Ниското самочувствие много често се дължи на липсата на умение

Ниското самочувствие доста постоянно се дължи на неналичието на умеене за самоподдържане – разрешаваме неуспехът да срине вярата в качествата ни или не разрешаваме на триумфите да ни зарадват и да ни накарат да се усещаме горди със себе си. За да се оправим с това, психолозите ни поучават да се научим да бъдем благосклонни към себе си – да одобряваме грешките и неуспехите като неизбежни уроци, без които просто не можем да продължим напред, само че също и да честваме успехите, тъй като това ще усили самоувереността и самочувствието ни.

Понякога обаче неувереността, ниската самокритика, неналичието на самочувствие, на чувство за мощ и надзор са последици от напълно друг и доста по-дълбок проблем.

Според психолога Бетани Уебстър, съответно при дамите, той може да се дължи и на по този начин наречената майчина болежка. По думите й, макар че компликациите и провокациите в връзките сред майки и дъщери са постоянно събитие, за тях в никакъв случай не се приказва намерено. Това обаче е проблем, тъй като ги трансформира в тематика табу. Колкото повече заобикаляме да приказваме за нещо, толкоз по-деликатно за разискване става то и надлежно – толкоз по-невъзможно за разрешаване.
Какво тъкмо съставлява майчината болежка?

Майчината болежка в действителност е болката да си жена. Това е рана, излъчена от потомство на потомство при дамите в патриархалното общество главно поради неналичието на функционални механизми, благодарение на които тази болежка да бъде обработена и след това излекувана.
Майчината рана включва болката от:

Сравнението с другите дами, което постоянно ви кара да се чувствате зле.

Срам – поради непрекъснатото насаждане, че нещо във вас не е наред.

Чувство за непълноценност: смятате, че сте прекомерно оскъдни, с цел да бъдете обичани.

Чувство за виновност поради това, че желаете повече от това, което имате в момента; възприятие за виновност, тъй като надълбоко в сърцето си сте уверени, че заслужавате повече.

Раната на майката може да се прояви като:

Страх да покажете същинското си „ аз ” – с цел да не станете обект на рецензия, насмешки и с цел да не бъдете отхвърлени.

Висока приемливост към неприятното отношение на другите.

Чувствителност и лесна ранимост.

Усещане за конкуренция с други дами.

Саботаж на личните желания, фантазии и стремежи.

Прекалено строго и преобладаващо държание.

Хранителни разстройства, меланхолия, пристрастяване.

В нашето патриархално, доминирано от мъже общество дамите са принудени да мислят за себе си като за нещо “по-малко от ”, което не заслужава или не е почтено да получи повече от това, което има. Чувството, че си нещо “по-малко от ” е интернализирано и излъчено от генерации на поколения…

Това “женско подтисничество ” е двойно задължение за дъщерите.

От една страна, в случай че дъщерята одобри вътрешните убеждения на майка си (която не има вяра в качествата си и счита, че не е задоволително добра), то тя ще развие същите страхове, същата нерешителност и в последна сметка ще има същия живот.

От друга страна, в случай че се възпротиви и повярва в силата и опциите си, тя ще би трябвало да живее с терзанието, че майка й може да се почувства самотна и предадена, поради това че не е повярвала в майчините препоръки и правила. И защото дъщерята не желае да прави майка си нещастна и да изгуби любовта и утвърждението й, тя приема нейните неверни вярвания не поради персоналната си увереност, а с цел да потвърди своята отдаденост и прочувствена съгласуваност.
Стереотипите, които поддържат майчината болежка:

“Забрави ли какъв брой неща е направила майка ти за теб? ” (казано от други хора)

“Майка ми жертваше толкоз доста за мен. Ще бъде толкоз егоистично да върша това, което тя не е могла да направи. Не желая да я карам да се усеща зле.

“Дължа преданост на майка си – без значение защо става въпрос. Ако направя нещо, което може да я разстрои, тя ще намерения, че не я оценявам. “

Дъщерята може да се опасява от това да извърши капацитета си, тъй като е уверена, че ще нарани майка си. Страховете може да се дължат и на терзанието, че майката може да се почувства застрашена поради фантазиите и упоритостите на детето си, поради смелостта, която демонстрира то (за разлика от нея самата). Това значи, че дъщерята няма да предприеме нищо, с цел да реализира капацитета си, тъй като се опасява да не провокира гнева и завистта на майка си.

