(отляво на дясно) Франко, Сталин, Хитлер, Мусолини и Петен пред

(отляво на дясно) Франко, Сталин, Хитлер, Мусолини и Петен пред паметника на кайзер Вилхелм в Кобленц през 2016 година

Наближава 100-годишнината от Руската гражданска война. Това беше гражданска война, учредена освен на вяра, само че и на увереността, че обществото може да бъде изпълнено с тъждество, обилие и независимост. Тя сътвори режим, който е подготвен и се усеща заставен да отиде във всевъзможни посоки, с цел да сътвори това съвършенство, само че този режим завърши през 1991 година, привършен от основания от него сребролюбец.

Руската гражданска война е въодушевена от работата на Карл Маркс и тази работа е редуцирането на парадокса на френското просвещение. Просвещението твърдеше, че човечеството е в развой на развиване - непрестанно се натрупват познания и с това ситуацията на човечеството непрекъснато се усъвършенства. В центъра на този развой имаше причина, която да докара до прогрес. И главният блян бе, че най-съвършеното държавно управление е това, което предизвиква правилото на тъждество сред хората.

Представител на всичко това беше интелектуалецът, който слага основанието в центъра на всичко и по тази причина беше този, който щеше да реализира прогрес. Интелектуалецът би схванал нуждата от възстановяване на човешкото положение и затова би схванал, че всеки, който е попречил това, е зложелател. Интелектуалецът стана политик, търсещ мощ, а по-късно тласка масите към промяна на човешкия живот.

Но просвещението сподели абсурд. Ако човешкият напредък е сигурен, тогава за какво интелектуалецът би трябвало да поставя старания и да рискува да го насочва напред? Но е имало и различен абсурд. Интелектуалецът също е гладен за значителност оттатък онази, каквато е имал в живота си. Той е бил жаден за власт и самопризнание и заради това визията за прогрес, който е трябвало да обезпечи за човечеството, е била извънредно съблазнителна. Парадоксът изисква съзерцателно разглеждане. Но съзерцанието не взема под внимание парадокса и доминира във Френската гражданска война. А тези, които осуетяват напредъка, трябваше да бъдат отстранени. Интелектуалците демонстрираха безмилостността на чистата логичност, логичност, която виждаше хората като принадлежности за оформяне.
Маркс подтикна "интелектуалци" да вършат гражданска война. / БГНЕС
Революционна партия

Маркс пое импулса на просвещението като свое разумно умозаключение. Той вярвал освен в напредъка, само че и в прогрес, който ще докара до съвършенството на човечеството. Това съвършенство ще докара до края на дефицита и появяването на същинско човешко тъждество. Това беше неизбежно, тъй като вътрешните несъгласия на капитализма в последна сметка го унищожиха, освобождавайки пролетариата да наложи тирания, която би основала тази действителност.

Проблемът обаче беше, че пролетариатът, разрушен от капитализма, няма да може да се изправи и да построи новия ред. И по този начин, още веднъж се демонстрира напрежението сред неизбежното и нуждата от човешко деяние. Маркс се опитал да реши казуса, като твърдял, че от пролетариата ще се появи революционна партия и ще наложи тирания, която ще бъде медиатор както за образуване на служащите, по този начин и за създаване на ново човечество.

Владимир Ленин се концентрира върху построяването на комунистическа партия. Проблемът, твърдял той, е, че работническата класа страда от "фалшиво съзнание". Тя не знаеше какви са нейните ползи заради положението си и по тази причина не можеше да се освободи. Комунистическата партия трябваше да бъде основана от тези, които бяха пронизали булото на подправеното схващане и ясно бяха видели какво би трябвало да се направи. Това не би било просто повеждане на работническата класа; това би подкарало служащите към прогрес. И хората, които са можели да прозрат оттатък подправеното схващане, бяха интелектуалците, които станаха водачите на болшевиките.

