Никулден е един от най-обичаните християнски празници и любим повод

Никулден е един от най-обичаните християнски празници и обичан мотив да се съберат на една софра няколко генерации. За жал, постоянно пропущаме религиозния миг около рибните специалитети и забравяме, че с този празник отдаваме респект на Св. Николай Мирликийски Чудотворец, умрял на същата дата.

Св. Николай (Никола) или Николаус, в случай че би трябвало да бъдем оптимално точни, е източноримски свещеник, свещеник на град Мир в област Ликия. Роден е в Патара към 15-ти март 270 година, а името му произлиза от гръцките думи nikáo (побеждавам) и laós (народ). Приживе е бил прочут като съперник на езичеството, а след гибелта си е уважаван като светец и покровител на моряците, децата, търговците и банкерите. Наречен е вълшебник, тъй като през живота си е направил не едно и две чудеса. Делата му били постоянно за да закрилят, умиротворяват и да лекуват.

Св. Николай умира на 6 декември 343 година в гр. Мир (днес – Демре, Турция) и е заровен в локалната катедрала. Относно живота и най-много гибелта му се носят доста митове, имащи за цел по-скоро да омаловажат делото и чудодейната мощност на светеца, в сравнение с да го възхвалят. Твърси се, че мощите му са откраднати от италиански моряци през 1099 година и са пренесени в град Бари, Италия. Че мощите му се намират и до ден-днешен в италианския град, е реалност. Но истината е много по-различна. За невярващите тя ще прозвучи налудничаво, само че чудесата са за тези, които имат сетива, с цел да ги възприемат.



През 11 век Св. Никола се явява по едно и също време в съня на дожа на Венеция и дожа на Генуа. Моли ги да отидат в град Мир, да вземат мощите му и да ги отнесат в Бари, с цел да не бъдат поругани от езичниците. На идващия ден, без значение един от различен, двамата дожи вземат решение и изпращат флотите си в град Мир, с цел да изпълнят желанието на светеца. През цялото време имат мощен попътен вятър и пътуването минава безпрепятствено и безпроблемно. Влизат в града, без да хвръкне и една стрела. Вземат мощите и ги придвижват в катедралата в Бари, по експлицитното предпочитание на светеца, полагайки ги в саркофаг. След 6 месеца от саркофага потича плодородно миро, което през днешния ден се съхранява във всички католически и православни християнски храмове. С него се кръщават, венчават и погребват християните. Оттам идва така наречен миропомазване.

В средата на 20 век различните  църкви (протестантски, евангелистки и т.н.) упрекват католическата черква, че това е следващото „ знамение “, с което те изискват от християните религия в църквата и светиите. За да опровергае думите им, папата привиква кардиналски консилиум и след молитва към светеца, отваря саркофага, който не е докосван цели 800 години. Пред очите на всички излиза наяве, че светецът е нетленен. Преобличат го и го поставят в оловен саркофаг, който капсуловат. Преди това слагат в четирите ъгъла камери с инфрачервени лъчи, с цел да бъде засечен всеки опит за операция със свещеното миро. Минават няколко месеца и мирото още веднъж протича, даже през оловния саркофаг, без да има никаква, даже дребна дупка. Естествено, устите на неверниците остават отворени и безмълвни.



В Бари, Св. Николай е на особена респект, считат го даже за покровител на града и след литургията наложително се чества с макарони и риба. Освен на 6 декември в Бари почитат светеца и през май, така наречен Николай Летни, когато се счита, че са пристигнали мощите му в града.

Св. Николай, с изключение на настойник на моряците, децата и банкерите, е и прототип на Дядо Коледа или Санта Клаус. И още един малко прочут факт обвързван с Бари. В катедралата „ Св. Николай “ е заровен последния български цар Йоан Шишман.