Отмяната на режима за гражданство срещу инвестиции ще е удар срещу българския капиталов пазар
Никола Янков е ръководещ сътрудник на " Експат Капитал ". Бил е зам.-министър на стопанската система 2001-2003 година и на превоза и известията 2003-2005 година
През последните седмици и месеци се появи някак изненадващо самодейност за анулация на националния режим на България за даване на така наречен капиталово поданство. Готвените (по медийни изявления и прес-съобщения) промени в режима за придобиване на българско поданство касаят реда на член 12а и 14а от Закона за българското поданство (ЗБГ) по отношение на член 25 алинея 1 т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Отмяната на режима ще е огромна неточност, защото това е едно от доста дребното неща, които в действителност могат да раздвижат финансовия пазар в България след последните промени в ЗЧРБ, признати март 2021 година, позволяващи приемане на поданство против вложения в български обществени компании и в български фондове с капиталов фокус на българския финансов пазар.
Странната история на тематиката
Шумът към режима за така наречен златни паспорти стартира да се подвига от професор Янаки Стоилов още в първите седмици на първото служебно държавно управление през 2021 година За всеобща изненада реториката по тематиката бе поддържана непрекъснато и на релативно висок звук в медийното пространство с месеци от професор Стоилов (вкл. в негови изявления пред Народното събрание, без да е имало питания от народни представители по темата) и това бе изведено като един от топ целите на двете служебни държавни управления предходната година. А както се оказва - очевидно и за главен приоритет и на постоянното държавно управление по-късно. Истинските аргументи за това съществено политическо изпитание остават тайнственост за специалистите, които са наясно с въпроса за режимите за приемане на поданство или статут на непрекъснато престояване против вложения в Европейски Съюз, Съединени американски щати и други страни от тази категория. През последния месец към самодейността за анулация на режима за даване на българско поданство против вложения се причисли и тандемът Цонев-Пеевски от Движение за права и свободи с концепция за личен законопроект.
В медийното пространство започнаха да се пускат тези, които могат да се дефинират евфемистично като полуистини, а в огромната си част като безусловно лъжливи и манипулативни изказвания, гарнирани с щипка популизъм за цвят и аромат в жанр " българското поданство не е за обмен ". Въведоха се на въоръжение дерогативните изречения " продажба на паспорти ", " златни паспорти " и " търговия с паспорти ". Заговори се за корупция, за измами и престъпления в изключително огромни размери, без да се дават съответни данни. Населението остана с усещане, че хиляди паспорти са издавани годишно по тази стратегия против подкупи от милиони левове, дадени и получени незнайно от кого. Политици от най-различни цветове се включиха с изявления по тематиката, с цел да получат бърз PR дял, без да схващат безусловно нищо от материята и без да имат никаква информация какъв е казусът и има ли в действителност въобще проблем.
Реклама За какво става въпрос в действителност и какъв е " казусът "
Твърди се обществено, че голям брой чужденци са получили българско поданство, без да са изпълнили условията на настоящия все още на даването на поданството закон за поддържане на инвестиция в български държавен дълг от най-малко 2 милиона лв. за избран интервал от време. Твърди се съответно, че претендентите са купували български държавни облигации (позволени за задачата от закона до началото на 2021 година преди последните изменения), кандидатствали са за поданство, само че по-късно са ги продавали бързо (или преди приключването на наложителния най-малък интервал на държане). Въпреки че в това изказване има дребна доза истина, то като цяло е лъжливо. Защото администрацията изисква (и получава) съответни удостоверения за държане на български държавни облигации преди да приключи процедурата и да издаде български паспорт на претендента. Истината е, че заради твърдоглавието си да не се вслушват в специалисти от финансовия бранш, депутатите през 2009 година бяха основали опция законът да се извършва безусловно, само че задачата му в страната да влизат действителни вложения да не се реализира.
