Защо не могат да бъдат спасени историческите сгради на България
НИНКН има куп проблеми: дребен щат, ниски заплати, неразбираеми права. Това води след себе си дълго закъснение в издаването на статути и обречени борби с вложители. Собственици на здания, които са недвижими културни полезности, ги събарят напълно или отчасти, с помощ или без от общините.
Разходката в древен непокътнат град е неповторима. Но в България е съвсем невъзможна, тъй като три десетилетия виновната за запазването на тези здания държавна институция работи извънредно постепенно. Многогодишното очакване пък кара даже доброжелателни вложители да унищожават на ръба на закона.
Пресните два образеца са в така наречен Тютюнев град на Пловдив. Причината за събарянето им е, че не са оповестени от Министерството на културата (МК) за единични културни полезности, въпреки и да са в архитектурен отбор. За това дали е законно спорят два лагера. В единия са община Пловдив и притежателите, на които локалната администрация е издала " План за сигурност и здраве ", с който събарянето е допустимо. В другия лагер са МК и Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), които настояват, че въпреки и постройките да не са единични културни полезности, събранието им е трябвало да бъде в съгласие с тях.
В ход е, споделят те, процедура по оповестяването им за такива. Проблемът тук е времето. Първите проблеми в Тютюневия град бяха преди 7 години. Това време не стигна на НИНКН да излезе с решение за статутите там. Подобен е графикът за всички останали над 40 хиляди здания в цяла България, които са някакъв тип недвижима културна полезност. За всички тях дават отговор 14 индивида. Тази тънка бариера сред желанието на вложителите и регулациите се чупи съвсем непрестанно и резултатът е неодобрение от всички страни и малко опазени здания.
Реклама Къде се чупи структурата
Проблемите съгласно сегашния шеф на НИНКН, арх. Петър Петров, служебния министър проф. Велислав Минеков и ред експерти, с част от които " Капитал " беседва, са няколко.
Първият е неналичието на държавна политика във връзка с опазването от началото на прехода насам. Законът за културното завещание не дава на Министерство на културата, НИНКН и общините задоволително ефикасни принадлежности в тази област.
Регистърът на недвижимите културни полезности не е обновен от 30 години, нито е цифровизиран. Има поръчка по стратегия " Добро ръководство ", извоювана още през 2017 година, която трябваше да завърши през юни тази година, за дигитализиране на целия списък. Не е ясно дали това се е случило, а в случай че не се е - за какво.
По думите на арх. Петров в него има съвсем 40 хиляди обекта, като немалка част от тях към този момент не съществуват. Други са изгубили историческото си значение - като партизански явки да вземем за пример. Едните би трябвало да получат заповеди за възобновяване, а другите би трябвало да бъдат извадени от листата. В същия миг има над 1100 заявки за предоставяне на статут на разнообразни здания из страната, които чакат да бъдат прегледани.
Реклама
За всяка постройка от листата е належащо да бъдат основани режими и граници на запазване. И тук идва другият главен проблем - съгласно Закона за културното завещание (ЗКН) от 2009 година Процедурата по предоставяне на статут на недвижима културна полезност (НКЦ) има две етапи - по обявление и по оповестяване. Ако обектът има белези за НКЦ, той получава краткотрайна отбрана, до момента в който се откри дали има качества за даване на статут. Повечето декларирани здания са с актове, влезнали в действие преди законовата смяна от 2009 година и нямат режими за запазване. Затова от назначението му през предходната година арх. Петров упорства да стартира незабавна актуализация на листата на недвижимото културно завещание, от който да отпаднат обекти, изгубили своята значителност, и да се прибавят режимите за отбрана, в това число и предварителна отбрана.
След декларирането следва оповестяването на обектите, които имат културна полезност. Определят се окончателните режими за запазване или намесите, които са вероятни по постройките. Тук идва още един проблем - през годините доста обекти са получили финален статут на единична или групова НКЦ без режими за запазване, каквито изисква сегашният ЗКН.
Предложенията за промени
По публични данни едвам към 480 недвижими културни полезности (около 1% от упоменатите 40 хил.) са изцяло предпазени с режими за запазване. Останалите над 39 хиляди не са защитени и това постанова незабавната актуализация на листата и установяване на режимите за тях.
Това е едно от промените, които оферират специалистите - да се вкара превантивна отбрана на такива парцели до момента в който експертите от НИНКН решат дали и какви ценностни качества имат те. За това моли юристът от Камарата на строителите в България (КСБ) Савин Ковачев, както и Мария Иванова, която е познавач на архитектурното завещание и която се интересува интензивно от обектите във Варна. С сходно изменение се цели предотвратяването на обстановки като в Пловдив, в морската столица, в София и доста други образци.
