Федералният резерв окуражава рисковите играчи
Никога в историята не сме виждали цели страни да се слагат под карантина, с цел да се предотврати разпространяването на вирусна зараза. В изискванията на новата действителност е абсолютно вярно държавните управления да компенсират жителите за изолацията, която им не разрешава да вървят на работа. Както и тактиката на централните банки да предотвратяват краткосрочните ликвидни рецесии, с цел да не прераснат в неплатежоспособност. Това обаче не значи да се избавят нередовни длъжници и спекуланти от наедрял диаметър.
Такава е позицията на Джонатан Тепър - основен капиталов шеф на капиталовия управител Prevatt Capital и създател на компанията за изследвания Variant Perception, която той споделя във "Файненшъл таймс " и която предлагаме на читателите на "Банкеръ ".
Безпрецедентното решение на Федералния запас от предходната седмица да купува облигации с невисок кредитен рейтинг и даже на търгувани на борсата фондове, инвестиращи във високорисков дълг, провокираха въздишка на облекчение на пазарите, че са били избавени още веднъж. А един пълководец от Уолстрийт назова мярката "подарък от Великденския заек ". (Бел. ред. - Става въпрос за оповестената на 9 април кредитна стратегия в размер на 2.3 трлн. щ. $ в поддръжка на локалните управи и на дребния и междинния бизнес, в която са включени и директни покупки на облигации на корпорации, застрашени от намаляване на кредитния си рейтинг поради бързия стопански срив).
Бившият финансов министър на Съединени американски щати - Тимъти Гайтнър, назова преди време книгата "Улица Ломбардия " - "библията на централното банкиране ". В издадената през 1873-а творба написа, че централните банкери би трябвало да предотвратяват суматохата като отпускат навреме и в неограничени размери заеми на платежоспособни компании против положителни обезпечения и при наказателни лихви. По време на кредитните земетресения от 2008-а обаче Гайтнър не помни услужливо този сакрален текст. И, дружно с тогавашния ръководител на Федералния запас Бен Бърнанке, раздаваше обилно заеми даже на групи на прага на неплатежоспособност при нулеви лихвени проценти. Тези дейности окуражават голословното вдишване на риск в изключително огромни размери. И от този момент, вместо да работят за честно и рационално пазарно държание, централните банкери умишлено задълбочават порока.
В един от последните си отчети МВФ предизвести, че централните банки са нараснали финансовата неустойчивост, насърчавайки компаниите да поемат финансов риск и да затъват в задължения.
Вместо да "гонят " по-ниски дългови нива, фирмите са привикнали да бъдат спасявани когато теглят заеми. И през днешния ден, без значение с или без ковид, ще станем очевидци на вълна от банкрути.
Корпоративният дълг на Съединени американски щати в никакъв случай не е бил по-висок - 47% от Брутният вътрешен продукт. В международен мащаб корпоративните отговорности на сдруженията отвън финансовия бранш са се удвоили след последната финансова рецесия от 2008-а.
Огромни области от стопанската система сега са окупирани от "зомби " компании, които не са генерирали задоволително кеш през последните няколко години, с цел да покрият лихвените си разноски.
Анализатори на Банката за интернационалните разплащания пресмятат, че делът на тези нежизнеспособни компании допълнително от дузина развити стопанства е повишен от 4% в средата на 90-е години на предишния век до над 12% към края на 2018-а. Те употребяват заемите за финансиране на повече отговорности, а "зомбитата " основават свръхпроизводство и по-ниска продуктивност.
По време на траялия десетилетие стопански напредък и на великодушните данъчни облекчения американските компании би трябвало да са натрупали купища пари, които да им оказват помощ да устоят в интервалите без доходи. Повечето обаче вземат колкото могат заеми и в никакъв случай не икономисват за "черни " дни.