Ленин и хората от неговата партия бяха интелектуалци, които говореха за научния социализъм и които щяха да създадат всичко належащо, с цел да принудят работническата класа да реализира ориста си. Но не работническата класа беше тази, която провокира съветската гражданска война. По-скоро това беше Първата международна война, която докара до гибелта на милиони, разруши гръбнака на съветската войска и провокира въстание на бойци. Ленин дойде в Санкт Петербург с помощта на немската войска, която го трансферира в града в запечатан трен, с цел да го употребява за премахване на въстанието, което ще извади Русия от войната.
Работник от московската непорочност "изми лицето" на монумент на Ленин в съветската столица във връзка със 100-годишнината от революцията. / БГНЕС
Въстанието съумя и докара до продължителна революция, в която още милиони умряха. Червената войска, основана от интелектуалеца Леон Троцки, води война безмилостно и дейно. По време на тази война Ленин изрече безконечната фраза: "Целта на терора е да ужасява." Революцията може да успее единствено, в случай че може да ужаси масите да се подчинят на повелите й и за тази цел терорът беше прибавен. Това е бил гнет, който ще трае дълго време, само че чиято цел беше да построи ново хуманно общество. Представата за смислено общество се слива с горделивост в безмилостна логичност и безмилостна политика. Така се основава просвета, в която милостта е контрареволюционна уязвимост.

Истината е била, че интелектуалците познават ужаса единствено като абстракция. Те го ползват, само че не и с цялостната жестокост на приключен престъпник. Мислели са прекалено много и това остава техен метод

Безпощадната жестокост

Това, което се появи заради това, беше Йосиф Сталин, който действаше като съвършен разбойник - единственото нещо, което в действителност беше направено напълно. Мъжете като Троцки и другите водачи на болшевиките пишат за безмилостното гонене на революцията, само че Сталин е олицетворявал безмилостността. Той не беше като интелектуалците; той нямаше никакъв интерес към техните теории и заблуди. Той разселва интелектуалците, които са водили революцията, и в последна сметка убива тях и милиони други. Когато Съветският съюз се нуждаеше от модернизиране на своята промишленост в очакване на война, страната натрупа парите посредством продажбата на зърно - съвсем цялото зърно, което произвеждаха украинците - създавайки всеобщ апетит, довел до гибелта на милиони.

Първата задача на комунистическата партия, съгласно доктрината, е, че тя трябваше да оцелее и по тази причина Съветският съюз трябваше да оцелее - по всевъзможен метод. Ленин беше теоретик на терора и практикуващ го. Но това, на което той отвори вратата, не беше освобождението на човечеството, а Сталин, човек, който практикуваше терора като последна цел, а не като средство.

Не е ясно, дали Сталин е бил болшевик или е употребявал марксизма като опрощение за завземането и задържането на властта. Но без значение от това, Сталин е вярвал, че партията не може да оцелее без безмилостно угнетяване, с цел да донесе независимост. А това значи, че Сталин е трябвало да остане на власт, с цел да ръководи потискането. Убежденията на Сталин и неговите ползи са били същите и дреболиите са били без значение.

P:5763801

След като взима властта, Ленин подписва кротичък контракт с Германия, който предава огромни територии от новия Съветски съюз на германците. Това оказва помощ за обезопасяването на Съветския съюз, само че Ленин се придържа към опцията да докара до нещо по-добро. Когато Сталин пое властта, Съветският съюз стана нация като всяка друга, преследвайки геополитическите ползи на Съветския съюз по натурален, безсърдечен метод. На доктрина задачата беше да се отбрани партията на служащите и да се популяризира доктрината на комунизма по света с каквито и да е средства. Но визията на Просвещението за човешкия напредък стана остаряла. Безпощадността се трансформира в самоцел. Необходимото зло се трансформира в естествен ход на събитията.

Довеждане на методите до край

Съветският съюз и нацистка Германия бяха еднообразно безмилостни. Хитлер не е бил интелектуалец в смисъл, че е академик, само че е живял в свят на хрумвания и в този свят задачата не е била комунизмът, а единствено издигането на арийската раса. Хитлер счита, че това е неизбежно, само че като комунистите, той трябваше да работи с цялостна и безмилостна свирепост, с цел да стане това. Защо арийците още не са управлявали, в случай че са били по-добри, е толкоз без значение, колкото за какво пролетариатите се нуждаят от интелектуалци, които да ги управляват, откакто тяхната победа е неизбежна.

