Никола Антикаджиев е един от най-известните ресторантьори от миналото на

Никола Антикаджиев е един от най-известните ресторантьори от предишното на София. От 60-те години до началото на новото хилядолетие Антиката, както го назовават приятелите му, поредно е шеф на фамозния Кулинарен магазин в центъра на столицата, на ресторанта на хотел „ Славия “, на Клуба на артиста на бул. „ Руски “, на клубовете на Сатиричния и Народния спектакъл, на „ Булгартабак “, на ресторант „ Антик “. През годините той основава огромни другарства с брилянтни артисти от родната сцена като Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Невена Коканова, Григор Вачков и доста, доста други персони от културата, политиката и спорта. Антикаджиев, който неотдавна навърши 90 години, е един от най-близките другари на Стефан Данаилов. Потърсиха именития ресторантьор във връзка кончината на огромния артист.– Г-н Антикаджиев, с какво ще запомните Стефан Данаилов?

– Много ми е тъжно. Отиде си. А можеше да поживее още… Беше прелестен човек, доста сърдечен и топъл.

– От по кое време се познавахте с него?

– На 11 май т.г. направихме 51 години откогато сме другари. 51 години непрестанно сме били близки – в положителни и в неприятни моменти постоянно сме били дружно. Когато се запознахме със Стефан, бях шеф на ресторант “Славия ” в квартал Лагера. Доведе го Шарлето (режисьорът Любомир Шарланджиев, брачен партньор на Невена Коканова, също близка другарка на Антикаджиев, б.а.). Това беше на 11 май 1968 година, малко преди да стартират фотосите на сериала “На всеки километър “. Тогава Шарланджиев, който дружно с Неделчо Чернев бе режисьор на кино лентата, ми сподели следното за Стефан: “Да знаеш, той ще стане огромен актьор. ” А Стефан беше един висок, хубав юноша, нямаше още 26 години… Знаех за „ На всеки километър “ от Неделчо Чернев, който все ме кодошеше: “Ще ти намерим и на теб една дребна роля ”. И това в действителност се случи – за напълно малко бях третото дърво вляво – един немски офицер.

– „ На всеки километър “ трансформира Стефан Данаилов в звезда безусловно за един ден и то единствено на 27 години. Как той приемаше славата? 

–  Той беше безспорна звезда. Когато даваха сериите по малкия екран, улиците опустяваха, цяла България гледаше „ На всеки километър “. Стефан си партнираше ужасно с Гец, с Черкела, с Григор Вачков. Да, той стана любим на феновете, посредством точно на този сериал. Където и да отидехме по-късно, за всички хора той беше майор Деянов и Бате Серго. През 1970 година започнаха вторите фотоси в Печ, Унгария. След месец той имаше рожден ден – тогава навърши 28 години. Направи цялостен прием – една огромна трапеза, а на другата вечер гледахме какво сме снимали.

– През последните години, когато бе с влошено здраве и се наложи да стои повече у дома, вие сте ходили да го видите всяка седмица. Падна ли духом изключително след гибелта на брачната половинка си Мария?  

– До заминаването му за Царево през юли т.г. всяка седмица ходихме с един другар да пием кафе у Стефан. И той все ни викаше: „ Сега съм добре, добре! ” Иначе със Стефан се чувахме през ден по телефона. Той доста искаше да играе още и даде всичко от себе си да направи постановката „ Актрисата “. Тя беше последната му. Много прекрасен театър. Преживя доста тежко гибелта на Мери, която беше прелестна жена. Тя доста се грижеше за него.

– Били сте доста близки.

– Много. Идвал е на сватбите на моите дъщери, на всичките ми рождени дни, аз на неговите. Такъв човек рядко се ражда. Освен че е огромен актьор, той беше и доста великодушен човек. Много великодушен. Той като беше на маса никой не плащаше. Никой с изключение на него. Щедър, великодушен. Бохем.

– Вярно ли е, че вие сте опазвали да не изхарчи следващия си хонорар, черпейки огромни компании?

– Има нещо такова. Помня, че снимахме следващата серия на „ На всеки километър “ в Печ, Унгария. И празнувахме рождения ден на Стефан на 9 декември. Наскоро той беше получил Димитровска премия и беше взел със себе си 200 $. Банкнотите бяха все по 20 $. Имаше и форинти от командировката за фотосите. Доларите пазеше, тъй като искаше да купи нещо от Виена за фамилията си. Малко преди купона му споделих: „ Я ми дай тук парите! “. Прибрах ги. Както се видя по-късно, вярно съм постъпил. Вечерта беше доста радостна, по едно време чисто по маджарски оркестърът пристигна да свири покрай рожденика. Стефан се въодушеви: „ Давай парите! Лепим! “. Давам му аз, само че от форинтите. Лепи, радостни се, най-после се прибра въпреки всичко в стаята си.

