Никола Танев – ученикът на Клод Моне и европейските подвизи в изкуството
Никола Димитров Танев е може би един от най-хубавите художници, които в миналото са покорявали освен родната сцена, само че и тази в чужбина. Неговият живот не е просто холивудска история, която чака своето снимане, само че и гений с общо 55 изложения – като 28 от тях са в България, останалите разкриват гения му в чужбина. Роден на 5 декември 1890 година младият Никола даже не подозира мащабите на неговото семейство. Баща му Димитър е един от най-богатите хора в Свищов, има фабрика във Влашко, занимава се с търговия и апропо финансира четата на Ботев, подпомагайки по-бързото въоръжаване и образуване. След Руско-турската война фамилията се връща назад в Свищов и по-късно отпътува в Княжево. Семейството не може да се счита за богато, както преди и мнозина постоянно споделят, че едвам са свързвали двата края, само че рано или късно, човек още веднъж се изправя – парите са единствено моментно отражение, а опитът е скъпото.
Никола има още пет братя и сестри, като всеки ще стартира много сполучлива кариера, като братът Стефан ще стане публицист и основен редактор на вестник Утро. Методи има гений и може да написа текстове без нито една неточност, демонстрира особена аналитична мисъл, а шахът се трансформира в едно красиво и атрактивно занимание, носещо огромно наслаждение. За него споделят, че макар нежната си възраст, изпитвал изключително наслаждение при побеждаването на надалеч по-възрастни съперници. Едва ли има човек, който в миналото е подозирал каква кариера ще построи младия Никола Танев, само че всичко стартира да се разкрива, когато през 1905 година съпровожда брат си Методи и татко си в Париж. Там се записва в печатарското учебно заведение Ноаси льо Гран. Понеже фамилията няма доста средства, двете деца са настанени в сиропиталището, където работата и употребата продължава по 12 часа дневно. Това не ги пречупва, само че дано изкажем благодарности към френското демократично общество, което през днешния ден продължава да размахва пръсти и да приказва неоправдателно на всяка една тематика.
В началото на Първата Световна война, Методи отива като доброволец на фронта и умира. 3 години по-късно Никола прекрачва прага на Парижката академия за декоративни изкуства при професор Пол Реноар. Има изказване, че момчето е съумяло да оцелее с помощта на две французойки, които откриват гения му и стартират да му оказват помощ с изобразителното изкуство. Те закупуват първите четки, водят го по изложби и уреждат срещи с други художници – вратите на изкуството се открехват внимателно. Искрата към този момент е запалена и през 1910 година ще се срещне с индивида, който е съумял да скандализира Европа при всеки комфортен случай, освен това със самоуверено нарушаване на някои от най-важните закони на изкуството – Клод Моне. Никола става негов възпитаник и доста бързо се повлиява от неговото увлечение.
Същата година Никола се завръща в България и прави своята първа галерия, съгласно локалните вестници, българинът е постигнал необикновен триумф, само че той е единствено началото на една доста вълнуваща кариера и геният му едвам в този момент набира скорост. Ще бъде належащо много време, преди да получи и прякора си „ магьосника на светлината и въздуха “. Художникът не просто умее да улавя хубостта на света, той се трансформира и в изключителна уязвимост за дамите – не са известни точните му завоевания, само че е ясно, че младият красавец просто знаел по какъв начин да се отнася към нежния пол и неговото внимание се е считало за райско. Танев не можел да рисува, в случай че до него нямало хубавица, която да го въодушевява.
През 1915 година ще срещне и своята брачна половинка Димитрина Георгиева. Това става на галерия и по думите на Никола, била най-красивата измежду посетителите. Майсторът бил покорен, следва я до дома ѝ и на втората среща публично предлага брак. След това всичко е история, както биха споделили и останалите. Семейството няма деца, а Димитрина затваря очите си за безкрайните случки, които художникът ще има в бъдеще, а те в действителност са толкоз. Какво прави създателят в идващите години? Пътува и то доста. Животът му е плевел, само че адресната регистрация ще се смени доста пъти в идващите 40 години. Ще живее в Париж, Стокхолм, Берлин, Рим, Мюнхен, Венеция, Милано, Виена, Варшава и още доста други. Всеки път е канен в друга културна точка в Европа, с цел да направи галерия.
В края на 1921 година идва в Манхайм с цел да показа своето изкуство. Живее 2-3 години в Австрия и Германия. Въпреки хубостта на Европа, българинът не стопира да преследва хубостта и на родината. Обиколил е цяла България и доста от неговите произведения са въодушевени точно от красивата родна природа. През 1926 година показва изложбата „ Едно лято в България “. Любимата дестинация на Танев е Карлово, като точно там ще се връща още веднъж и още веднъж. През 1927 година стартира карловският цикъл с пейзажи. Карловци си го спомнят като човек, чийто ръце танцуват по платното, движат се толкоз бързо, тъй като не подозират, че Танев ще се постарае да улови всички вероятни придвижвания на слънцето върху нечий двор. Рисува заран, на обяд и вечер, когато залезът стартира да играе с къщите и дворовете. Желаем ли да се върнем назад в историята и да забележим хубостта на предишното, можем да създадем това в неговите картини. През 1928 г. са поканени в Прага, с цел да се показа труда на Никола. Както към този момент виждаме, надареният художник рисува и Европа не е безразлична към неговото изкуство. Постижение от този сан може да се счита за съвършенство – бихме могли да си спомним за доста художници, чието самопризнание идва доста след приключването на житейския им път.
