Новият световен ред - без псевдодържавни престъпни групи като Рашистка и Ислямска Държави
Николай Слатински
Да се абстрахираме от ежедневните елементи, с цел да погледнем на процесите от горната страна и по-дългосрочно.
Защо аз твърдях преди 24 февруари, че Войната на рашизма против Украйна е неизбежна, а на 23 февруари написах, че до нея остават броени часове?
Защото за разлика от голямото голям брой анализатори на Запад, аз не преглеждах тази Война като особеност, като неестественост, а като
ариергарден пердах с оттегляне на досегашния международен ред
Досегашният международен ред се образува последователно след края на блоковото опълчване. Част от него бе и базисната договорка на Запада с Русия – Западът получава по естествени (в обособени интервали и по занижени) цени енергийни първични материали от Русия, а за сметка на това си затваря очите за дейностите на властта на Русия вътре в Русия.
От досегашния международен ред печелеха доста – и на Запад, и в Русия. Един от структурните негови недостатъци беше, че Китай не бе съставка от главното му уравнение.
Този доскорошен международен ред беше се изчерпал и съществуваше по инерция. На сцената с искания за една от първите цигулки в основния геостратегически оркестър излизаше Китай, а Русия на Путин не можа (не пожела) да се развие като съвременна и просперираща демократична народна власт, изпадна в тоталитарни спазми, запази незабележим дял от международния Брутният вътрешен продукт и на процедура загуби правото на мястото, което досегашният международен ред ѝ бе отделил, изхождайки от загатна за биполярното опълчване.
За геополитически побъркания и психически повредения Путин остана – той по този начин смяташе, един-единствен ход – да удари по масата с военния си капацитет (с военната си потенция) и да изплаши света с нуклеарните си гениталии. Естествен резултат за това бе Войната против Украйна, за която той загатна през 2008 година в Мюнхен, и написа първата страница през 2014 година с анексията Крим. За един политически престъпник, трансформирал върхушката на държавната власт в проведена незаконна формация, различен потребен ход явно нямаше.
Досегашният международен ред се надяваше да оцелее и да продължи да съществува, като асимилира Войната на Русия против Украйна на правилото –
Русия да не загуби, Украйна да не завоюва
Абсолютна заблуда. Най-вече тъй като той се бе изчерпал и сходен метод означаваше или неговата мъка, или негов разпад посредством гърмеж (навън) или срив (навътре), като на мястото му останат безпорядък и безредица, или най-малко ан-архия – т.е. геополитически вакуум, без нито един полюс, без нито една носеща структура. Това би било ритуално самоубийство на Запада.
Проблемът е, обаче, че прекалено много политици, предприемачи, организации, структури, очевидни и секрети формирания, легион закрити общности и общества печелеха от досегашния международен ред. Той за тях бе печеливша договорка, в която вложенията имаха колосална степен на възвращаемост. Ето за какво сега, в който стана ясно, че украинското контранастъпление може да съкруши Русия и по този начин да съкруши дефинитивно този доскорошен международен ред, от разнообразни страни, служби, финансови магнати и транснационални, наднационали и национални корпорации стартира всеобща готовност за контранастъпление против украинското контранастъпление.
В момента, отново да го кажа – приказвам го от много време,
върви нападателно контранастъпление против украинското контранастъпление
Напразно! Това са ариергардни боеве с оттегляне на един отиващ си и даже отишъл си международен ред.
Досегашният международен ред е неспасяем, той не може да бъде реанимиран. На негово място ще пристигна нов международен ред. И той ще бъде положителен, градивен, подтикващ развиването и водещ човешката цивилизация към по-добро бъдеще. Но това ще стане единствено в случай че Украйна победи Русия!
Така се получи, че ориста на новия международен ред е обвързвана директно с успеха на украинското контранастъпление!
Това е сегашната историческа истина и не подлежаща на обжалване историческа присъда.
Според мен Украйна ще победи Русия.
В новия международен ред ще бъдат сурово изолирани и безкомпромисно маргинализирани
както псевдодържавни терористични групировки, които работят като държавоподобни проведени незаконни групи (такава е Ислямска Държава),
по този начин и страни, построени по модела на проведени незаконни групи, които работят като терористични групировки (такава е Рашистка Държава).
В новия международен ред ще се пресичат от корен всевъзможни патогенни симбиози и синергии на проведената престъпност и тероризма, а такива всяко по своему са и Ислямска Държава, и Рашистка Държава.
Разбира се, доста е значимо дали Западът ще осъзнае това предизвикателство, дали ще се намерят далновидни и визионерски стратегиращи западни водачи, които да дадат късмет и подтик на новия международен ред. Разместват се геотектонични плочи. Всяко развиване е допустимо, само че най-хубавото за света е идването на този нов международен ред, за който приказвам. Този нов международен ред е най-хубав и за Запада, и за Европа, и за България. Също по този начин той е най-хубав и за онази Русия, която ще оцелее след Путин.
Ако желае да оцелее, Русия ще оцелее. Друг въпрос е дали тя желае да оцелее. Да се надяваме, че желае.
