Развенчаната традиция
Никола Филипов
От изпечените на фурна пТици най-вкусни ми са трътките (опашките) и вратлетата (шийките). Още от дребен си ги заобичах тия две крайченца. А написах основно " Т ", с цел да не обърквате " птици " с " пици "
По стародавна традиция англичаните срещат Коледата, техния Кристмас, с печена мисирка или пуйка, както я назовават в някои региони на България. В Англия се натъкнах на забавни случки в тази връзка.
Най-напред ми направи усещане, че съвсем месец преди Кристмаса магазините в Лондон бяха към този момент заредени със замразени и охладени мисирки с надписи " Турция ". Ама в който и магазин да влезна - все това ми се набиваше на очи: Турция, Турция, Турция... " Брей-й-й... - крещя си - толкоз доста мисирки все от Турция ли са импортирани? ". Докато най-после разбрах, че англичаните наричали самите мисирки " турция ", т.е. на британски език наименованието на тая птица съответствува с името на посочената страна - нито писмен знак разлика.
Каква ли аналогия са намерили англичаните, с цел да нарекат мисирката на името на Турция? - помислих си аз, само че не се задълбах във въпроса. А и не това е главното, за което желая да пиша тук. Нали руснаците пък назовават ъглошлайфа " българка ", тъй като внасяли такива машинки на първо време от България! Може и с мисирките повода да е сходна...
Въпросът е, че като се ожених в миналото за англичанка и пристигнах шурей в Лондон, на първия ни общ Кристмас тя сервира на масата печената турция, пардон, печената мисирка без трътка и без шийка. " Бре-ей, изпреварили ме - помислих си. - Някой, който ги обича като мен, си ги е лапнал, още преди да дойде печивото на трапезата! "
Когато наблюдавах идната ритуална мисирка още от фурната и видях, че тези мои обичани окрайности отново липсват, озадачено попитах жена ми по кое време и кой ги изяжда.
- О-о-о, аз ги режа, преди да я сложа във фурната - най-авторитетно ме осведоми тя.
- Как по този начин? Защо ги изрязваш? - недоумявах аз.
- Ами-и-и... мама все по този начин правеше. Традиция!
Това, че англичаните са хора на традицията, е неоспоримо. Неслучайно в книгата си за нашенците в Лондон писах, че в случай че би трябвало да окачествявам англичаните и Англия с една дума, то това ще да е думата традиция! Но традицията за ампутиране на обичаните ми трътка и шийка ми се стори без каквато и да е логичност и любознанието ми ме подтикна да се позаинтересувам по отношение на историята на тази традиция. Затова и при първата опция попитах тъщата - какво знае майката на жена ми за тая традиция.
- Ами-и-и... изрязвах ги, тъй като и моята майка ги режеше, - бе нейният отговор!?!
Доста стара и немощна към този момент, майката на тъща ми бе към момента жива. Но в Англия и изключително в Лондон три генерации в един дом няма да намерите. Тук дори две генерации в една къща са необичайност. Затова и бабата, откакто починал дядото (е, тая традиция - мъжете да умират по-рано от дамите си не е единствено английска), отишла в старешки дом. Ама старческите домове в Англия не са като в България. В тях всеки жител си има лична баня, лична тоалетна и употребява един куп привилегии. По празниците, който си има наследници, ги посещава. Или те го посещават, в случай че е към този момент с нежелано здраве.
Така и ние посетихме бабата и аз не се стърпях да задам вълнуващия ме въпрос.
- Е по какъв начин по този начин ще ги режат? - на собствен ред се учуди тя.
След минутка обаче си спомни, че преди да забранят използването на дърва и въглища в Лондон, тя употребила за готвене дребна печка на твърдо гориво. Фурничката на тази печка била дребна, та не събирала стърчащите в противоположни направления крайности на мисирката. Именно по тази причина ги и отрязвала, а не заради някаква традиция.
Така аз развенчах една британска фамилна традиция и от идната година към този момент се любувах на усета на трътката и шийката на коледната турция, пардон, на коледната мисирка или пуйка. Дъщерите копирали дейностите на майките си, без да се замислят или попитат за какво това се прави точно по този начин.
А дали и някои други от безчетните британски обичаи не са зародили по сходни на описания тук от мене метод?!?
Никола Филипов е роден на 7 март 1948 година в асеновградския квартал " Горни Воден " като четвърто дете в фамилията на бежанци от Егейска Макдония. Завършил е физика в Пловдивския върховен природоматематически институт, през днешния ден Пловдивски университет " Паисий Хилендарски ". Има отпечатани над 600 публикации в към 30 разнообразни български и задгранични вестници и списания. Издал е тринадесет независими книги на друга тема: " Воден през вековете ", " Пленена душа ", " Как да икономисаме 30 % от електрическа енергия ", " Златна ябълка ", " Воденски манастир " Свети Кирик ", " Из турския Кипър ", " Четверодословие ", " Не сади лозе големо " и други От 1998 година живее най-вече в Лондон, плод на което е книгата му " Що е то Лондон и що прави нашенецът там ", претърпяла три издания. Сътрудничи на няколко вестника и списания на български език в Лондон и в България.