Заобикалянето на духа (не на буквата) на закона ставаше по следния метод. Кандидат купува български държавни облигации с падеж след 3 години за нужната по закон сума (2 милиона лева). След това ги подава на предпазване в българска банка (по контракт за доверително ръководство или депозитарни услуги), получава нужното уверение за благосъстоятелност и кандидатства за поданство. Веднага по-късно залага облигациите в банката за сума, равна на главницата им и тегли 3-годишен заем (съвпадащ с падежа на облигациите), с който на процедура си взима назад инвестицията. Плаща напред за целия интервал от 3 години разликата в лихвата по заема (която дължи на банката) и лихвата, която ще получи от облигациите. При падежирането на облигациите след 3 години заемът се погасява автоматизирано с парите от главницата им, като през целия интервал претендентът е притежател на облигациите. С това единственият разход за приемане на български паспорт за претендента остава този лихвен диференциал, който е в границите на 2-3 % годишно, или общо под 10% от инвестицията за 3 години. Така с разход под 200 хиляди лв. (10% от 2 милиона лева) плюс разноски за юристи и консултанти всеки чужденец, който можеше да мине инспекцията на ДАНС, можеше да получи български паспорт.
Този режим действаше над 10 години (от края на 2009 година до началото на 2021 г.). Въпреки това единствено 103 лица са съумели да получат български паспорт по тази скица за целия този интервал, главно тъй като България не е най-желаната страна за поданство (защото не е член на Шенген) на този в действителност много конкурентен интернационален пазар . Трябва да се подчертае дебело обаче, че " схемата " със заемите не е противозаконна. Изводът - с режима за даване на българско поданство против вложения не е злоупотребявано, или най-малко не в размери и по метод, както се твърди медийно. 100 паспорта за повече от 10 години е нищо, даже и всички те да са издадени при хипотезата, разказана нагоре, което надалеч не е по този начин. За съпоставяне Португалия е издала над 10 000 паспорта за същия интервал () с програмата си за поданство против вложения, при междинна инвестиция към 600 000 евро на паспорт.
Сериозните адвокатски адвокатски фирми поучаваха клиентите си да не теглят парите си като заеми със залог на облигациите, тъй като виждаха в това риск администрацията да анулира (дори тълкувателно) правата им. И болшинството от получилите български паспорти от тези 103 лица евентуално са държали своите български държавни облигации за целия дължим по закон интервал без да са теглили заеми против тях (което, както към този момент показах, единствено по себе си не бе неразрешено от закона). Друг е въпросът, че инвестиция в български държавен дълг не е потребна по никакъв метод на българската стопанска система . Когато някой чужденец купува български еврови ДЦК на вторичния пазар (каквито са в голямата си част купуваните бумаги по програмата), той ги купува от различен чужденец. Холандски вложител в български ДЦК ги продава на съветски вложител, да вземем за пример. Нищо от тази договорка не влиза в българската стопанска система. Затова и резултатът от тази стратегия за България все още (що се отнася съответно до даване на поданство против вложения в български ДЦК) е съвсем нулев.
Друг е въпросът, че инвестиция в български държавен дълг не е потребна по никакъв метод на българската стопанска система. Реклама
Но това не значи, че всичко, което се твърди за програмата обществено, е правилно и годно като причини за анулацията й. Това, което комфортно не се загатва, е, че след многократни неофициални диалози и разбори, последното държавно управление на ГЕРБ въпреки всичко затвори малката врата при започване на 2021 година с последните промени в него. С тях вложенията в български ДЦК отпаднаха от обсега на програмата. Така опцията да се " злоупотрябява " с нея също изчезна. Затова бе огромна изненадата измежду доста специалисти, когато професор Стоилов поде нов кръстоносен поход против режима за капиталово поданство като цяло. Да се отстрани националната ни стратегия за поданство против вложения, в случай, че ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ Европейски Съюз, ПЛЮС Съединени американски щати, КАНАДА и може би всички от Организацията за икономическо сътрудничество и раз имат такива стратегии, е - простете откровената ми оценка - огромна нелепост. Това е все едно да забраним производството и търговия с домати, тъй като някой твърди, че на два щанда в два магазина продавали развалени домати. А на всичко от горната страна след това да се окаже, че не ги продавали, а ги подарявали, и не били развалени, а размразени.