След Прага, идват дестинации като Бърно, Венеция и настаняване в Рим. Днес огромна част от творбите му са закупени и се правят оценка изключително високо и през днешния ден са благосъстоятелност на някои от най-изтъкнатите колекционери на изкуството. Има единствено една огромна неточност в целия живот на Никола Танев – закупуването на апартамент в София. Жилището се намира на бул. „ Евлоги Георгиев “ 89. Както се досещаме, това надали би бил проблем в днешно време, в случай че не прибавим и идната детайлност. В своя деен креативен интервал, майсторът освен впечатлява Европа, само че притегля и някои забавни имена от историята. Двама от притежателите на неговото изкуство са точно Хитлер и Мусолини, като за тях е чест да имат такова изкуство. Точно това поклонничество ще коства доста на един от великите родни художници.
Трябва да прибавим и още един обожател, който има неговите произведения – доктор Делиус, началникът на Гестапо в България. Ако се чудите какво отношение е имал Никола Танев с нацистите, отговорът е никакво. Ученикът на Моне в никакъв случай не се е интересувал кой тъкмо закупува творбите му, въпреки всичко те са били метод за издръжка и надали биха могли да оказват помощ, в който и да било въоръжен спор, само че пробвайте се да обясните това на тези, които са побеснели за власт. На 27 септември 1944 година Никола е хванат дружно с редица други български художници, музиканти, писатели и публицисти. Всички те са оповестени за врагове на народа. По това време има извънбрачна връзка с Валентина Чешмирева, като от нея има две деца.
Никола оказва помощ освен за безумното разпалване на пристрастеностите и клюките в София, той демонстрира, че неговото бохемство освен не може да се пречупи, само че и ще продължи. Валентина също има позиции, тя е племенница на военачалник Владимир Заимов, щерка на воин от войните, внучка на български възрожденец. Съпругата Димитрина явно няма нищо срещу и сама отива да взима случката на брачна половинка си от вкъщи. Някъде през 1937 година двамата приключват връзки, само че Валентина би трябвало да се грижи за двете деца Чая и Никола. След това връзката сред тях завършва, като едвам през 1945 година той ще напише последното писмо, съпроводено с няколко рисунки за децата, които вероятно могат да се продадат в бъдеще, изрича благодарности. Един счетоводител съумява да му даде тетрадка, в която да рисува, като всяка една страница е изпълнена с хубостта му, като това са и последните му произведения. Измъчван е, унизен и откакто прекарва известно време в Дома на слепите.
Прехвърлят го в разследващото ръководство на войската, а по-късно е жител на дома на Александър Буров – там населява кучешката барака на дома. На една възглавница в Дома на слепите, Никола написа следното „ Как можаха това, не помислиха ли, нямат ли сърце човешко, а кому сторих зло, кому? Тука ме оставиха без слънце. “. Запознатите с неговото изкуство знаят, че светлината изиграва особена роля на всяко едно негово платно. Валентина задейства всички връзки, с цел да изведе своя обичан от пандиза, пробва се по всевъзможен метод да го изкара от там и най-малко да го реалокира в „ естествения затвор “. Там се среща с брат си Стефан. Дълго време двамата не могат даже да се познаят, наказванията освен са ги обезобразили, те са ги трансформирали в побеснели животни, които не могат да открият безусловно никакъв метод.
Стефан Танев по-късно ще бъде изпратен в Сливенския затвор, като никой не знае какво се случва с него, може би тялото му не устоя на мъченията, а може би са му помогнали да завърши житейския си път малко по-бързо. Димитрина и Валентина се борят за своя обичан със зъби и нокти, те не се отхвърлят от него, макар своеволията и след шест месеца съумяват да го освободят. Какво се случва по-късно. През 1949 година един от най-хубавите възпитаници на Клод Моне, сензацията в изобразителното изкуство, създателят, който се ражда един път на 100 години, от време на време и повече? Какво се случва? Никола Танев става чорбаджия на линията Перник-Волуяк и Ловеч-Троян. На 59-годишна възраст е изкаран, с цел да работи като ударник на новата власт. Именно там получава удар и се сковава.
До края на живота си Никола Станев е прикрепен в инвалиден стол. Не може да употребява дясната си ръка, само че с лявата рисува всичко, което вижда през прозореца си – стадион „ Юнак “. Има единствено още две картини, които може да нарисува, преди да завърши своя хубав и изстрадал живот. Една от софийските му картини е подарена на Енвер Ходжа, като тя продължава да бъде част от галерията в Тирана. Художникът завършва своя житейски път на 23 юли 1962 година
Снимки: WikiArt
