Три невероятни жени между таланта и лудостта
„ Ние от занаята всички сме луди. Някои са наранени от забавление, други от потиснатост, само че всички са допрени повече или по-малко, “ споделя лорд Байрон за поетите. През годините тази концепция се е повтаряла неведнъж, голям брой учени изследват връзката сред психическите разстройства и артистичния характер , а обликът на „ лудия талант “ е широкоразпространен в актуалната поп просвета.
Тази концепция е подкрепена от няколко изследвания, които стигат до заключението, че писателите и художниците са по-склонни да имат психологично заболяване и че хората с избрани положения, като меланхолия и биполярно разстройство, са по-креативни.
Имената на доста писатели, музиканти и художници се свързват с сходни болести, въпреки че е противоречиво дали тези положения оказват помощ на артистичността им да се прояви, или успяват да основат шедьоврите си макар тях. Днес ви представяме три писателки, чийто пламък е горял по-силно и по-ярко .
Вирджиния Улф
„ Сигурна съм, че обезумявам още веднъж. Усещам, че към този момент няма да можем да издържим сходен отблъскващ миг. И този път надали ще се оправя. Започвам да слушам гласове, не мога да се съсредоточвам. Така че върша това, което ми се коства най-правилно. “ С тези думи Вирджиния Улф стартира предсмъртното си писмо към брачна половинка си Ленърд, преди да постави завършек на живота си.
Творбите на британската писателка не престават да въздействат на актуалната просвета, само че не по-малко вълнуваща от романите и есетата ѝ е и персоналната ѝ история . Улф се бори с психическото си положение през по-голямата част от живота си, като най-после се поддава на личните си мъчителни мисли.
Когато е дребна, е полово насилвана от братята си Джордж и Джералд Дъкуърт. Това евентуално е отключило доста от проблемите ѝ, само че неочакваната гибел на майка ѝ, когато Вирджиния е едвам на 13 години, е това, което провокира първата ѝ нервна рецесия . Две години по-късно умира сестра ѝ Стела, а най-тежко писателката претърпява гибелта на татко си , след която даже прекарва известно време в клиника.
През целия си живот Улф страда от внезапни смени на настроението и душевен сривове . Получава халюцинации, а интервалите на меланхолия се редуват с интервали на фикс идея. Смята се, че е имала биполярно разстройство . Опитва разнообразни видове лекуване, само че всички те имат по-скоро негативни резултати.
Състоянието на Улф въздейства както на персоналния ѝ живот, по този начин и на творчеството ѝ, в което тематиката за психическите разстройства постоянно участва.
След като приключва последния си разказ „ Между дейностите “, Улф изпада в меланхолия и положението ѝ се утежнява дотам, че не може да написа повече. На 28 март 1941 година, на 59 години, Вирджиния поставя завършек на живота си, като цялостни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече покрай дома ѝ. Тялото ѝ е открито три седмици по-късно. Оставя недовършен разказ и автобиография, а предсмъртното ѝ писмо е последното нещо, което е написала .
Името ѝ обаче продължава да живее. Романите ѝ се трансформират в класика, а с помощта на есетата й, през днешния ден Вирджиния Улф е считана за икона на феминизма.
И още...
Тази концепция е подкрепена от няколко изследвания, които стигат до заключението, че писателите и художниците са по-склонни да имат психологично заболяване и че хората с избрани положения, като меланхолия и биполярно разстройство, са по-креативни.
Имената на доста писатели, музиканти и художници се свързват с сходни болести, въпреки че е противоречиво дали тези положения оказват помощ на артистичността им да се прояви, или успяват да основат шедьоврите си макар тях. Днес ви представяме три писателки, чийто пламък е горял по-силно и по-ярко .
Вирджиния Улф
„ Сигурна съм, че обезумявам още веднъж. Усещам, че към този момент няма да можем да издържим сходен отблъскващ миг. И този път надали ще се оправя. Започвам да слушам гласове, не мога да се съсредоточвам. Така че върша това, което ми се коства най-правилно. “ С тези думи Вирджиния Улф стартира предсмъртното си писмо към брачна половинка си Ленърд, преди да постави завършек на живота си.
Творбите на британската писателка не престават да въздействат на актуалната просвета, само че не по-малко вълнуваща от романите и есетата ѝ е и персоналната ѝ история . Улф се бори с психическото си положение през по-голямата част от живота си, като най-после се поддава на личните си мъчителни мисли.
Когато е дребна, е полово насилвана от братята си Джордж и Джералд Дъкуърт. Това евентуално е отключило доста от проблемите ѝ, само че неочакваната гибел на майка ѝ, когато Вирджиния е едвам на 13 години, е това, което провокира първата ѝ нервна рецесия . Две години по-късно умира сестра ѝ Стела, а най-тежко писателката претърпява гибелта на татко си , след която даже прекарва известно време в клиника.
През целия си живот Улф страда от внезапни смени на настроението и душевен сривове . Получава халюцинации, а интервалите на меланхолия се редуват с интервали на фикс идея. Смята се, че е имала биполярно разстройство . Опитва разнообразни видове лекуване, само че всички те имат по-скоро негативни резултати.
Състоянието на Улф въздейства както на персоналния ѝ живот, по този начин и на творчеството ѝ, в което тематиката за психическите разстройства постоянно участва.
След като приключва последния си разказ „ Между дейностите “, Улф изпада в меланхолия и положението ѝ се утежнява дотам, че не може да написа повече. На 28 март 1941 година, на 59 години, Вирджиния поставя завършек на живота си, като цялостни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече покрай дома ѝ. Тялото ѝ е открито три седмици по-късно. Оставя недовършен разказ и автобиография, а предсмъртното ѝ писмо е последното нещо, което е написала .
Името ѝ обаче продължава да живее. Романите ѝ се трансформират в класика, а с помощта на есетата й, през днешния ден Вирджиния Улф е считана за икона на феминизма.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