С промените в ЗЧРБ от началото на 2021 година в член 25 алинея 1 т. 6 се вкараха нови класове активи по програмата за поданство против вложения, които имаха за цел да насочат непознати вложения към българския финансов пазар и българската фондова промишленост, като част от напъните да се развие тази значима система за всяка съвременна пазарна стопанска система . За страдание администрацията (конкретно Агенцията за вложения, която би трябвало да сертифицира апликациите) изпадна в ступор след изборите през април и все още няма нито една процедура за даване на статут за непрекъснато престояване или поданство против вложения в тези нови класове активи. Една от аргументите да няма процедури по новите условия е, че Агенцията за вложения твърди импровизирано пред евентуалните претенденти, че чака някаква смяна в наредбата на Министерски съвет по използването на закона, в която да се обясни по какъв начин тъкмо ще се сертифицират вложенията в новите класове активи. В същото време действителна потребност от такава разпоредба (или смяна в старата) няма. Има обаче мощен обществен напън за анулация на режима като цяло. Това обяснимо охлажда всевъзможен капиталов интерес на чужденци, искащи българско поданство, към българския финансов пазар и български капиталови фондове. Всички чакат да видят какво ще се случи. В същото време, в случай че България успее да притегли 1000 претендента за поданство посредством вложения от 2 милиона лв. в български обществени сдружения или капиталови фондове с фокус върху БФБ (каквото е условието на закона), това значи нови 2 милиарда лв. директни задгранични вложения в българската стопанска система и бурно развиване на българския финансов пазар. Няма друга мярка, която може да помогне повече за развиването на БФБ, с изключение може би на листването на държавни компании там.
Няма друга мярка, която може да помогне повече за развиването на БФБ, с изключение може би на листването на държавни компании там.
Но, за жалост на целия финансов бранш, постоянното държавно управление - като се изключи че няма никакви декларирани планове да развива финансовия пазар посредством стартиране на държавни дялове на борсата - очевидно е решило да унищожи и дребния късмет за привличане на непознати вложители към финансовия пазар, като убие още в зародиш опцията за приемане на поданство против вложения в обществени български компании и капиталови фондове.
Странните (и фалшиви) причини за потребността от незабавна анулация на режима за даване на българско поданство против вложения
Лъжа 1: Така желае Европейски Съюз, с цел да влезем в Шенген
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Данъци и обезпечаване 2 Строителство и парцели 3 Градове 1 Данъци и обезпечаване 2 Свят 3 Коментари и разбори 1 Данъци и обезпечаване 2 Свят Реклама
Това просто не е правилно. Всички страни в Европейски Съюз имат сходни режими. Проблемът на Европейски Съюз е с българския режим за приемане на поданство по натурализация по принцип, не съответно посредством вложения. Както бе маркирано нагоре, за над 10 години против вложения са издадени едвам 103 паспорта. Това число въобще не тормози никого в Европейски Съюз. За същия интервал има несъмнено към 200 000 паспорта (основно на македонски и молдовски граждани), издадени по други режими в ЗЧРБ. Европейски Съюз би желал България да има по-стриктни критерии при натурализация на чужденци, само че това касае практиката на администрацията (вкл. по отношение на разкритията за корупция в Агенцията за чужденците при последното държавно управление на ГЕРБ), а не клаузите на закона и съответно режима за статут против вложения.
По връзки на капиталовото поданство Европейски Съюз има забележки във връзка с работата на ДАНС при изследване на претендентите (т.нар. background check), като оценката е за незадълбочено, повърхностно и некадърно отношение на нашите служби към този развой. Но това важи на практика за всички аспекти от активността на сегашните български служби за сигурност. Тоест работата по рецензиите на Европейски Съюз би трябвало да е на друго място. И изрично би трябвало да се каже, че България няма да бъде призната в Шенген, в случай че се откаже от националния си режим за поданство против вложения. Ако това е цената да влезем в Шенген - аз и хората като мен бихме приветствали с две ръце отпадането на този режим. Но, уви, това е просто една неистина и операция на публичното мнение.
