Медиана: 85 000 гласа ще вкарват в парламента, може да влязат 9 партии - Анализи
Ниска изборна интензивност, прагът за влизане в идващото национално заседание ще падне на около 85 – 88 хиляди гласоподаватели. Това дава добра опция на по-малките партии да се борят за попадане в Народното събрание, а на всички политически сили по-голяма „ тежест “ в процентно отношение (при релативно невисок брой действителни избиратели). Същевременно ниската изборна интензивност в страната ще увеличи мощно тежестта на гласовете от чужбина.
Това настояват от организация Медиана в изследване, извършено сред 30 август и 4 септември с 1008 индивида (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната.*
От гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80% декларират, че твърдо ще гласоподават още веднъж. Същевременно не се следи активизация измежду тези, които преди не гласоподаваха. Може да се чака, че пред урните на тези избори ще застанат към 2,2 милиона гласоподаватели, демонстрират данните.
Има огромна възможност в идващия парламент да влязат 8 или даже 9 партии – всички, които бяха до момента, плюс „ Български напредък “ и „ Изправи се България “.
Засега ГЕРБ несъмнено господства като води с близо 6 % пред „ Продължаваме промяната ”. Три партии (БСП, Движение за права и свободи и „ Възраждане “) се борят за трето, четвърто и пето място с на практика изравнени позиции. Трябва обаче да се има поради огромният капацитет на Движение за права и свободи от гласовете в чужбина – нещо, което не е отразено в сегашното проучване, прецизират от Медиана. Въпреки, че „ ИТН “ бележи забележителен отлив на гласоподаватели, към този момент те несъмнено резервират опциите си за посланичество в Народното събрание. „ Демократична България “ и „ Български Възход “ също са устойчиво над 4 %-ната преграда за влизане в Народното събрание. Партията на Мая Манолова към този момент е близо, само че под чертата за влизане в Народното събрание, като резервира шансове да бъде деветата партия в новия парламент.
На въпрос " За кои от тези политици, без значение от вашите политически желания и благосклонности, бихте споделили че са в действителност положителни политици? " хората слагат преди всичко с 52% президента Румен Радев. Следват го Бойко Борисов с 25%, Стефан Янев с 22%, Корнелия Нинова с 20%, Кирил Петков и Мая Манолова с по 17%, Асен Василев с 15%, Христо Иванов, Мустафа Карадайъ и Костадин Костадинов с по 14%, Слави Трифонов с 13%, Красимир Каракачанов с 10 и Атанас Атанасов с 8 на 100.
Данните от проучването демонстрират, че резултатите от изборите ще се дефинират не толкоз от предизборната политическа борба сред партиите, а от икономическите разтърсвания в обществото. Наблюдаваме извънредно засилена тревога във връзка с персоналното материално богатство, вероятностите пред страната и страхове за идната зима и непосредственото бъдеще, разясняват още от Медиана.
Близо 70 % от хората споделят, че в последната година материалното състояние на тяхното семейство се е влошило, като имат опасения, че това е единствено началото. Също толкоз чакат, че в идващите месеци ситуацията им ще става още по-лошо (а 9 % се притесняват, че могат да изпаднат в последна мизерия). 40% от хората споделят, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в идните месеци, като единствено 20 % са уверени, че ще могат да се оправят безпроблемно с тези разноски.
Доминиращите публични настроения се ориентират в посока: „ Стига с тези наказания и контра наказания ” (42%); Украйна и Западът също имат отговорност за войната (38%); „ Не е в този момент врeмето да влизаме в Еврозоната ” (58%); Газ да купуваме от този, който ни го предлага по-евтино (64%). В основата на всичко това не е някаква геополитическа преориентация, отвод от Европа и тежнения към азиатски авторитаризъм (както постоянно се тиражира), а простоват смут от инфлационния потрес и страхът за бъдещето.
Наблюдава се доста разминаване в тези оценки сред заможните и бедните обществени групи, акцентират от Медиана.
-----------------------------------------------
Проучването е проучвателен план на организация МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.
Това настояват от организация Медиана в изследване, извършено сред 30 август и 4 септември с 1008 индивида (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната.*
От гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80% декларират, че твърдо ще гласоподават още веднъж. Същевременно не се следи активизация измежду тези, които преди не гласоподаваха. Може да се чака, че пред урните на тези избори ще застанат към 2,2 милиона гласоподаватели, демонстрират данните.
Има огромна възможност в идващия парламент да влязат 8 или даже 9 партии – всички, които бяха до момента, плюс „ Български напредък “ и „ Изправи се България “.
Засега ГЕРБ несъмнено господства като води с близо 6 % пред „ Продължаваме промяната ”. Три партии (БСП, Движение за права и свободи и „ Възраждане “) се борят за трето, четвърто и пето място с на практика изравнени позиции. Трябва обаче да се има поради огромният капацитет на Движение за права и свободи от гласовете в чужбина – нещо, което не е отразено в сегашното проучване, прецизират от Медиана. Въпреки, че „ ИТН “ бележи забележителен отлив на гласоподаватели, към този момент те несъмнено резервират опциите си за посланичество в Народното събрание. „ Демократична България “ и „ Български Възход “ също са устойчиво над 4 %-ната преграда за влизане в Народното събрание. Партията на Мая Манолова към този момент е близо, само че под чертата за влизане в Народното събрание, като резервира шансове да бъде деветата партия в новия парламент.
На въпрос " За кои от тези политици, без значение от вашите политически желания и благосклонности, бихте споделили че са в действителност положителни политици? " хората слагат преди всичко с 52% президента Румен Радев. Следват го Бойко Борисов с 25%, Стефан Янев с 22%, Корнелия Нинова с 20%, Кирил Петков и Мая Манолова с по 17%, Асен Василев с 15%, Христо Иванов, Мустафа Карадайъ и Костадин Костадинов с по 14%, Слави Трифонов с 13%, Красимир Каракачанов с 10 и Атанас Атанасов с 8 на 100.
Данните от проучването демонстрират, че резултатите от изборите ще се дефинират не толкоз от предизборната политическа борба сред партиите, а от икономическите разтърсвания в обществото. Наблюдаваме извънредно засилена тревога във връзка с персоналното материално богатство, вероятностите пред страната и страхове за идната зима и непосредственото бъдеще, разясняват още от Медиана.
Близо 70 % от хората споделят, че в последната година материалното състояние на тяхното семейство се е влошило, като имат опасения, че това е единствено началото. Също толкоз чакат, че в идващите месеци ситуацията им ще става още по-лошо (а 9 % се притесняват, че могат да изпаднат в последна мизерия). 40% от хората споделят, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в идните месеци, като единствено 20 % са уверени, че ще могат да се оправят безпроблемно с тези разноски.
Доминиращите публични настроения се ориентират в посока: „ Стига с тези наказания и контра наказания ” (42%); Украйна и Западът също имат отговорност за войната (38%); „ Не е в този момент врeмето да влизаме в Еврозоната ” (58%); Газ да купуваме от този, който ни го предлага по-евтино (64%). В основата на всичко това не е някаква геополитическа преориентация, отвод от Европа и тежнения към азиатски авторитаризъм (както постоянно се тиражира), а простоват смут от инфлационния потрес и страхът за бъдещето.
Наблюдава се доста разминаване в тези оценки сред заможните и бедните обществени групи, акцентират от Медиана.
-----------------------------------------------
Проучването е проучвателен план на организация МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