Слави Василев и грешно разбраните уроци на историята
Николай Василев
Младият политолог Слави Василев, прочут като тръбач на Румен Радев, наскоро разгласи, че: " Ако не беше Червената войска през Втората международна война и Сталин персонално да се ангажира България да не бъде разпарчетосана, нямаше да има съвременна българска страна ". Сред евентуалните похитители на България той уточни Югославия, Гърция и Турция, а като техен патрон и подстрекател - Англия. Според Слави Василев това Сталин се застъпил за нас поради " персоналното си другарство с Георги Димитров ".
По късно, откакто получи доста рецензии, в собствен пост в обществена медия политологът направи лека промяна на тона. Навлизането на Червената войска в България, било цената, която България трябвало да заплати, с цел да не се стигнело до нови тежки териториални загуби.
Ако приемем, че руската окупация е била цена, която сме платили... от това никога не следва, че би трябвало да възхваляваме Червената войска. Защото
" цената " е в действителност чудовищна -
изтребване на хиляди хора, разтрошаване живота на стотици хиляди, закъснение в развиването по отношение на прилежащите страни - ощетило милиони българи.
Друг е въпросът, дали в случай че България не беше окупирана от Червената войска, тя е щяла да изгуби територии.
Слави Василев упреква много незаслужено Турция. Истината е, че в този интервал тя се държи извънредно правилно. Знаем, че по-рано, когато Вермахтът е още на руска територия, Сталин приканва Турция са се включи във войната против Германия и да получи български земи! Турция отхвърля и афишира война на Германия едвам през декември 1944 година Напълно по силите ѝ е било да разгласи война на Германия и на България на 5 септември, незабавно откакто Съюз на съветските социалистически републики прави това и да откъсне част от българската територия. Трябва да ѝ благодарим, че не го прави.
Югославия - официално преродена като федерация, насочва искания към Пиринска Македония и още през декември се заговаря за трансфер на региона към " Демократична федерална Македония ". Не Сталин, а омразният Чърчил парира сходни дейности и упорства да се изчака до подписването на кротичък контракт с България. Прави го несъмнено, не поради България, а поради Гърция. Убеден е, че в случай че Пиринска Македония попадне в ръцете на Титова Югославия, натискът над неговия съдружник ще бъде прекомерно огромен. Но точно английските митинги не позволяват мълниеносен " трансфер " на Пиринска Македония към Югославия. В Благоевград могат да построят монумент на Чърчил.
След края на войната Гърция оправя искане за " промяна на границата " в Родопите. Ако България не беше окупирана от Червената войска, може би някои от гръцките искания е можело да бъдат задоволени. Но и това напълно не е несъмнено!
Но тук стигаме до огромния въпрос за поуките от историята.
За Слави Василев (и за доста други), това, че България била единствената страна (освен Германия - би трябвало да прибавим и Унгария), която била на страната на губещите и в двете международни войни
е някаква естествена неизбежност, а не резултат на неверни политически решения
Тук той не се разграничава значително от Богдан Филов, който при започване на войната твърди, че ние не можем да чакаме нищо при победа на Англия. Ако немската мощност в източна Европа се срине, ние незабавно ще се болшевизираме. А в случай че трябвало да търсим избавление в болшевизма... в никакъв случай нямало да е късно да го създадем.
Поколение по-рано обаче, при подписването на Лондонския кротичък контракт, спонсориран от английския външен министър сър Едуард Грей, България получава толкоз неоспорим изход на Егейско море, че би трябвало не една, а две национални произшествия с цел да го изгуби. А с това и шансът да се утвърдим като главен съдружник на " морските демокрации " на Балканите. През 1913 година, през 1915 година, през 1941 година през 1944-47 година това е идеята на политическите сили, които дефинираме като " демократична общественост ". България в никакъв случай да не се обвързва с една велика мощ, която оспорва интернационалния ред, а да е част от огромното семейство на демократичните нации. Това бе цивилизационният избор, дефиниран от президента Петър Стоянов, който през днешния ден Румен Радев и неговите бранители се опитат да подменят.
