Никога не съм си представяла, че ще напиша писмо до

Никога не съм си представяла, че ще напиша писмо до майка си, която живее на 10 минути пешком от вкъщи ми, която виждам всяка седмица и слушам съвсем всекидневно. Въпреки това чувствам, че нуждая се – потребност да й кажа – повече, в сравнение с когато съумявам да я видя, и по-малко, в сравнение с си разрешавам от време на време. Давам си сметка, че когато сме дружно, се концентрирам върху дребните и ежедневни неща и нямам време за значимите неща. Всичко става бързо, безредно и непланирано. Всичко се върти към тях – моите деца и нейни внуци. Те съумяват да окупират цялото ни внимание, като ни завладяват с дребните си прищевки и боричкания. И по този начин постепенно и необратимо нашите връзки остават на назад във времето, а думите остават неизречени.Преди малко повече от година умря единствената ми баба. Загубата й ме беляза вечно с възприятие на виновност и тъга. Никога няма да си простя, че не съумях да превъзмогна себе си и да й дам вниманието и отношението, което й дължа за всичко, което бе направила за мен. Все още се разсънвам в тъмното и се удушавам в сълзите си от неналичието на втори късмет да поправя грешката си. Тя си отиде окончателно и аз ще би трябвало да се науча да пребивавам с това.

В моментите, в които ми е мъчно, постоянно стартирам да мисля за дребните неща, които елементарно пропущаме, макар че те изпълват живота ни със смисъл и придават форма на нашите несъвършени същества. Сега седнал съм и си мисля, че нямам право и не желая да пропусна своя късмет да БЛАГОДАРЯ на майка си за всичко, което направи и не направи за мен.

Мила мамо,

Благодаря ти, че в никакъв случай не си ме лъгала и постоянно ми казваш какво мислиш, даже и с риск да ме заболи. Болеше, само че истината ме направи по-силна, способна и устойчива.

Благодаря ти, че беше и си един идеален лакомец. Ти ме научи, че в живота в никакъв случай не би трябвало да забравяш за себе си, в противоположен случай рискуваш да изгърмиш като бушон и да запалиш всичко към себе си.

Благодаря ти, че ме научи, че човек би трябвало да се почита, в случай че желае да бъде почитан.

Благодаря ти, че в никакъв случай не си разреши да ми наложиш фантазиите си и да ме насилваш да ги последвам.

Благодаря ти, че ме научи, че човек не би трябвало да се опасява да направи своя избор, в случай че това диктува сърцето му.

Благодаря ти, че в никакъв случай не си разреши да кажеш и една неприятна дума за татко ми, въпреки да съм сигурна, че има какво да споделиш.

Благодаря ти, че ме подари с брат, който обичам и одобрявам изцяло безусловно.

Благодаря ти, че ме остави да си бутам главата, до момента в който схвана какво желая сама.

Благодаря ти, че ме научи да имам усет към особеното и отношение към красивото.

Благодаря ти, че одобри и разбра, че желая да имам лично семейство, въпреки и напълно да не беше уверена в това. Благодаря ти, че одобри избора ми да напусна „ работата на живота си “, без да ме съдиш и поучаваш.

Благодаря ти, че одобри призванието баба и се опитваш да влезеш най-малко малко в ролята на такава.

Благодаря ти, че постоянно ме изслушваш, въпреки и нерядко да се дублирам.

Благодаря ти, че търпиш всичките ми прояви и моментни настроения, без да ми се сърдиш и критикуваш.

Благодаря ти, че си такава, каквато си. Не се променяй!

Обичам те!