Всичко това нормално е неумишлено и не е тематика, по която се приказва.

Всички сме усещали болката, която изпитват нашите майки. И до известна степен всички сме подозирали, че може би точно ние сме отговорни за тяхната болежка. Точно в това се състои неправилното и поробващо възприятие за виновност. Това има смисъл, когато се преглежда лимитираното когнитивно развиване на дете, което е уверено, че е причина за всичко. Ако не обработим тази несъзнателна религия като възрастни, ние се обричаме да живеем с нея и в последна сметка да оставим фантазиите и стремежите си несбъднати.
майка, щерка
Истината е, че никое дете не може да избави майка си…

Никоя жертва, която дъщерята прави, в никакъв случай няма да бъде задоволителна, с цел да компенсира високата цена, която майка й може би е трябвало да заплати за загубите, които е натрупала през годините, просто тъй като е жена и майка в това общество.

И въпреки всичко, доста дами се пробват да компенсират тази болежка още от ранното си детство: те неумишлено вземат решение да не изоставят или предадат майките си, като станат “прекалено сполучливи ”, “прекалено умни ” или “прекалено рисковани ”. Това решение е подбудено от обич, преданост и същинска потребност от утвърждение и прочувствена поддръжка от майката.

Много от дамите се заблуждават, че с цел да са лоялни към майките си, те би трябвало да бъдат правилни на техните рани и по този метод съучастници в личното им подтисничество.

За дъщерите, чиито майки имат съществени проблеми (пристрастяване, психологични болести и т.н.), въздействието може да бъде нездравословно и извънредно подло.

Това, което дъщерите по този начин и не схващат, е, че гневът на майките им не е ориентиран против тях. Гневът им е ориентиран към патриархалното общество, в което живеем, към разпоредбите и безумните правила, които то ни внушава.

Да бъдеш майка в това общество е неописуемо мъчно. Много дами споделят: “Никой в никакъв случай не те предизвестява какъв брой е мъчно да бъдеш майка ”. Нещо повече, обществото втълпява на майките неправилни убеждения, че в случай че майчинството е мъчно, отговорни за това са единствено те, че в случай че не могат да се оправят, просто би трябвало да се стараят повече, че дамата би трябвало да е блестяща и сполучлива във всяко отношение – да е отлична майка, идеална брачна половинка, да е красива, да е стройна, да има невероятна кариера и несъмнено – съразмерен брак.

Истината е, че този стандарт осакатява дамите потомство след потомство и е извънредно време да бъде разрушен и погубен изцяло.

Майките са човешки същества от плът и кръв, с усеща и право да бъдат слаби, да плачат, да бъдат изтощени, да не им доближават сили да са любящи и грижовни във всяка една секунда от денонощието. Майките също имат право на неточности, провали, неприятно въодушевление, само че най-много имат право да знаят и да повярват в това, че всички тези човешки недостатъци не ги вършат „ по-малко от ”.

Докато не застанем очи в очи с неуместната действителност, която стои зад майчината болежка, тя ще продължава да се предава от майка на щерка потомство след потомство.
Как да се надигнем лице в лице с майчината болежка:

Дъщерите би трябвало:

да се разграничат от архетипа „ майка ”, с цел да могат да развият капацитета си;

да се разграничат от потребностите, желанията и вярванията на майка си;

да одобряват и схванат майчината рана, да могат да съчувстват, без да я одобряват за своя;

да работят над потребността от непознато утвърждение и да я преодолеят;

да опознаят себе си и личните си желания;

да дефинират здравословни прочувствени граници;

да осъзнаят, че стремежът към съвършенство е път за развиване, само че единствено по себе си то е непостижимо и никой няма право да го изисква от тях.

Животът на дамите може да бъде освободен от оковите на майчината болежка, единствено в случай че бъдат излекувани раните, които се предават от потомство на потомство. Излекувате ли себе си, ще осигурите крепко сърце и право на фантазии и на дъщерите си.

По публикацията работи: Ина Фенерова
По материали от: womboflight.com
Снимки: formulalubvi.com, maternidadconsciente.com

Инфо: https://psychology.framar.bg