Как да реагираме при земетресение?
„ Никога не би трябвало да имаме съображение за суматоха. Тук е сеизмична зона и това би трябвало да се знае. Страхът и чувствителността сега са доста високи. “
Това съобщи в студиото на „ Добро утро, Европа “ доцент Петя Трифонова – заместник-директор на Националния институт по Геофизика, Геодезия и География.
Територията на България се разграничава доста от тази на Турция и Гърция, които са доста по-предразположени за трусове, изясни доцент Трифонова.
„ В България също има разломи, само че те са източно-континентални и не са толкоз огромни “, добави специалистът.
Най-сеизмичните зона в България това е зоната Крупник – Кресна. Най-силното земетресение през 1904 година е било тъкмо там, когато е имало два труса с магнитуд над 7 по Рихтер. Другата изявена зона е Софийската. Имаме Маришка зона – региона на Пловдив, Чирпан, а в Северна България е Шабленската зона.
Не може да се каже по кое време ще има последващо земетресение, уточни доцент Трифонова.
„ Първата вълна от сеизмичното огнище предизвиква отвесно придвижване. Когато човек усети отчетливи отвесни придвижвания той би трябвало да е наясно, че става въпрос за близко земетресение. То е някъде към него. След отвесните придвижвания, стартират хоризонталните – това е втората вълна, генерирана от огнището “, изясни ескпертът.
„ Когато се намираме в блок, би трябвало да си вземем телефона, вода и да отидем под най-стабилното място в жилището – било то маса, бюро, касата на вратата. Обикновено най-стабилни са касите към вратите на антрето. Терасите са нещо доста рисково “, сподели още доцент Трифонова.
Целия диалог вижте във видеото.
Това съобщи в студиото на „ Добро утро, Европа “ доцент Петя Трифонова – заместник-директор на Националния институт по Геофизика, Геодезия и География.
Територията на България се разграничава доста от тази на Турция и Гърция, които са доста по-предразположени за трусове, изясни доцент Трифонова.
„ В България също има разломи, само че те са източно-континентални и не са толкоз огромни “, добави специалистът.
Най-сеизмичните зона в България това е зоната Крупник – Кресна. Най-силното земетресение през 1904 година е било тъкмо там, когато е имало два труса с магнитуд над 7 по Рихтер. Другата изявена зона е Софийската. Имаме Маришка зона – региона на Пловдив, Чирпан, а в Северна България е Шабленската зона.
Не може да се каже по кое време ще има последващо земетресение, уточни доцент Трифонова.
„ Първата вълна от сеизмичното огнище предизвиква отвесно придвижване. Когато човек усети отчетливи отвесни придвижвания той би трябвало да е наясно, че става въпрос за близко земетресение. То е някъде към него. След отвесните придвижвания, стартират хоризонталните – това е втората вълна, генерирана от огнището “, изясни ескпертът.
„ Когато се намираме в блок, би трябвало да си вземем телефона, вода и да отидем под най-стабилното място в жилището – било то маса, бюро, касата на вратата. Обикновено най-стабилни са касите към вратите на антрето. Терасите са нещо доста рисково “, сподели още доцент Трифонова.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