Лъжа 2: Така желае Съединени американски щати, с цел да отпаднат визите
Това също просто не е правилно. Съединени американски щати желаят да има удостоверим и благонадежден развой за инспекция на претендентите (чисто минало, законова документи и биометрично удостоверение на данните). Това е нещо напълно друго и касае отново главно ДАНС, както и режима на натурализация като цяло, а напълно не капиталовото поданство. Съединени американски щати не се впечатляват от 100 издадени паспорта в границите на 10 години. Но желаят да понижат до най-малко опцията и вероятността да има 100 терориста с български паспорти, които да имат безвизов достъп до територията на Съединени американски щати. Това е напълно друго нещо. И изрично няма нищо общо с тематиката за визовия режим. Ако България анулира националния си режим за даване на поданство против вложения, това (за съжаление) няма да докара до рухване на визите за Съединени американски щати.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
През последните седмици и месеци се появи някак изненадващо самодейност за анулация на националния режим на България за даване на така наречен капиталово поданство. Готвените (по медийни изявления и прес-съобщения) промени в режима за придобиване на българско поданство касаят реда на член 12а и 14а от Закона за българското поданство (ЗБГ) по отношение на член 25 алинея 1 т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Отмяната на режима ще е огромна неточност, защото това е едно от доста дребното неща, които в действителност могат да раздвижат финансовия пазар в България след последните промени в ЗЧРБ, признати март 2021 година, позволяващи приемане на поданство против вложения в български обществени компании и в български фондове с капиталов фокус на българския финансов пазар.
Странната история на тематиката
Шумът към режима за така наречен златни паспорти стартира да се подвига от професор Янаки Стоилов още в първите седмици на първото служебно държавно управление през 2021 година За всеобща изненада реториката по тематиката бе поддържана непрекъснато и на релативно висок звук в медийното пространство с месеци от професор Стоилов (вкл. в негови изявления пред Народното събрание, без да е имало питания от народни представители по темата) и това бе изведено като един от топ целите на двете служебни държавни управления предходната година. А както се оказва - очевидно и за главен приоритет и на постоянното държавно управление по-късно. Истинските аргументи за това съществено политическо изпитание остават тайнственост за специалистите, които са наясно с въпроса за режимите за приемане на поданство или статут на непрекъснато престояване против вложения в Европейски Съюз, Съединени американски щати и други страни от тази категория. През последния месец към самодейността за анулация на режима за даване на българско поданство против вложения се причисли и тандемът Цонев-Пеевски от Движение за права и свободи с концепция за личен законопроект.
В медийното пространство започнаха да се пускат тези, които могат да се дефинират евфемистично като полуистини, а в огромната си част като безусловно лъжливи и манипулативни изказвания, гарнирани с щипка популизъм за цвят и аромат в жанр " българското поданство не е за обмен ". Въведоха се на въоръжение дерогативните изречения " продажба на паспорти ", " златни паспорти " и " търговия с паспорти ". Заговори се за корупция, за измами и престъпления в изключително огромни размери, без да се дават съответни данни. Населението остана с усещане, че хиляди паспорти са издавани годишно по тази стратегия против подкупи от милиони левове, дадени и получени незнайно от кого. Политици от най-различни цветове се включиха с изявления по тематиката, с цел да получат бърз PR дял, без да схващат безусловно нищо от материята и без да имат никаква информация какъв е казусът и има ли в действителност въобще проблем.
Реклама За какво става въпрос в действителност и какъв е " казусът "
Твърди се обществено, че голям брой чужденци са получили българско поданство, без да са изпълнили условията на настоящия все още на даването на поданството закон за поддържане на инвестиция в български държавен дълг от най-малко 2 милиона лв. за избран интервал от време. Твърди се съответно, че претендентите са купували български държавни облигации (позволени за задачата от закона до началото на 2021 година преди последните изменения), кандидатствали са за поданство, само че по-късно са ги продавали бързо (или преди приключването на наложителния най-малък интервал на държане). Въпреки че в това изказване има дребна доза истина, то като цяло е лъжливо. Защото администрацията изисква (и получава) съответни удостоверения за държане на български държавни облигации преди да приключи процедурата и да издаде български паспорт на претендента. Истината е, че заради твърдоглавието си да не се вслушват в специалисти от финансовия бранш, депутатите през 2009 година бяха основали опция законът да се извършва безусловно, само че задачата му в страната да влизат действителни вложения да не се реализира.
Заобикалянето на духа (не на буквата) на закона ставаше по следния метод. Кандидат купува български държавни облигации с падеж след 3 години за нужната по закон сума (2 милиона лева). След това ги подава на предпазване в българска банка (по контракт за доверително ръководство или депозитарни услуги), получава нужното уверение за благосъстоятелност и кандидатства за поданство. Веднага по-късно залага облигациите в банката за сума, равна на главницата им и тегли 3-годишен заем (съвпадащ с падежа на облигациите), с който на процедура си взима назад инвестицията. Плаща напред за целия интервал от 3 години разликата в лихвата по заема (която дължи на банката) и лихвата, която ще получи от облигациите. При падежирането на облигациите след 3 години заемът се погасява автоматизирано с парите от главницата им, като през целия интервал претендентът е притежател на облигациите. С това единственият разход за приемане на български паспорт за претендента остава този лихвен диференциал, който е в границите на 2-3 % годишно, или общо под 10% от инвестицията за 3 години. Така с разход под 200 хиляди лв. (10% от 2 милиона лева) плюс разноски за юристи и консултанти всеки чужденец, който можеше да мине инспекцията на ДАНС, можеше да получи български паспорт.