Това е същинския урок на историята, който би трябвало да научим.
Младият политолог Слави Василев, прочут като тръбач на Румен Радев, наскоро разгласи, че: " Ако не беше Червената войска през Втората международна война и Сталин персонално да се ангажира България да не бъде разпарчетосана, нямаше да има съвременна българска страна ". Сред евентуалните похитители на България той уточни Югославия, Гърция и Турция, а като техен патрон и подстрекател - Англия. Според Слави Василев това Сталин се застъпил за нас поради " персоналното си другарство с Георги Димитров ".
По късно, откакто получи доста рецензии, в собствен пост в обществена медия политологът направи лека промяна на тона. Навлизането на Червената войска в България, било цената, която България трябвало да заплати, с цел да не се стигнело до нови тежки териториални загуби.
Ако приемем, че руската окупация е била цена, която сме платили... от това никога не следва, че би трябвало да възхваляваме Червената войска. Защото
" цената " е в действителност чудовищна -
изтребване на хиляди хора, разтрошаване живота на стотици хиляди, закъснение в развиването по отношение на прилежащите страни - ощетило милиони българи.
Друг е въпросът, дали в случай че България не беше окупирана от Червената войска, тя е щяла да изгуби територии.
Слави Василев упреква много незаслужено Турция. Истината е, че в този интервал тя се държи извънредно правилно. Знаем, че по-рано, когато Вермахтът е още на руска територия, Сталин приканва Турция са се включи във войната против Германия и да получи български земи! Турция отхвърля и афишира война на Германия едвам през декември 1944 година Напълно по силите ѝ е било да разгласи война на Германия и на България на 5 септември, незабавно откакто Съюз на съветските социалистически републики прави това и да откъсне част от българската територия. Трябва да ѝ благодарим, че не го прави.
Югославия - официално преродена като федерация, насочва искания към Пиринска Македония и още през декември се заговаря за трансфер на региона към " Демократична федерална Македония ". Не Сталин, а омразният Чърчил парира сходни дейности и упорства да се изчака до подписването на кротичък контракт с България. Прави го несъмнено, не поради България, а поради Гърция. Убеден е, че в случай че Пиринска Македония попадне в ръцете на Титова Югославия, натискът над неговия съдружник ще бъде прекомерно огромен. Но точно английските митинги не позволяват мълниеносен " трансфер " на Пиринска Македония към Югославия. В Благоевград могат да построят монумент на Чърчил.
След края на войната Гърция оправя искане за " промяна на границата " в Родопите. Ако България не беше окупирана от Червената войска, може би някои от гръцките искания е можело да бъдат задоволени. Но и това напълно не е несъмнено!
Но тук стигаме до огромния въпрос за поуките от историята.
За Слави Василев (и за доста други), това, че България била единствената страна (освен Германия - би трябвало да прибавим и Унгария), която била на страната на губещите и в двете международни войни
е някаква естествена неизбежност, а не резултат на неверни политически решения
Тук той не се разграничава значително от Богдан Филов, който при започване на войната твърди, че ние не можем да чакаме нищо при победа на Англия. Ако немската мощност в източна Европа се срине, ние незабавно ще се болшевизираме. А в случай че трябвало да търсим избавление в болшевизма... в никакъв случай нямало да е късно да го създадем.
Поколение по-рано обаче, при подписването на Лондонския кротичък контракт, спонсориран от английския външен министър сър Едуард Грей, България получава толкоз неоспорим изход на Егейско море, че би трябвало не една, а две национални произшествия с цел да го изгуби. А с това и шансът да се утвърдим като главен съдружник на " морските демокрации " на Балканите. През 1913 година, през 1915 година, през 1941 година през 1944-47 година това е идеята на политическите сили, които дефинираме като " демократична общественост ". България в никакъв случай да не се обвързва с една велика мощ, която оспорва интернационалния ред, а да е част от огромното семейство на демократичните нации. Това бе цивилизационният избор, дефиниран от президента Петър Стоянов, който през днешния ден Румен Радев и неговите бранители се опитат да подменят.
Това е същинския урок на историята, който би трябвало да научим.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