нужни 256 точни попадения, а водачът при заход има потребност от към 2 секунди, с цел да стреля по противников бомбардировач при заход. След като 2 картечници не могат, броят им доближава до 8 за подобен период от време. Според сина на Хейзъл – Робин, майка му страдала от дислекция и обичала повече математиката, тъй като изразяването било проблем.

Учителите ѝ не спирали да споделят, че е проблематично дете, само че пък била умна и не може ли да я санкционират, а и почтено казано не желали. Понеже Хил и неговата щерка работят в строга секретност, те не са приети в никакъв случай преди края на войната. Едва по-късно излиза наяве, че двамата са помогнали за спечелването на борбата за Англия. По време на самата война, Хейзъл минава курс по медицина и работи в Червения кръст, лекувайки бойци.

Нейният брачен партньор е точно боец, който лекува и за който се омъжва през 1948 година Продължава да се занимава с просвета, само че този път работи в посоката на медицината. Има няколко създадени материала за учебна уплаха, анорексия и аутизъм. Умира на 90 години през 2010 година и неведнъж е считана за един от пионерите и хората, които са съумели да завоюват тази война.