Този режим действаше над 10 години (от края на 2009 година до началото на 2021 г.). Въпреки това единствено 103 лица са съумели да получат български паспорт по тази скица за целия този интервал, главно тъй като България не е най-желаната страна за поданство (защото не е член на Шенген) на този в действителност много конкурентен интернационален пазар . Трябва да се подчертае дебело обаче, че " схемата " със заемите не е противозаконна. Изводът - с режима за даване на българско поданство против вложения не е злоупотребявано, или най-малко не в размери и по метод, както се твърди медийно. 100 паспорта за повече от 10 години е нищо, даже и всички те да са издадени при хипотезата, разказана нагоре, което надалеч не е по този начин. За съпоставяне Португалия е издала над 10 000 паспорта за същия интервал () с програмата си за поданство против вложения, при междинна инвестиция към 600 000 евро на паспорт.
Сериозните адвокатски адвокатски фирми поучаваха клиентите си да не теглят парите си като заеми със залог на облигациите, тъй като виждаха в това риск администрацията да анулира (дори тълкувателно) правата им. И болшинството от получилите български паспорти от тези 103 лица евентуално са държали своите български държавни облигации за целия дължим по закон интервал без да са теглили заеми против тях (което, както към този момент показах, единствено по себе си не бе неразрешено от закона). Друг е въпросът, че инвестиция в български държавен дълг не е потребна по никакъв метод на българската стопанска система . Когато някой чужденец купува български еврови ДЦК на вторичния пазар (каквито са в голямата си част купуваните бумаги по програмата), той ги купува от различен чужденец. Холандски вложител в български ДЦК ги продава на съветски вложител, да вземем за пример. Нищо от тази договорка не влиза в българската стопанска система. Затова и резултатът от тази стратегия за България все още (що се отнася съответно до даване на поданство против вложения в български ДЦК) е съвсем нулев.
Друг е въпросът, че инвестиция в български държавен дълг не е потребна по никакъв метод на българската стопанска система. Реклама
Но това не значи, че всичко, което се твърди за програмата обществено, е правилно и годно като причини за анулацията й. Това, което комфортно не се загатва, е, че след многократни неофициални диалози и разбори, последното държавно управление на ГЕРБ въпреки всичко затвори малката врата при започване на 2021 година с последните промени в него. С тях вложенията в български ДЦК отпаднаха от обсега на програмата. Така опцията да се " злоупотрябява " с нея също изчезна. Затова бе огромна изненадата измежду доста специалисти, когато професор Стоилов поде нов кръстоносен поход против режима за капиталово поданство като цяло. Да се отстрани националната ни стратегия за поданство против вложения, в случай, че ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ Европейски Съюз, ПЛЮС Съединени американски щати, КАНАДА и може би всички от Организацията за икономическо сътрудничество и раз имат такива стратегии, е - простете откровената ми оценка - огромна нелепост. Това е все едно да забраним производството и търговия с домати, тъй като някой твърди, че на два щанда в два магазина продавали развалени домати. А на всичко от горната страна след това да се окаже, че не ги продавали, а ги подарявали, и не били развалени, а размразени.
