Защо мозъкът ни вижда човешки лица навсякъде
Независимо дали виждате яростно лице в ствола на дърво, тъжния облик на мъж на Луната или лика на Исус Христос върху препечената филийка, до момента учените не са разбрали какво тъкмо прави мозъкът, когато обработва образни сигнали и ги интерпретира като показване на човешко лице.
Това е толкоз постоянно срещано събитие, че надали се замисляме за какво човешкият мозък ни кара да виждаме човешки лица, там където тях ги няма. Досега учените не са разбрали тъкмо по какъв начин тъкмо работи мозъкът, когато обработва образни сигнали и ги интерпретира като човешко лице.
Невролозите от Университета в Сидни, в свое неотдавнашно проучване, оповестено в Бюлетина на Society B Royal, изясняват по какъв начин идентификацията и анализът на действителни човешки лица от мозъка ни се реализира от същите когнитивни процеси, които разпознават илюзорните лица.
Тази неточност на мозъка ни е известна като „ лицева пареидолия “. Това е толкоз постоянно срещано събитие, че одобряваме концепцията за разкриване на лица в обекти за „ естествена “. Мозъкът е създал профилирани невронни механизми за бързо разкриване на лица и употребява общата конструкция на лицето като директен път за бързо разкриване.
Ние освен си представяме лица, ние ги проучваме и им придаваме прочувствени качества. Изследователите споделят, че вършим този бездънен разбор на неодушевени обекти, тъй като като обществени същества не ни е задоволително просто да фиксираме: „ да, това е лице ", би трябвало ни да знаем за какво това лице е усмихнато или тъжно.„ Имаме нужда да „ разчетем " самоличността на лицето и да отличим изражението му. Приятел ли е или зложелател? Щастлив ли е ликът или печален, сърдит, излъчващ болежка? " - изяснява психологът Дейвид Алаис, водещ създател на проучването.
Източник
Това е толкоз постоянно срещано събитие, че надали се замисляме за какво човешкият мозък ни кара да виждаме човешки лица, там където тях ги няма. Досега учените не са разбрали тъкмо по какъв начин тъкмо работи мозъкът, когато обработва образни сигнали и ги интерпретира като човешко лице.
Невролозите от Университета в Сидни, в свое неотдавнашно проучване, оповестено в Бюлетина на Society B Royal, изясняват по какъв начин идентификацията и анализът на действителни човешки лица от мозъка ни се реализира от същите когнитивни процеси, които разпознават илюзорните лица.
Тази неточност на мозъка ни е известна като „ лицева пареидолия “. Това е толкоз постоянно срещано събитие, че одобряваме концепцията за разкриване на лица в обекти за „ естествена “. Мозъкът е създал профилирани невронни механизми за бързо разкриване на лица и употребява общата конструкция на лицето като директен път за бързо разкриване.
Ние освен си представяме лица, ние ги проучваме и им придаваме прочувствени качества. Изследователите споделят, че вършим този бездънен разбор на неодушевени обекти, тъй като като обществени същества не ни е задоволително просто да фиксираме: „ да, това е лице ", би трябвало ни да знаем за какво това лице е усмихнато или тъжно.„ Имаме нужда да „ разчетем " самоличността на лицето и да отличим изражението му. Приятел ли е или зложелател? Щастлив ли е ликът или печален, сърдит, излъчващ болежка? " - изяснява психологът Дейвид Алаис, водещ създател на проучването.
„ Да виждаш лица в облаците е освен това от детска фикция “ - счита професорът. „ Когато обектите наподобяват безапелационно, „ показвайки " човешки облик, това е освен това от интерпретация: те в действителност ръководят мрежата за различаване на лица в мозъка ви. Дали облакът ви се мръщи или ви се усмихва, зависи от вашата вътрешна настройка. Системата работи съгласно вашите настроения. За мозъка няма значение дали облиците са подправени или действителни. Всички лица се обработват по еднакъв метод. "
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