Това беше казусът, по който мислителите би трябвало да мислят. Но като мъже на действието, а не като мъже от съзерцанието, Сталин и Хитлер преследваха фантазиите си с научна точност, която се концентрира само върху съображения за нужда, а не за човечност. Отстоянието сред мислителите и здравия разсъдък в никакъв случай не е било по-голямо от това през ХХ век. Вместо да позволяват проблемите в мислите си, те ги оставят встрани, с цел да работят. И с цел да ги остават настрани, те трансфораха средствата - безпощадността – в прекаленост.
Йосиф Сталин прилагаше безмилостно докртината за комунизма. / БГНЕС
Просвещението беше ера на концепциите. Идеите, оставени сами за себе си, без да са обхванати от възприятие за благовъзпитание, не познават граници. Това е историята на по-голямата част от ХХ век, завършена, каквато е била, от Хитлер, Химлер, Ленин и Сталин. Логиката е като игра на шах. Не се тревожиш за ориста на пешка. Също по този начин работят идеологиите на ХХ век. Смъртта на пешка означаваше нищо спрямо фантазиите. И колкото по-големи са фантазиите за хората, толкоз по-малко значими бяха хората. Мислите въплъщават логичност, а логиката, която се отприщи, е лишена от благосклонност.

Това, което се появило след Сталин, към този момент не били тирани, а оживели, хора, които живеели при Сталин, правейки това, което трябвало да бъде направено, без сънища и единствено със страхове. Никита Хрушчов и Леонид Брежнев бяха мъже, които желаеха да живеят и да просперират, само че които нямаха огромни фантазии оттатък отбраната на Съветския съюз. С концепцията, изгубена в безкрайни кръвопролития, оцеляването беше единственото, което остана; и това е мястото, където геополитиката - изкуството, посредством което оцеляват страните, идва. Но геополитиката, родена от големи визии, е нещо плитко и не може да поддържа Съветския съюз.

Съветският съюз се срина заради доста аргументи, само че най-много поради привършване и вулгарност. След като не остана нищо, в което да се има вяра, стана слаба версия на същинска страна. Това, което се появи в края на краищата, беше остарялата Майка Русия, изтощена и омърсена от фантазиите си, нито вярваща доста в, нито даже играеща играта на геополитиката с ясна точност.
Фигурите (отляво на дясно) Франко, Сталин, Хитлер, Мусолини и Петен бяха подредени пред паметника на кайзер Вилхелм в Кобленц през 2016 година / БГНЕС
Урокът от това е заплахата от хрумвания, когато те не споделени като безспорни истини, изискващи безспорна логичност, като по този метод изключват омекотяването на добрина или благовъзпитание. Ако концепциите би трябвало да се преследват непременно, тогава всичко, което стои по пътя им, би трябвало да бъде смазано. Проблемът е, че в този свят индивидът, който смазва най-добре, печели. Така Маркс, нещастният интелектуалец, който сложи всичко това в деяние, беше сменен от Ленин, на половина интелектуалец и на половина палач, който на собствен ред беше сменен от Сталин, цялостен палач.

Разстоянието сред Маркс и Сталин наподобява голямо. Но в действителност има една вътрешна връзка сред двамата. Интелектуалците мислят и имат хрумвания. На процедура тези хрумвания губят замъглеността на библиотеката и класната стая и одобряват изясненост, която изисква смирение. Накрая интелектуалецът няма воля да наложи боязън, нужен за смирение. И това постанова въвеждането на гангстеризма.

Руската гражданска война е олицетворение на една концепция - концепция, превърната в политическа партия, ръководена от човек, който претендира за власт на логиката и който убива всеки, който е стоял на пътя му. ХХ век беше изпълнен с такива мъже. Днес бандитите имат по-малко хрумвания и това ги прави по-малко амбициозни. Като цяло. /БГНЕС

------------

Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “