Ако влезем в нов цикъл от избори, това ще изправи България пред големи рискове
Николай Василев
България още веднъж навлиза в рискова политическа рецесия. Съществува действителна заплаха да влезем в нов цикъл от избори, които да слагат на тестване парламентарната народна власт. Това в българската история не се случва за първи път. У нас съдружните държавни управления не работят добре и в обществото се ускорява визията, че демокрацията генерира единствено партизанщина и корупция. Все по-често ще чуваме заклинания като тези на Слави Василев, че парламентаризмът у нас е изчерпал своя капацитет. Нов цикъл от избори, които не доведат до устойчиво ръководство ще даде голям подтик на възможен план за президентска република. Исторически концентрацията на властта в ръцете на президента е довеждало до национални произшествия. Ако властта се концентрира в ръцете на президента – без значение дали той ще се споделя Румен Радев, рисковете за България ще набъбнат неимоверно.
Очевидно е, че водачите на водещите политически партии не са в положение взаимно да излъчат устойчиво ръководство. Готови ли са обаче да трансформират по този начин изборния закон, че да разрешат на гласоподавателите да могат по едно и също време да излъчат внушителен парламент, само че и да посочат екипа, който да ръководи страната.
През 2016 година по самодейност на ИТН се организира референдум за въвеждането на мажоритарна система, който бе подсилен от болшинството взели участие в него, само че по-късно партията на Слави Трифонов се отхвърли от смяна на изборния закон, въпреки че след изборите от април 2021 година Има Такъв Народ и ГЕРБ имаха болшинство, а Бойко Борисов се съгласи да поддържа сходна смяна. Останалите партии бяха изрично срещу и с съображение.Мажоритарните избори не са положително решение,те не постоянно подсигуряват непоклатимост, само че постоянно оставят огромен брой гласоподаватели непредставени в Народното събрание.
Възможна ли е система, която да подсигурява както представителност, по този начин и непоклатимост?
Възможно решение е 4% преграда да отпадне, само че в случай че нито една партия или коалиция не получи болшинство, да бъде очакван бонус. За известно време в Гърция бе очакван подобен за първата и за третата по величина парламентарна група, само че това е много случайно решение.
Ако се планува бонус, той би трябвало да бъде глобен от гласоподавателя. Ако нито една партия или коалиция не събере половината от гласовете, да се организира втори тур, на който гласоподавателят дава на една от първите две партии мандат за ръководство и тя получава 120 места в Народно събрание. т.е. ще ѝ е необходим единствено един глас с цел да ръководи, а това няма да с сложна задача, защото с премахването на 4% преграда, в Народно събрание ще са показани доста празненство и обединения, а с това и вижданията за ръководство на доста жители!
Между първия и втория тур ще могат да бъдат сключвани съглашения за поддръжка от страна на някои от отпадналите партии с партиите класирани за втори тур, само че при всички случаи те ще би трябвало да показват на гласоподавателите министър ръководителя и главните министри. Така всеки ще знае за кой екип гласоподава! Няма да има риск да гласуваш за Х, а да получиш нежелания У.
Малките партии също биха имали интерес да поддържат сходна смяна, тъй като няма да се опасяват от прескачането на четирипроцентовата преграда. А по този начин гласът на доста повече публични групи ще се чува в Народното събрание.
Може да се одобри, и че в случай че някоя партия или коалиция получи повече от половината от гласовете (независимо колко), тя получава 121 народни представители, а останалите партии и обединения си поделят останалите 119 места. Така се
заобикаля заплахата, сходно на Орбанова Унгария
някоя партия да получи смазващо или даже конституционно болшинство.
Не е добра процедура изборния закон да се трансформира преди изборите, само че в случай че в този момент не бъде осъществена смяна, рисковете за България ще набъбнат. Консенсус към приемането на сходен закон би трябвало да е вероятен. В нетолкова далечно минало ГЕРБ, Политическа партия, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия са излизали първи или втори на парламентарни избори, а „ Възраждане ” имат упоритост да станат първостепенна политическа мощ. Всички те желаят да ръководят, само че явно не могат да го създадат дружно. Щом е так, да разрешат на народа да уточни, кой желае да го ръководи.
Други промени в изборния закон са също желателни – като разделянето на страната на дребни изборни региони, наложителната преференция и така нататък, само че по тях ще би трябвало да се разсъждава в по-спокойни времена!