Днес кредитните спредове се уголемяват, което е индикатор за по-висока възможност от банкрут. Аномалията обаче не е в сегашните нива на стрес, а в необикновеното успокоение в предходния интервал. Изследване на Variant Perception демонстрира, че в исторически проект фирмите с високи равнища на чисти задължения спрямо потока от оперативни доходи са имали по-високи разноски за финансиране. Тази връзка обаче се е прекъснала след последната рецесия. И едвам през днешния ден, по време на пандемията от COVID-19, стартира преоценка на фундаменталните индикатори и слабите компании би трябвало да заплащат по-скъпо за заемни средства.
Позицията на ръководителя на Федералния запас Джеръм Пауъл, който е в управителния екип на банката от 2012-а, не е учудваща. Преди четири години той означи в тирада, че "дълъг интервал на доста ниски лихвени проценти може да докара до поемането на прекален риск, до безпричинно високи цени на активите и до растеж на заемите ". Той е предупреждавал неведнъж и за угнетяване на пазарните съмнения. Но откакто пазарната интензивност замря през декември 2018-а, Пауъл смени курса. И вместо да проповядва за заплахата от растеж на заемите стартира да обезпечава ликвидност на търгуваните на борсата сдружения, вложили във високорискови облигации.
Да се отпускат заеми на евентуално неплатежоспособни компании е задоволително неприятен метод, само че покупката на корпоративни задължения и на търгувани на босата компании на вторичния пазар е подозрително от правна позиция според член 13 от Закона за Федералния запас, който позволява кредитиране против поръчителство в "екстремни " обстановки. Освен това този метод не оказва помощ за финансиране на стопанската система и подсигурява само приходите на вложителите, които към този момент са купили корпоративни облигации. Той е просто парадайс за спекулантите.
Очевидните печеливши от програмата за покупка на високорискови облигации са свръхзадлъжнелите групи за частни капитали и проблематичните длъжници. Това не е учудващо - господин Пауъл е прекарал години в колоса от сектора Carlyle Group. След финансовата рецесия от 2008-а и господин Гайтнър мина в "противниковия " тим - на позицията президент на Warburg Pincus - друга компания за частни капитали. Инвеститорите и основните изпълнителни шефове пък са научили, че няма значение какъв брой нечестни са техните заеми в положителни времена откакто неприятните настъпват неизбежно и ще им бъде хвърлен избавителен пояс.
Такава е позицията на Джонатан Тепър - основен капиталов шеф на капиталовия управител Prevatt Capital и създател на компанията за изследвания Variant Perception, която той споделя във "Файненшъл таймс " и която предлагаме на читателите на "Банкеръ ".
Безпрецедентното решение на Федералния запас от предходната седмица да купува облигации с невисок кредитен рейтинг и даже на търгувани на борсата фондове, инвестиращи във високорисков дълг, провокираха въздишка на облекчение на пазарите, че са били избавени още веднъж. А един пълководец от Уолстрийт назова мярката "подарък от Великденския заек ". (Бел. ред. - Става въпрос за оповестената на 9 април кредитна стратегия в размер на 2.3 трлн. щ. $ в поддръжка на локалните управи и на дребния и междинния бизнес, в която са включени и директни покупки на облигации на корпорации, застрашени от намаляване на кредитния си рейтинг поради бързия стопански срив).
Бившият финансов министър на Съединени американски щати - Тимъти Гайтнър, назова преди време книгата "Улица Ломбардия " - "библията на централното банкиране ". В издадената през 1873-а творба написа, че централните банкери би трябвало да предотвратяват суматохата като отпускат навреме и в неограничени размери заеми на платежоспособни компании против положителни обезпечения и при наказателни лихви. По време на кредитните земетресения от 2008-а обаче Гайтнър не помни услужливо този сакрален текст. И, дружно с тогавашния ръководител на Федералния запас Бен Бърнанке, раздаваше обилно заеми даже на групи на прага на неплатежоспособност при нулеви лихвени проценти. Тези дейности окуражават голословното вдишване на риск в изключително огромни размери. И от този момент, вместо да работят за честно и рационално пазарно държание, централните банкери умишлено задълбочават порока.
