Мъката на последния бездомник от Хитрино
Николай Цачев: Ще се развеселявам като видя издигнато селото
Загубил цялата мебелировка, от огромната библиотека съумял да избави две-три книжки от детството, измежду които и „ Приключенията на Том Сойер “
Един човек остава без покрив на прага на идващата зима във взривеното шуменско село Хитрино – някогашният горски Николай Цачев (65 г.). Това сподели преди дни разборът на общинското управление. Ергенът, пенсионер по болест, се обрисува най-тежък случай, поради документални неуредици по парцела му. След премеждия към този момент има план за новата му къща, издадено е строително позволение, основите стартират да се леят, само че до покрив бързо няма да се стигне. Кольо има фургон, само че кметът на Хитрино Нуридин Исмаил е безапелационен, че няма да остави самотния мъж там. Още повече, че през октомври е претърпял тежка интервенция за промяна на ставата на левия крайник. Общината платила 3800 лева от събраните дарения, само че в този момент някой би трябвало да се грижи за него. Ще се търси обществен дом.
„ Избор нямам, ще приема. Наистина ще е по-добре да има кой да ми оказва помощ и да бъда настанен някъде най-малко до месец април “, споделя Николай от болничното легло. От месец и половина не е в селото, не знае до каква степен са стигнали строителите по изтриване на следите от гърмежа, тъй като обикаля по лечебни заведения. Първо бил във Варна, където му сменили ставата, след това постъпил в болничното заведение в Шумен. В инфекциозното поделение го лекували за малко, а от няколко дни е трансфериран в рехабилитация. Не може да се нахвали от отношението на лекарите и сестрите, на всички места е чисто и топло. А след влаковата злополука и гърмежа на пропилен на 10 декември предходната година уютните му дни не са били доста.
Това ли е най-големият смут за неговите 65 години? Няма спор – подобен потрес не е преживявал, гърмежът във съдбовната заран умъртви 7 души, прекатурна стотици ориси и срина обитаемото място, натъжава се Кольо. „ Вече неясно си припомням по какъв начин влакът фучи. Аз се обърнах на пристата на другата страна и в идващите секунди се чу бумтене и тропот. Прозорци, порти, тавани – всичко пристигна от горната страна ми! После към 40 минути не мога да се измъкна. Излязъл съм на улицата, а съседът Ерол ме пита „ Как си, комшу? “ – Добре съм, ама… “, споделя пенсионерът.
Не усещал болежка, въпреки че пръстите на краката му били счупени, ноктите избити. В болничното заведение станало ясно, че има счупени ребра и най-лошото – шийката на тазобедрената му става била счупена. Къщата му била невъзможна за обитаване, комисия открила, че няма и по какъв начин да се ремонтира. Кольо се озовал в Кризисния център в Шумен и прокиснал в него най-дълго от всички – 4 месеца – чак до 10 април. Едва тогава набрал храброст да види обширно какво е останало от наследствената му къща. Входната железна врата с N31 на улица „ Пирин “ била като бита с чук. И до през днешния ден стои като врата към нищото. Ако строителите не я отстранен, може да стане монумент, опитва да се майтапи хитринчанинът.
Загубил цялата мебелировка, от огромната библиотека съумял да избави две-три книжки. Останали му най-първите томчета от детството, измежду които и „ Приключенията на Том Сойер “. От общината му дали легло, отпуснали му и пари за тв приемник. От другари и дарения е възобновил дрешника си. Сега принадлежностите му се побират в един сак, в болничното гардеробче виси и вълненото му сако. „ Във фургона имам още няколко ризи, не ми е нужно повече “, махва с ръка Николай. Иначе някои семейства са се запасили с десетки завивки.
Като става дума за краткотрайния бял дом, споделя, че животът в него е бил същинско тестване, изключително в жегите, когато вътре температурата е най-малко с 10 градуса по-висока. Лятото се прибирал към 23 часа, заран ставал в 5,30 ч., а останалото време прекарвал под сянката на остарял орех. Другарувал с Петър, другия пенсионер останал на фургон. Неговата къща интензивно се строи, ще е подготвена да покрив и може да населява една стая или да иде при децата си. Същото важи и за Маргарита Жекова. Ако не се настани в новата къща, отива или при сина в Шумен, или при дъщерята в Силистра.
Кольо няма наследници. Отлетели са годините за сватба, само че кой знае какво му е замислил Господ. Може след неприятното да пристигна и добро… Смее се, че на млади години е имал любови, като на Яворов. „ Преди гърмежа си имах всичко, нищо не ми липсваше, въпреки че бях незает от 2002 година “, изяснява пресният пенсионер. Работил в Държавно ловно стопанство „ Паламара “, в Горското в Шумен, след това се върнал на първото място. Бил механически началник по дърводобива, горски на регион, разбирал си от работата. Първо съкратили шефа, а на 25 февруари пристигнала и неговата заповед. Бил седесар, отдава случилото се на политически аргументи, не търпял и неправдата. „ Оттогава, където и да ида, за мен няма работа, а и кажа ли си ЕГН-то, край “, тежи му на Кольо. Преживявал със обществени помощи и поддръжката на другари. И до през днешния ден има правилни приятели и някой различен родственик, на който може да разчита. В последните дни с помощта на тях си поддържа тоалета и обичаната академична брадичка. След нещастието е пенсионер с 90% неработоспособност и 200 лева пенсия.
