Кой е следващият от изчезващите езици?
Никой не може с безапелационна акуратност да уточни какъв брой езици са част от историята на човечеството. Факт е обаче, че и през днешния ден продължава последователното им, само че все по-неконтролируемо изгубване. Експерти сигнализират по какъв начин напълно скоро ще се изгуби мелодията на някои наречия, след това хората ще спрат да разпознават думите, а най-после целият им смисъл ще се трансформира в неразрешима мистерия. Затова сегашният 21 февруари - Ден на родния език, може да се трансформира в обоснован и подходящ мотив още един път да се обърне внимание на този проблем.
Отдавна учени лингвисти установяват: когато се откри опасност от изгубване на някои типове фауна или флора, целият свят се хваща за главата, за тъжното събитие се снимат филми, някъде по улиците излизат деятели с плакати, а сходни вести априори притеглят интереса на медиите. В същото време, когато в небитието отлита следващият език, съвсем никой не го отбелязва като нещо обезпокоително. Данните обаче са повече от стряскащи: на всеки две седмици изчезва най-малко един, а близо 40% от съществуващите самоуверено може да бъдат категоризирани като застрашени от изтриване. Специалисти предвиждат, че в случай че тази динамичност не се промени, единствено след 100 години жителите на планетата ни ще приказват едвам на петстотин езика, най-вече - на три хиляди. За съпоставяне: по разнообразни оценки през днешния ден на Земята съществуват към 6-7 хиляди.
Унищожават се диалекти, наречия, акценти, акценти, дикции, жаргони... Лингвистичната гибел даже може да бъде проследена онлайн, откакто откриватели на ЮНЕСКО сформират обстоен интерактивен Атлас на международните езици. Над двеста, споменавани в този виртуален лист, са изгубени дефинитивно за хората, защото на тях към този момент не приказва нито един човек. Сред вечно унищожените са айнски, бабински, камасински, керекски, сойотски, убихски и доста други. Разглеждайки атласа, може да се разбере кои групи езици са постоянни, както и да се видят и агонизиращите. В взаимозависимост от степента на опасност, лингвистичните зони са маркирани с цветни маркери - от бели до черни. За страдание, тъжният колорит се разраства все по-упорито. А и някои лексики се употребяват единствено от десетина души или даже от един единствен човек...
Експертите са безапелационни: с цел да оцелее избран език, належащо е да се употребява от най-малко един милион поданици на Земята, като проучването му би трябвало да се трансформира в наложителна политика на обществото.
За водач на печалната статистика се счита Австралия, където на туземците е било неразрешено да употребяват родни наречия. В резултат на тази рестрикция от до неотдавна съществуващите на континента 400 лингвистични групи се резервират едвам 25. Само 5 от 175-те езика на коренното население на Съединени американски щати се употребяват интензивно. Над половината от африканските диалекти са под опасност да бъдат изгубени. Близо 50 на 100 от наречията в Тайван са погълнати от китайския. Завинаги изтървани рискуват да останат 15 езика на Централна Азия, измежду които се откроява памирската група - рушански, вахански, хуфски, ягнобски, употребявани в планински изолирани региони на Афганистан и Таджикистан. В Узбекистан също последователно се асимилират най-малко три диалекта. От сходна орис е застрашен дунганският, използван преди време в Казахстан. В Киргизия съвсем не може да се чуе ойратска тирада...
Лингвистичната обстановка в Европа също не може да бъде наречена по-спокойна. Губи се цяла група на саамските езици, огласяли в миналото Лапландия. Почти пропуснат е терският, въпреки че етносът, за който това произношение е измежду майчините, наброява стотина души, през днешния ден единствено двама помнят този акцент. Преди време на границата сред Русия и Естония локалните поддържат връзка на водски, през днешния ден обаче всички думи са забравени...
Наскоро умря и последният притежател на ливския, в миналото много публикуван на територията на модерна Прибалтика. Тази неприятна вест обаче се снабди с малко по-оптимистично продължение: деятели желаят да спасят този език. Близо 40 запалянковци освен го научават, само че и се пробват колкото се може по-често да си поддържат връзка на него. Е, въпреки всичко би трябвало да се признае, че самодейността е в границите на теоретичен опит и резултатите му занапред ще се проучват. В тежка обстановка се намира и готшейският акцент, който е част от немската група. Говорят го доста дребна част германци, обитаващи китно село в Словения. Под опасност от изгубване са езици на народности, населяващи територии на Италия, Франция, Гърция, Англия, Латвия...
Може да се залъгваме и да си фантазираме, че сходни лингвистични драми се случват някъде доста надалеч. А неналичието на още няколко езика на даден континент няма да има решаваща роля в световен мащаб. Обаче всичко е по-опасно, в сравнение с може да наподобява на пръв взор. Защото прахосването на езиковата еднаквост неизбежно води до загуба на просвета. И хората стартират по напълно различен метод да възприемат скъпото на живота.
Възкресението е допустимо
Има няколко достоверни сведения, свързани с възобновяване и така наречен възкръсване на застрашените преди време езици. Сред тях най-ярко се откроява иврит. Именно той е оня актуален благополучен случай на лингвистично възкресение на антично произношение, което още по времето на Исус Христос стартира последователно да се потиска от арамейския и минава в областта на богослужението.