Стефан беше настанен в една стая дружно с Григор Вачков, който от дълго време беше задремал. Преди да си легна, взех решение да надникна за всеки случай в стаята им. Гледам – по мокета тече вода. Гришата спи. Отварям вратата на банята – във ваната спи и Стефан. А до него плува един транзистор. Спрях водата, замъкнах го до леглото му. На другия ден тъжно сподели: „ Намокрихме мокета, похарчихме и доларите! “. Зарадвах го, като му демонстрирах, че всичките му долари са у мен. Че и форинти бях избавил.

Стефан Данаилов и Никола Антикаджиев в сериала „ На всеки километър “

– В този печален миг, когато него към този момент го няма се сещате все радостни случки за него.

– Той е светла персона и имаше необикновено възприятие за комизъм. Обичаше живота. Обажда ми се през 2007 година и ми споделя: „ Аз съм в Триест и би трябвало да дойдете да ме вземете. ” Питам го: „ Защо? ” И той дава отговор: „ Ами, тъй като в събота би трябвало да съм в София, а пък след това би трябвало да хвърча до Рим, а отсам няма аероплан. ” И потеглям аз с един другар и по пътя след Загреб му звъня и Стефан ми споделя: „ Аз няма да ви очаквам, вие отивате на крайбрежната улица, в хотел еди-кой си, непокътнат е, аз отивам в 3 часа на фотоси. ” Обаче ние пришпорихме и успяхме към 2,30 ч. да пристигнем. Той седи пред хотела и чака да го вземат. Много ни се зарадва.

Ние прекарахме няколко дни в Италия и към този момент сме подготвени за път на назад. Ламбо обаче ми вика: „ Не мога да си събера багажа ”. Отидох в стаята му и виждам 17 плика. Аз ги направих на четири. Тръгнахме с колата и спряхме да хапнем в един хотел в Сърбия. От Ниш към София ни стопира един служител на реда за превишена скорост. Аз бях на предната седалка до водача. Стефан лежеше на задната седалка. Полицаят ни взе паспортите за инспекция, видя дипломатическия паспорт на Данаилов, който тогава беше министър на културата, и ни вика: „ Айде, карайте по-бавно ” и ни пусна. На „ Калотина ” незабавно ни пуснаха да минем границата щом видяха Стефан. Звезда. Много му се радваха всички.

– Проявяваше ли пренебрежителност към непознати?

– О, не! Каква пренебрежителност? Той имаше най-вече другари. Той пристигна от Военния в Народния спектакъл и се сприятели с всички. Публиката го обожаваше. По време на срещите със феновете из цялата страна го носеха на ръце. А той единствено викаше: „ Айде, айде ” и черпеше. На моята 80-та годишнина той държа тирада в Народния спектакъл и сподели: „ Няма да давате никакви дарове на Антиката. Да съберем пари. Кольо би трябвало да отиде до Египет, не е ходил там. “ И след това с внуците отидохме на екскурзия в Египет. ” Сега на 9 декември щеше да навърши 77 години. Не доживя. Голяма персона, огромен актьор и огромен човек. Щедър. Добронамерен. През 90-те години имаше интервали, когато го псуваха в театъра по политически аргументи, само че той не им обръщаше внимание.

– Кога за последно се чухте със Стефан Данаилов?

– Последно се чухме с него, когато бе на рехабилитация във военния санаториум в Хисаря. Каза ми: „ Николайчо, тук малко се поправям ”. Имаше поради, че се възвръща след интервенцията по промяна на ставата.

– Усещаше ли, че си отива?

– Мисля, че да. Не говореше директно за гибелта, само че последното, което ми сподели, когато се видяхме беше: „ Сега ще си бъда скоро до Мери. Мери ме вика към този момент. Всичко съм си оправил. ” Аз му споделих да не приказва нелепости. Стефан ми сподели: „ Ти си с 13 години по-стар от мен, пък гледай по какъв начин тичаш. Аз не мога да вървя ”. Отговорих му: „ Спокойно, не търча и аз колкото да вървя ”. Светла му памет!

Снимка горе: Любомир Асенов

Инфо: ЛУПА.БГ