България още веднъж навлиза в рискова политическа рецесия. Съществува действителна заплаха да влезем в нов цикъл от избори, които да слагат на тестване парламентарната народна власт. Това в българската история не се случва за първи път. У нас съдружните държавни управления не работят добре и в обществото се ускорява визията, че демокрацията генерира единствено партизанщина и корупция. Все по-често ще чуваме заклинания като тези на Слави Василев, че парламентаризмът у нас е изчерпал своя капацитет. Нов цикъл от избори, които не доведат до устойчиво ръководство ще даде голям подтик на възможен план за президентска република. Исторически концентрацията на властта в ръцете на президента е довеждало до национални произшествия. Ако властта се концентрира в ръцете на президента – без значение дали той ще се споделя Румен Радев, рисковете за България ще набъбнат неимоверно.
Очевидно е, че водачите на водещите политически партии не са в положение взаимно да излъчат устойчиво ръководство. Готови ли са обаче да трансформират по този начин изборния закон, че да разрешат на гласоподавателите да могат по едно и също време да излъчат внушителен парламент, само че и да посочат екипа, който да ръководи страната.
През 2016 година по самодейност на ИТН се организира референдум за въвеждането на мажоритарна система, който бе подсилен от болшинството взели участие в него, само че по-късно партията на Слави Трифонов се отхвърли от смяна на изборния закон, въпреки че след изборите от април 2021 година Има Такъв Народ и ГЕРБ имаха болшинство, а Бойко Борисов се съгласи да поддържа сходна смяна. Останалите партии бяха изрично срещу и с съображение.Мажоритарните избори не са положително решение,те не постоянно подсигуряват непоклатимост, само че постоянно оставят огромен брой гласоподаватели непредставени в Народното събрание.
Възможна ли е система, която да подсигурява както представителност, по този начин и непоклатимост?
Възможно решение е 4% преграда да отпадне, само че в случай че нито една партия или коалиция не получи болшинство, да бъде очакван бонус. За известно време в Гърция бе очакван подобен за първата и за третата по величина парламентарна група, само че това е много случайно решение.
Ако се планува бонус, той би трябвало да бъде глобен от гласоподавателя. Ако нито една партия или коалиция не събере половината от гласовете, да се организира втори тур, на който гласоподавателят дава на една от първите две партии мандат за ръководство и тя получава 120 места в Народно събрание. т.е. ще ѝ е необходим единствено един глас с цел да ръководи, а това няма да с сложна задача, защото с премахването на 4% преграда, в Народно събрание ще са показани доста празненство и обединения, а с това и вижданията за ръководство на доста жители!
Между първия и втория тур ще могат да бъдат сключвани съглашения за поддръжка от страна на някои от отпадналите партии с партиите класирани за втори тур, само че при всички случаи те ще би трябвало да показват на гласоподавателите министър ръководителя и главните министри. Така всеки ще знае за кой екип гласоподава! Няма да има риск да гласуваш за Х, а да получиш нежелания У.
Малките партии също биха имали интерес да поддържат сходна смяна, тъй като няма да се опасяват от прескачането на четирипроцентовата преграда. А по този начин гласът на доста повече публични групи ще се чува в Народното събрание.
Може да се одобри, и че в случай че някоя партия или коалиция получи повече от половината от гласовете (независимо колко), тя получава 121 народни представители, а останалите партии и обединения си поделят останалите 119 места. Така се
заобикаля заплахата, сходно на Орбанова Унгария
някоя партия да получи смазващо или даже конституционно болшинство.
Не е добра процедура изборния закон да се трансформира преди изборите, само че в случай че в този момент не бъде осъществена смяна, рисковете за България ще набъбнат. Консенсус към приемането на сходен закон би трябвало да е вероятен. В нетолкова далечно минало ГЕРБ, Политическа партия, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия са излизали първи или втори на парламентарни избори, а „ Възраждане ” имат упоритост да станат първостепенна политическа мощ. Всички те желаят да ръководят, само че явно не могат да го създадат дружно. Щом е так, да разрешат на народа да уточни, кой желае да го ръководи.
Други промени в изборния закон са също желателни – като разделянето на страната на дребни изборни региони, наложителната преференция и така нататък, само че по тях ще би трябвало да се разсъждава в по-спокойни времена!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