С промените в ЗЧРБ от началото на 2021 година в член 25 алинея 1 т. 6 се вкараха нови класове активи по програмата за поданство против вложения, които имаха за цел да насочат непознати вложения към българския финансов пазар и българската фондова промишленост, като част от напъните да се развие тази значима система за всяка съвременна пазарна стопанска система . За страдание администрацията (конкретно Агенцията за вложения, която би трябвало да сертифицира апликациите) изпадна в ступор след изборите през април и все още няма нито една процедура за даване на статут за непрекъснато престояване или поданство против вложения в тези нови класове активи. Една от аргументите да няма процедури по новите условия е, че Агенцията за вложения твърди импровизирано пред евентуалните претенденти, че чака някаква смяна в наредбата на Министерски съвет по използването на закона, в която да се обясни по какъв начин тъкмо ще се сертифицират вложенията в новите класове активи. В същото време действителна потребност от такава разпоредба (или смяна в старата) няма. Има обаче мощен обществен напън за анулация на режима като цяло. Това обяснимо охлажда всевъзможен капиталов интерес на чужденци, искащи българско поданство, към българския финансов пазар и български капиталови фондове. Всички чакат да видят какво ще се случи. В същото време, в случай че България успее да притегли 1000 претендента за поданство посредством вложения от 2 милиона лв. в български обществени сдружения или капиталови фондове с фокус върху БФБ (каквото е условието на закона), това значи нови 2 милиарда лв. директни задгранични вложения в българската стопанска система и бурно развиване на българския финансов пазар. Няма друга мярка, която може да помогне повече за развиването на БФБ, с изключение може би на листването на държавни компании там.
Няма друга мярка, която може да помогне повече за развиването на БФБ, с изключение може би на листването на държавни компании там.
Но, за жалост на целия финансов бранш, постоянното държавно управление - като се изключи че няма никакви декларирани планове да развива финансовия пазар посредством стартиране на държавни дялове на борсата - очевидно е решило да унищожи и дребния късмет за привличане на непознати вложители към финансовия пазар, като убие още в зародиш опцията за приемане на поданство против вложения в обществени български компании и капиталови фондове.
Странните (и фалшиви) причини за потребността от незабавна анулация на режима за даване на българско поданство против вложения
Лъжа 1: Така желае Европейски Съюз, с цел да влезем в Шенген
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Данъци и обезпечаване 2 Строителство и парцели 3 Градове 1 Данъци и обезпечаване 2 Свят 3 Коментари и разбори 1 Данъци и обезпечаване 2 Свят Реклама
Това просто не е правилно. Всички страни в Европейски Съюз имат сходни режими. Проблемът на Европейски Съюз е с българския режим за приемане на поданство по натурализация по принцип, не съответно посредством вложения. Както бе маркирано нагоре, за над 10 години против вложения са издадени едвам 103 паспорта. Това число въобще не тормози никого в Европейски Съюз. За същия интервал има несъмнено към 200 000 паспорта (основно на македонски и молдовски граждани), издадени по други режими в ЗЧРБ. Европейски Съюз би желал България да има по-стриктни критерии при натурализация на чужденци, само че това касае практиката на администрацията (вкл. по отношение на разкритията за корупция в Агенцията за чужденците при последното държавно управление на ГЕРБ), а не клаузите на закона и съответно режима за статут против вложения.
По връзки на капиталовото поданство Европейски Съюз има забележки във връзка с работата на ДАНС при изследване на претендентите (т.нар. background check), като оценката е за незадълбочено, повърхностно и некадърно отношение на нашите служби към този развой. Но това важи на практика за всички аспекти от активността на сегашните български служби за сигурност. Тоест работата по рецензиите на Европейски Съюз би трябвало да е на друго място. И изрично би трябвало да се каже, че България няма да бъде призната в Шенген, в случай че се откаже от националния си режим за поданство против вложения. Ако това е цената да влезем в Шенген - аз и хората като мен бихме приветствали с две ръце отпадането на този режим. Но, уви, това е просто една неистина и операция на публичното мнение.
Лъжа 2: Така желае Съединени американски щати, с цел да отпаднат визите
Това също просто не е правилно. Съединени американски щати желаят да има удостоверим и благонадежден развой за инспекция на претендентите (чисто минало, законова документи и биометрично удостоверение на данните). Това е нещо напълно друго и касае отново главно ДАНС, както и режима на натурализация като цяло, а напълно не капиталовото поданство. Съединени американски щати не се впечатляват от 100 издадени паспорта в границите на 10 години. Но желаят да понижат до най-малко опцията и вероятността да има 100 терориста с български паспорти, които да имат безвизов достъп до територията на Съединени американски щати. Това е напълно друго нещо. И изрично няма нищо общо с тематиката за визовия режим. Ако България анулира националния си режим за даване на поданство против вложения, това (за съжаление) няма да докара до рухване на визите за Съединени американски щати.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