От изпечените на фурна пТици най-вкусни ми са трътките (опашките) и вратлетата (шийките). Още от дребен си ги заобичах тия две крайченца. А написах основно " Т ", с цел да не обърквате " птици " с " пици "
По стародавна традиция англичаните срещат Коледата, техния Кристмас, с печена мисирка или пуйка, както я назовават в някои региони на България. В Англия се натъкнах на забавни случки в тази връзка.
Най-напред ми направи усещане, че съвсем месец преди Кристмаса магазините в Лондон бяха към този момент заредени със замразени и охладени мисирки с надписи " Турция ". Ама в който и магазин да влезна - все това ми се набиваше на очи: Турция, Турция, Турция... " Брей-й-й... - крещя си - толкоз доста мисирки все от Турция ли са импортирани? ". Докато най-после разбрах, че англичаните наричали самите мисирки " турция ", т.е. на британски език наименованието на тая птица съответствува с името на посочената страна - нито писмен знак разлика.
Каква ли аналогия са намерили англичаните, с цел да нарекат мисирката на името на Турция? - помислих си аз, само че не се задълбах във въпроса. А и не това е главното, за което желая да пиша тук. Нали руснаците пък назовават ъглошлайфа " българка ", тъй като внасяли такива машинки на първо време от България! Може и с мисирките повода да е сходна...
Въпросът е, че като се ожених в миналото за англичанка и пристигнах шурей в Лондон, на първия ни общ Кристмас тя сервира на масата печената турция, пардон, печената мисирка без трътка и без шийка. " Бре-ей, изпреварили ме - помислих си. - Някой, който ги обича като мен, си ги е лапнал, още преди да дойде печивото на трапезата! "
Когато наблюдавах идната ритуална мисирка още от фурната и видях, че тези мои обичани окрайности отново липсват, озадачено попитах жена ми по кое време и кой ги изяжда.
- О-о-о, аз ги режа, преди да я сложа във фурната - най-авторитетно ме осведоми тя.
- Как по този начин? Защо ги изрязваш? - недоумявах аз.
- Ами-и-и... мама все по този начин правеше. Традиция!
Това, че англичаните са хора на традицията, е неоспоримо. Неслучайно в книгата си за нашенците в Лондон писах, че в случай че би трябвало да окачествявам англичаните и Англия с една дума, то това ще да е думата традиция! Но традицията за ампутиране на обичаните ми трътка и шийка ми се стори без каквато и да е логичност и любознанието ми ме подтикна да се позаинтересувам по отношение на историята на тази традиция. Затова и при първата опция попитах тъщата - какво знае майката на жена ми за тая традиция.
- Ами-и-и... изрязвах ги, тъй като и моята майка ги режеше, - бе нейният отговор!?!
Доста стара и немощна към този момент, майката на тъща ми бе към момента жива. Но в Англия и изключително в Лондон три генерации в един дом няма да намерите. Тук дори две генерации в една къща са необичайност. Затова и бабата, откакто починал дядото (е, тая традиция - мъжете да умират по-рано от дамите си не е единствено английска), отишла в старешки дом. Ама старческите домове в Англия не са като в България. В тях всеки жител си има лична баня, лична тоалетна и употребява един куп привилегии. По празниците, който си има наследници, ги посещава. Или те го посещават, в случай че е към този момент с нежелано здраве.
Така и ние посетихме бабата и аз не се стърпях да задам вълнуващия ме въпрос.
- Е по какъв начин по този начин ще ги режат? - на собствен ред се учуди тя.
След минутка обаче си спомни, че преди да забранят използването на дърва и въглища в Лондон, тя употребила за готвене дребна печка на твърдо гориво. Фурничката на тази печка била дребна, та не събирала стърчащите в противоположни направления крайности на мисирката. Именно по тази причина ги и отрязвала, а не заради някаква традиция.
Така аз развенчах една британска фамилна традиция и от идната година към този момент се любувах на усета на трътката и шийката на коледната турция, пардон, на коледната мисирка или пуйка. Дъщерите копирали дейностите на майките си, без да се замислят или попитат за какво това се прави точно по този начин.
А дали и някои други от безчетните британски обичаи не са зародили по сходни на описания тук от мене метод?!?
Никола Филипов е роден на 7 март 1948 година в асеновградския квартал " Горни Воден " като четвърто дете в фамилията на бежанци от Егейска Макдония. Завършил е физика в Пловдивския върховен природоматематически институт, през днешния ден Пловдивски университет " Паисий Хилендарски ". Има отпечатани над 600 публикации в към 30 разнообразни български и задгранични вестници и списания. Издал е тринадесет независими книги на друга тема: " Воден през вековете ", " Пленена душа ", " Как да икономисаме 30 % от електрическа енергия ", " Златна ябълка ", " Воденски манастир " Свети Кирик ", " Из турския Кипър ", " Четверодословие ", " Не сади лозе големо " и други От 1998 година живее най-вече в Лондон, плод на което е книгата му " Що е то Лондон и що прави нашенецът там ", претърпяла три издания. Сътрудничи на няколко вестника и списания на български език в Лондон и в България.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