„ Ще бъда благополучен, когато видя селото издигнато още веднъж, когато и моят парцел, в който са живели две генерации, бъде повдигнат “, изяснява той. Признава, че и негова е виновността да се забави градежът. Оказало се, че няма нотариален акт за къщата, а наследници са доста и пръснати в страната. Община Хитрино съдействала за издаване на акта, само че неуредиците и тромави процедури забавили първата копка. Новата къща ще се води единствено на Николай Цачев. „ Аз съм плащал налозите на остарялата, може пари да съм нямал, само че до 30 април съм се издължавал. В енергото сметката от 1983 година е на мое име, водата пък, ми се води от 1997 година, предната година майка ми почина“, изяснява правата си Кольо.
Всички потърпевши в Хитрино са предявили цивилен искове към компанията транспортьор на съдбовните цистерни „ Булмарект “ на обща стойност 10 млн. лева И от негово име има, само че не знае точна стойност. „ Парите няма да ни успокоят, значими са орисите на хората, кой ще върне мъртвите? “, пита риторично. Въпреки това се вълнува от приказките, че единствено дни след нещастието фирмата-превозвач е съумяла да опразни сметките си. „ Как го е позволила страната? И по какъв начин единствено на тази компания влакът минаваше с гневна скорост, като снаряд? Другите влакове интернационалните, пътнически, бързи, товарни, всички влизаха с естествена скорост “, недоволства последният мохикан. Мира не му дава и информацията, че за тази жп линия са били отпуснати милиони за ремонт, само че са пренасочени другаде. Истина ли е, единствено приказки ли са?
Въпреки че не е сигурен дали страната си е взела поука от случилото се, Кольо отново ще се върне в Хитрино. Нищо, че като наближи 5,30 часа заран истинктивно ще се буди в очакване на неприятното. Тегли го към родното място, покрай жп линията. Лекарите са му споделили, че един ден ще може да си копае лозето самичък, само че той си е наумил да засади зад новия дом единствено люцерна. Най-много един заек да гледа. И ще чака времето да потвърди, че всяко зло е за положително.
Загубил цялата мебелировка, от огромната библиотека съумял да избави две-три книжки от детството, измежду които и „ Приключенията на Том Сойер “
Един човек остава без покрив на прага на идващата зима във взривеното шуменско село Хитрино – някогашният горски Николай Цачев (65 г.). Това сподели преди дни разборът на общинското управление. Ергенът, пенсионер по болест, се обрисува най-тежък случай, поради документални неуредици по парцела му. След премеждия към този момент има план за новата му къща, издадено е строително позволение, основите стартират да се леят, само че до покрив бързо няма да се стигне. Кольо има фургон, само че кметът на Хитрино Нуридин Исмаил е безапелационен, че няма да остави самотния мъж там. Още повече, че през октомври е претърпял тежка интервенция за промяна на ставата на левия крайник. Общината платила 3800 лева от събраните дарения, само че в този момент някой би трябвало да се грижи за него. Ще се търси обществен дом.
„ Избор нямам, ще приема. Наистина ще е по-добре да има кой да ми оказва помощ и да бъда настанен някъде най-малко до месец април “, споделя Николай от болничното легло. От месец и половина не е в селото, не знае до каква степен са стигнали строителите по изтриване на следите от гърмежа, тъй като обикаля по лечебни заведения. Първо бил във Варна, където му сменили ставата, след това постъпил в болничното заведение в Шумен. В инфекциозното поделение го лекували за малко, а от няколко дни е трансфериран в рехабилитация. Не може да се нахвали от отношението на лекарите и сестрите, на всички места е чисто и топло. А след влаковата злополука и гърмежа на пропилен на 10 декември предходната година уютните му дни не са били доста.
Това ли е най-големият смут за неговите 65 години? Няма спор – подобен потрес не е преживявал, гърмежът във съдбовната заран умъртви 7 души, прекатурна стотици ориси и срина обитаемото място, натъжава се Кольо. „ Вече неясно си припомням по какъв начин влакът фучи. Аз се обърнах на пристата на другата страна и в идващите секунди се чу бумтене и тропот. Прозорци, порти, тавани – всичко пристигна от горната страна ми! После към 40 минути не мога да се измъкна. Излязъл съм на улицата, а съседът Ерол ме пита „ Как си, комшу? “ – Добре съм, ама… “, споделя пенсионерът.