Но едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто – да го направиш.
Да се абстрахираме от ежедневните елементи, с цел да погледнем на процесите от горната страна и по-дългосрочно.
Защо аз твърдях преди 24 февруари, че Войната на рашизма против Украйна е неизбежна, а на 23 февруари написах, че до нея остават броени часове?
Защото за разлика от голямото голям брой анализатори на Запад, аз не преглеждах тази Война като особеност, като неестественост, а като
ариергарден пердах с оттегляне на досегашния международен ред
Досегашният международен ред се образува последователно след края на блоковото опълчване. Част от него бе и базисната договорка на Запада с Русия – Западът получава по естествени (в обособени интервали и по занижени) цени енергийни първични материали от Русия, а за сметка на това си затваря очите за дейностите на властта на Русия вътре в Русия.
От досегашния международен ред печелеха доста – и на Запад, и в Русия. Един от структурните негови недостатъци беше, че Китай не бе съставка от главното му уравнение.
Този доскорошен международен ред беше се изчерпал и съществуваше по инерция. На сцената с искания за една от първите цигулки в основния геостратегически оркестър излизаше Китай, а Русия на Путин не можа (не пожела) да се развие като съвременна и просперираща демократична народна власт, изпадна в тоталитарни спазми, запази незабележим дял от международния Брутният вътрешен продукт и на процедура загуби правото на мястото, което досегашният международен ред ѝ бе отделил, изхождайки от загатна за биполярното опълчване.
За геополитически побъркания и психически повредения Путин остана – той по този начин смяташе, един-единствен ход – да удари по масата с военния си капацитет (с военната си потенция) и да изплаши света с нуклеарните си гениталии. Естествен резултат за това бе Войната против Украйна, за която той загатна през 2008 година в Мюнхен, и написа първата страница през 2014 година с анексията Крим. За един политически престъпник, трансформирал върхушката на държавната власт в проведена незаконна формация, различен потребен ход явно нямаше.
Досегашният международен ред се надяваше да оцелее и да продължи да съществува, като асимилира Войната на Русия против Украйна на правилото –
Русия да не загуби, Украйна да не завоюва
Абсолютна заблуда. Най-вече тъй като той се бе изчерпал и сходен метод означаваше или неговата мъка, или негов разпад посредством гърмеж (навън) или срив (навътре), като на мястото му останат безпорядък и безредица, или най-малко ан-архия – т.е. геополитически вакуум, без нито един полюс, без нито една носеща структура. Това би било ритуално самоубийство на Запада.
Проблемът е, обаче, че прекалено много политици, предприемачи, организации, структури, очевидни и секрети формирания, легион закрити общности и общества печелеха от досегашния международен ред. Той за тях бе печеливша договорка, в която вложенията имаха колосална степен на възвращаемост. Ето за какво сега, в който стана ясно, че украинското контранастъпление може да съкруши Русия и по този начин да съкруши дефинитивно този доскорошен международен ред, от разнообразни страни, служби, финансови магнати и транснационални, наднационали и национални корпорации стартира всеобща готовност за контранастъпление против украинското контранастъпление.
В момента, отново да го кажа – приказвам го от много време,
върви нападателно контранастъпление против украинското контранастъпление
Напразно! Това са ариергардни боеве с оттегляне на един отиващ си и даже отишъл си международен ред.
Досегашният международен ред е неспасяем, той не може да бъде реанимиран. На негово място ще пристигна нов международен ред. И той ще бъде положителен, градивен, подтикващ развиването и водещ човешката цивилизация към по-добро бъдеще. Но това ще стане единствено в случай че Украйна победи Русия!
Така се получи, че ориста на новия международен ред е обвързвана директно с успеха на украинското контранастъпление!
Това е сегашната историческа истина и не подлежаща на обжалване историческа присъда.
Според мен Украйна ще победи Русия.
В новия международен ред ще бъдат сурово изолирани и безкомпромисно маргинализирани
както псевдодържавни терористични групировки, които работят като държавоподобни проведени незаконни групи (такава е Ислямска Държава),
по този начин и страни, построени по модела на проведени незаконни групи, които работят като терористични групировки (такава е Рашистка Държава).
В новия международен ред ще се пресичат от корен всевъзможни патогенни симбиози и синергии на проведената престъпност и тероризма, а такива всяко по своему са и Ислямска Държава, и Рашистка Държава.
Разбира се, доста е значимо дали Западът ще осъзнае това предизвикателство, дали ще се намерят далновидни и визионерски стратегиращи западни водачи, които да дадат късмет и подтик на новия международен ред. Разместват се геотектонични плочи. Всяко развиване е допустимо, само че най-хубавото за света е идването на този нов международен ред, за който приказвам. Този нов международен ред е най-хубав и за Запада, и за Европа, и за България. Също по този начин той е най-хубав и за онази Русия, която ще оцелее след Путин.
Ако желае да оцелее, Русия ще оцелее. Друг въпрос е дали тя желае да оцелее. Да се надяваме, че желае.
Но едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто – да го направиш.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