В един от последните си отчети МВФ предизвести, че централните банки са нараснали финансовата неустойчивост, насърчавайки компаниите да поемат финансов риск и да затъват в задължения.
Вместо да "гонят " по-ниски дългови нива, фирмите са привикнали да бъдат спасявани когато теглят заеми. И през днешния ден, без значение с или без ковид, ще станем очевидци на вълна от банкрути.
Корпоративният дълг на Съединени американски щати в никакъв случай не е бил по-висок - 47% от Брутният вътрешен продукт. В международен мащаб корпоративните отговорности на сдруженията отвън финансовия бранш са се удвоили след последната финансова рецесия от 2008-а.
Огромни области от стопанската система сега са окупирани от "зомби " компании, които не са генерирали задоволително кеш през последните няколко години, с цел да покрият лихвените си разноски.
Анализатори на Банката за интернационалните разплащания пресмятат, че делът на тези нежизнеспособни компании допълнително от дузина развити стопанства е повишен от 4% в средата на 90-е години на предишния век до над 12% към края на 2018-а. Те употребяват заемите за финансиране на повече отговорности, а "зомбитата " основават свръхпроизводство и по-ниска продуктивност.
По време на траялия десетилетие стопански напредък и на великодушните данъчни облекчения американските компании би трябвало да са натрупали купища пари, които да им оказват помощ да устоят в интервалите без доходи. Повечето обаче вземат колкото могат заеми и в никакъв случай не икономисват за "черни " дни.
Днес кредитните спредове се уголемяват, което е индикатор за по-висока възможност от банкрут. Аномалията обаче не е в сегашните нива на стрес, а в необикновеното успокоение в предходния интервал. Изследване на Variant Perception демонстрира, че в исторически проект фирмите с високи равнища на чисти задължения спрямо потока от оперативни доходи са имали по-високи разноски за финансиране. Тази връзка обаче се е прекъснала след последната рецесия. И едвам през днешния ден, по време на пандемията от COVID-19, стартира преоценка на фундаменталните индикатори и слабите компании би трябвало да заплащат по-скъпо за заемни средства.
Позицията на ръководителя на Федералния запас Джеръм Пауъл, който е в управителния екип на банката от 2012-а, не е учудваща. Преди четири години той означи в тирада, че "дълъг интервал на доста ниски лихвени проценти може да докара до поемането на прекален риск, до безпричинно високи цени на активите и до растеж на заемите ". Той е предупреждавал неведнъж и за угнетяване на пазарните съмнения. Но откакто пазарната интензивност замря през декември 2018-а, Пауъл смени курса. И вместо да проповядва за заплахата от растеж на заемите стартира да обезпечава ликвидност на търгуваните на борсата сдружения, вложили във високорискови облигации.
Да се отпускат заеми на евентуално неплатежоспособни компании е задоволително неприятен метод, само че покупката на корпоративни задължения и на търгувани на босата компании на вторичния пазар е подозрително от правна позиция според член 13 от Закона за Федералния запас, който позволява кредитиране против поръчителство в "екстремни " обстановки. Освен това този метод не оказва помощ за финансиране на стопанската система и подсигурява само приходите на вложителите, които към този момент са купили корпоративни облигации. Той е просто парадайс за спекулантите.
Очевидните печеливши от програмата за покупка на високорискови облигации са свръхзадлъжнелите групи за частни капитали и проблематичните длъжници. Това не е учудващо - господин Пауъл е прекарал години в колоса от сектора Carlyle Group. След финансовата рецесия от 2008-а и господин Гайтнър мина в "противниковия " тим - на позицията президент на Warburg Pincus - друга компания за частни капитали. Инвеститорите и основните изпълнителни шефове пък са научили, че няма значение какъв брой нечестни са техните заеми в положителни времена откакто неприятните настъпват неизбежно и ще им бъде хвърлен избавителен пояс.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