Не усещал болежка, въпреки че пръстите на краката му били счупени, ноктите избити. В болничното заведение станало ясно, че има счупени ребра и най-лошото – шийката на тазобедрената му става била счупена. Къщата му била невъзможна за обитаване, комисия открила, че няма и по какъв начин да се ремонтира. Кольо се озовал в Кризисния център в Шумен и прокиснал в него най-дълго от всички – 4 месеца – чак до 10 април. Едва тогава набрал храброст да види обширно какво е останало от наследствената му къща. Входната железна врата с N31 на улица „ Пирин “ била като бита с чук. И до през днешния ден стои като врата към нищото. Ако строителите не я отстранен, може да стане монумент, опитва да се майтапи хитринчанинът.
Загубил цялата мебелировка, от огромната библиотека съумял да избави две-три книжки. Останали му най-първите томчета от детството, измежду които и „ Приключенията на Том Сойер “. От общината му дали легло, отпуснали му и пари за тв приемник. От другари и дарения е възобновил дрешника си. Сега принадлежностите му се побират в един сак, в болничното гардеробче виси и вълненото му сако. „ Във фургона имам още няколко ризи, не ми е нужно повече “, махва с ръка Николай. Иначе някои семейства са се запасили с десетки завивки.
Като става дума за краткотрайния бял дом, споделя, че животът в него е бил същинско тестване, изключително в жегите, когато вътре температурата е най-малко с 10 градуса по-висока. Лятото се прибирал към 23 часа, заран ставал в 5,30 ч., а останалото време прекарвал под сянката на остарял орех. Другарувал с Петър, другия пенсионер останал на фургон. Неговата къща интензивно се строи, ще е подготвена да покрив и може да населява една стая или да иде при децата си. Същото важи и за Маргарита Жекова. Ако не се настани в новата къща, отива или при сина в Шумен, или при дъщерята в Силистра.
Кольо няма наследници. Отлетели са годините за сватба, само че кой знае какво му е замислил Господ. Може след неприятното да пристигна и добро… Смее се, че на млади години е имал любови, като на Яворов. „ Преди гърмежа си имах всичко, нищо не ми липсваше, въпреки че бях незает от 2002 година “, изяснява пресният пенсионер. Работил в Държавно ловно стопанство „ Паламара “, в Горското в Шумен, след това се върнал на първото място. Бил механически началник по дърводобива, горски на регион, разбирал си от работата. Първо съкратили шефа, а на 25 февруари пристигнала и неговата заповед. Бил седесар, отдава случилото се на политически аргументи, не търпял и неправдата. „ Оттогава, където и да ида, за мен няма работа, а и кажа ли си ЕГН-то, край “, тежи му на Кольо. Преживявал със обществени помощи и поддръжката на другари. И до през днешния ден има правилни приятели и някой различен родственик, на който може да разчита. В последните дни с помощта на тях си поддържа тоалета и обичаната академична брадичка. След нещастието е пенсионер с 90% неработоспособност и 200 лева пенсия.
„ Ще бъда благополучен, когато видя селото издигнато още веднъж, когато и моят парцел, в който са живели две генерации, бъде повдигнат “, изяснява той. Признава, че и негова е виновността да се забави градежът. Оказало се, че няма нотариален акт за къщата, а наследници са доста и пръснати в страната. Община Хитрино съдействала за издаване на акта, само че неуредиците и тромави процедури забавили първата копка. Новата къща ще се води единствено на Николай Цачев. „ Аз съм плащал налозите на остарялата, може пари да съм нямал, само че до 30 април съм се издължавал. В енергото сметката от 1983 година е на мое име, водата пък, ми се води от 1997 година, предната година майка ми почина“, изяснява правата си Кольо.
Всички потърпевши в Хитрино са предявили цивилен искове към компанията транспортьор на съдбовните цистерни „ Булмарект “ на обща стойност 10 млн. лева И от негово име има, само че не знае точна стойност. „ Парите няма да ни успокоят, значими са орисите на хората, кой ще върне мъртвите? “, пита риторично. Въпреки това се вълнува от приказките, че единствено дни след нещастието фирмата-превозвач е съумяла да опразни сметките си. „ Как го е позволила страната? И по какъв начин единствено на тази компания влакът минаваше с гневна скорост, като снаряд? Другите влакове интернационалните, пътнически, бързи, товарни, всички влизаха с естествена скорост “, недоволства последният мохикан. Мира не му дава и информацията, че за тази жп линия са били отпуснати милиони за ремонт, само че са пренасочени другаде. Истина ли е, единствено приказки ли са?
Въпреки че не е сигурен дали страната си е взела поука от случилото се, Кольо отново ще се върне в Хитрино. Нищо, че като наближи 5,30 часа заран истинктивно ще се буди в очакване на неприятното. Тегли го към родното място, покрай жп линията. Лекарите са му споделили, че един ден ще може да си копае лозето самичък, само че той си е наумил да засади зад новия дом единствено люцерна. Най-много един заек да гледа. И ще чака времето да потвърди, че всяко зло е за положително.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