Палава-кани пък се счита за неестествен език, основан от Центъра на Тасманийските туземци при потреблението на възобновената лексика от лимитирано количество разнообразни наречия, говорени в миналото от източните туземци на островния австралийски щат.
Отдавна учени лингвисти установяват: когато се откри опасност от изгубване на някои типове фауна или флора, целият свят се хваща за главата, за тъжното събитие се снимат филми, някъде по улиците излизат деятели с плакати, а сходни вести априори притеглят интереса на медиите. В същото време, когато в небитието отлита следващият език, съвсем никой не го отбелязва като нещо обезпокоително. Данните обаче са повече от стряскащи: на всеки две седмици изчезва най-малко един, а близо 40% от съществуващите самоуверено може да бъдат категоризирани като застрашени от изтриване. Специалисти предвиждат, че в случай че тази динамичност не се промени, единствено след 100 години жителите на планетата ни ще приказват едвам на петстотин езика, най-вече - на три хиляди. За съпоставяне: по разнообразни оценки през днешния ден на Земята съществуват към 6-7 хиляди.
Унищожават се диалекти, наречия, акценти, акценти, дикции, жаргони... Лингвистичната гибел даже може да бъде проследена онлайн, откакто откриватели на ЮНЕСКО сформират обстоен интерактивен Атлас на международните езици. Над двеста, споменавани в този виртуален лист, са изгубени дефинитивно за хората, защото на тях към този момент не приказва нито един човек. Сред вечно унищожените са айнски, бабински, камасински, керекски, сойотски, убихски и доста други. Разглеждайки атласа, може да се разбере кои групи езици са постоянни, както и да се видят и агонизиращите. В взаимозависимост от степента на опасност, лингвистичните зони са маркирани с цветни маркери - от бели до черни. За страдание, тъжният колорит се разраства все по-упорито. А и някои лексики се употребяват единствено от десетина души или даже от един единствен човек...
Експертите са безапелационни: с цел да оцелее избран език, належащо е да се употребява от най-малко един милион поданици на Земята, като проучването му би трябвало да се трансформира в наложителна политика на обществото.
За водач на печалната статистика се счита Австралия, където на туземците е било неразрешено да употребяват родни наречия. В резултат на тази рестрикция от до неотдавна съществуващите на континента 400 лингвистични групи се резервират едвам 25. Само 5 от 175-те езика на коренното население на Съединени американски щати се употребяват интензивно. Над половината от африканските диалекти са под опасност да бъдат изгубени. Близо 50 на 100 от наречията в Тайван са погълнати от китайския. Завинаги изтървани рискуват да останат 15 езика на Централна Азия, измежду които се откроява памирската група - рушански, вахански, хуфски, ягнобски, употребявани в планински изолирани региони на Афганистан и Таджикистан. В Узбекистан също последователно се асимилират най-малко три диалекта. От сходна орис е застрашен дунганският, използван преди време в Казахстан. В Киргизия съвсем не може да се чуе ойратска тирада...
Лингвистичната обстановка в Европа също не може да бъде наречена по-спокойна. Губи се цяла група на саамските езици, огласяли в миналото Лапландия. Почти пропуснат е терският, въпреки че етносът, за който това произношение е измежду майчините, наброява стотина души, през днешния ден единствено двама помнят този акцент. Преди време на границата сред Русия и Естония локалните поддържат връзка на водски, през днешния ден обаче всички думи са забравени...
Наскоро умря и последният притежател на ливския, в миналото много публикуван на територията на модерна Прибалтика. Тази неприятна вест обаче се снабди с малко по-оптимистично продължение: деятели желаят да спасят този език. Близо 40 запалянковци освен го научават, само че и се пробват колкото се може по-често да си поддържат връзка на него. Е, въпреки всичко би трябвало да се признае, че самодейността е в границите на теоретичен опит и резултатите му занапред ще се проучват. В тежка обстановка се намира и готшейският акцент, който е част от немската група. Говорят го доста дребна част германци, обитаващи китно село в Словения. Под опасност от изгубване са езици на народности, населяващи територии на Италия, Франция, Гърция, Англия, Латвия...
Може да се залъгваме и да си фантазираме, че сходни лингвистични драми се случват някъде доста надалеч. А неналичието на още няколко езика на даден континент няма да има решаваща роля в световен мащаб. Обаче всичко е по-опасно, в сравнение с може да наподобява на пръв взор. Защото прахосването на езиковата еднаквост неизбежно води до загуба на просвета. И хората стартират по напълно различен метод да възприемат скъпото на живота.
Възкресението е допустимо
Има няколко достоверни сведения, свързани с възобновяване и така наречен възкръсване на застрашените преди време езици. Сред тях най-ярко се откроява иврит. Именно той е оня актуален благополучен случай на лингвистично възкресение на антично произношение, което още по времето на Исус Христос стартира последователно да се потиска от арамейския и минава в областта на богослужението.
Палава-кани пък се счита за неестествен език, основан от Центъра на Тасманийските туземци при потреблението на възобновената лексика от лимитирано количество разнообразни наречия, говорени в миналото от източните туземци на островния австралийски щат.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