Разходката в древен непокътнат град е неповторима. Но в България е съвсем невъзможна, тъй като три десетилетия виновната за запазването на тези здания държавна институция работи извънредно постепенно. Многогодишното очакване пък кара даже доброжелателни вложители да унищожават на ръба на закона.
Пресните два образеца са в така наречен Тютюнев град на Пловдив. Причината за събарянето им е, че не са оповестени от Министерството на културата (МК) за единични културни полезности, въпреки и да са в архитектурен отбор. За това дали е законно спорят два лагера. В единия са община Пловдив и притежателите, на които локалната администрация е издала " План за сигурност и здраве ", с който събарянето е допустимо. В другия лагер са МК и Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), които настояват, че въпреки и постройките да не са единични културни полезности, събранието им е трябвало да бъде в съгласие с тях.
В ход е, споделят те, процедура по оповестяването им за такива. Проблемът тук е времето. Първите проблеми в Тютюневия град бяха преди 7 години. Това време не стигна на НИНКН да излезе с решение за статутите там. Подобен е графикът за всички останали над 40 хиляди здания в цяла България, които са някакъв тип недвижима културна полезност. За всички тях дават отговор 14 индивида. Тази тънка бариера сред желанието на вложителите и регулациите се чупи съвсем непрестанно и резултатът е неодобрение от всички страни и малко опазени здания.
Реклама Къде се чупи структурата
Проблемите съгласно сегашния шеф на НИНКН, арх. Петър Петров, служебния министър проф. Велислав Минеков и ред експерти, с част от които " Капитал " беседва, са няколко.
Първият е неналичието на държавна политика във връзка с опазването от началото на прехода насам. Законът за културното завещание не дава на Министерство на културата, НИНКН и общините задоволително ефикасни принадлежности в тази област.
Регистърът на недвижимите културни полезности не е обновен от 30 години, нито е цифровизиран. Има поръчка по стратегия " Добро ръководство ", извоювана още през 2017 година, която трябваше да завърши през юни тази година, за дигитализиране на целия списък. Не е ясно дали това се е случило, а в случай че не се е - за какво.
По думите на арх. Петров в него има съвсем 40 хиляди обекта, като немалка част от тях към този момент не съществуват. Други са изгубили историческото си значение - като партизански явки да вземем за пример. Едните би трябвало да получат заповеди за възобновяване, а другите би трябвало да бъдат извадени от листата. В същия миг има над 1100 заявки за предоставяне на статут на разнообразни здания из страната, които чакат да бъдат прегледани.
Реклама
За всяка постройка от листата е належащо да бъдат основани режими и граници на запазване. И тук идва другият главен проблем - съгласно Закона за културното завещание (ЗКН) от 2009 година Процедурата по предоставяне на статут на недвижима културна полезност (НКЦ) има две етапи - по обявление и по оповестяване. Ако обектът има белези за НКЦ, той получава краткотрайна отбрана, до момента в който се откри дали има качества за даване на статут. Повечето декларирани здания са с актове, влезнали в действие преди законовата смяна от 2009 година и нямат режими за запазване. Затова от назначението му през предходната година арх. Петров упорства да стартира незабавна актуализация на листата на недвижимото културно завещание, от който да отпаднат обекти, изгубили своята значителност, и да се прибавят режимите за отбрана, в това число и предварителна отбрана.
След декларирането следва оповестяването на обектите, които имат културна полезност. Определят се окончателните режими за запазване или намесите, които са вероятни по постройките. Тук идва още един проблем - през годините доста обекти са получили финален статут на единична или групова НКЦ без режими за запазване, каквито изисква сегашният ЗКН.
Предложенията за промени
По публични данни едвам към 480 недвижими културни полезности (около 1% от упоменатите 40 хил.) са изцяло предпазени с режими за запазване. Останалите над 39 хиляди не са защитени и това постанова незабавната актуализация на листата и установяване на режимите за тях.
Това е едно от промените, които оферират специалистите - да се вкара превантивна отбрана на такива парцели до момента в който експертите от НИНКН решат дали и какви ценностни качества имат те. За това моли юристът от Камарата на строителите в България (КСБ) Савин Ковачев, както и Мария Иванова, която е познавач на архитектурното завещание и която се интересува интензивно от обектите във Варна. С сходно изменение се цели предотвратяването на обстановки като в Пловдив, в морската столица, в София и доста други образци.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