Има ли спекулации на европейския пазар за квоти CO2
Невена Петрова работи в областта на търговия с енергийни първични материали от над 10 години. Всяка година спомага на заводите и енергийните сдружения, които вземат участие в европейската скица за търговия с излъчвания, да усъвършенстват отговорностите си с дълготрайни тактики. Започва работа в тази област през 2008 година, като преди този момент е работила за малко в държавната администрация и френското посолство в България. Завършва висшето си обучение във Франция през 2006 година и се прибира в България скоро по-късно, тъй като счита, че всеки камък тежи на мястото си, а нейното място е в родината й.
България взе участие в общия енергиен пазар, който действа като всеки свободен пазар по разпоредбите на търсенето и предлагането, които дефинират цената на договаряне. Свързаността с пазарите на ел. сила със прилежащите страни дава опция на членовете на българската енергийна борса да купуват и да продават ток и на прилежащите ни пазари посредством обезпечените потенциали за импорт и експорт. Цената на ел. силата в България следва наклонността на пазара в Европа и това е пряк резултат от взетите политически решения българският енергиен пазар да стане част от общия европейски пазар. В този смисъл повода за покачването на цените на ел. силата в България не е национална, а общоевропейска.
Доказателство за това е сравнението на цените на тока в прилежаща Турция - те също се въздействат от покачването на цената на природния газ от началото на 2020 година до октомври т.г., само че съумяват да останат на равнища под 60 евро/мВтч при към 200 евро/мВтч за европейските страни.
Турция води целенасочена политика за енергийна самостоятелност и ограничение на въглеродния отпечатък в енергетиката си. През последните 10 години делът на ВЕИ в производството на ел. сила се е утроил, като е достигнал 44% през 2019 година и 67% от конфигурираната мощ сега. В допълнение, Турция следва да вкара в употреба първата си нуклеарна централа през 2023 година, която ще обезпечи 10% от вътрешното ползване на ел. сила. По този метод страната лимитира зависимостите си от вариациите на цената на изкопаемите горива на интернационалните тържища, както и интензивно понижава въглеродните си излъчвания.
България разполага с разнороден електропроизводствен микс, включващ нуклеарни и термични централи, както и такива, употребяващи възобновими източници (водни, вятърни, слънчеви централи и електроцентрали на биомаса). От началото на 2021 година в енергийния микс на брутно произвеждане ТЕЦ-овете заемат 34%, а АЕЦ - 41%. Останалата част е създадена от ВЕИ. В този енергиен микс към момента от огромно значение остават въглеродните излъчвания, генерирани от въглищните централи, защото за разлика от производството на ел. сила в Турция българските и европейски производители заплащат за правото да емитират въглеродни излъчвания.
Цената на квотите за нездравословни излъчвания от 2020 година насам се усилва трайно - до 65 евро/т в края на септември.
Един от главните въпроси в тази обстановка на пазара на ел. сила е действителна ли е тази цена на квотите за излъчвания и кои са главните играчи на тази борса. От 2008 година насам пазарът на CO2 излъчвания е със систематичен остатък от над 1 милиарда квоти. За 2020 година този остатък надвишава 1.5 милиарда квоти, а над 2 милиарда квоти са изкуствено изтеглени от пазара в Резерва за пазарна непоклатимост.
Защо на пазар със систематичен остатък, който надвишава действителните излъчвания на всички предприятия в Европейски Съюз за една година, се позволява такова фрапантно повишаване на цените?
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Банки и финанси 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Енергетика 1 Банки и финанси 2 Пазар на труда 3 Право
Обяснението се крие в още една законодателна смяна, която докара до смяна на статута на квотите за излъчвания през 2018 година С влизане в действие на Директивата за пазарите на финансовите принадлежности (MiFID 2) квотите станаха финансови принадлежности и по този метод достъп до търговията с тях получават голям брой капиталови фондове, които нямат директно отношение към европейските старания за намаление на излъчванията на парникови газове. Повечето от тях даже не са регистрирани в Европа, само че присъединяване им на този пазар предопределя цената на квотите. По този метод те непосредствено въздействат на цената на ел. силата в европейските страни, на конкурентоспособността на европейската промишленост, както и на виталния стандарт на европейските жители.
Навлизането на доста нови артисти на пазара на излъчвания усилва търгуваните размери и води до фрапантно повишаване на цените. През 2018 година квотите се търгуват към 10 евро/тон, след което стартира наклонност единствено нагоре, като на 28 септември т.г. цената на квотите доближи безспорен връх на 65 евро. Техният интерес е да осъществят облаги, като спекулират на пазара на квоти за излъчвания на парникови газове, който остава относително дребен като размер и елементарно манипулируем за фондове с голяма финансова мощност.
Ако в ЕСТЕ има систематичен остатък от над 1,5 милиарда квоти, би трябвало незабавно да се ревизира кой държи този остатък по сметки в Европейския указател на парникови газове и с каква цел!
България взе участие в общия енергиен пазар, който действа като всеки свободен пазар по разпоредбите на търсенето и предлагането, които дефинират цената на договаряне. Свързаността с пазарите на ел. сила със прилежащите страни дава опция на членовете на българската енергийна борса да купуват и да продават ток и на прилежащите ни пазари посредством обезпечените потенциали за импорт и експорт. Цената на ел. силата в България следва наклонността на пазара в Европа и това е пряк резултат от взетите политически решения българският енергиен пазар да стане част от общия европейски пазар. В този смисъл повода за покачването на цените на ел. силата в България не е национална, а общоевропейска.
Доказателство за това е сравнението на цените на тока в прилежаща Турция - те също се въздействат от покачването на цената на природния газ от началото на 2020 година до октомври т.г., само че съумяват да останат на равнища под 60 евро/мВтч при към 200 евро/мВтч за европейските страни.
Турция води целенасочена политика за енергийна самостоятелност и ограничение на въглеродния отпечатък в енергетиката си. През последните 10 години делът на ВЕИ в производството на ел. сила се е утроил, като е достигнал 44% през 2019 година и 67% от конфигурираната мощ сега. В допълнение, Турция следва да вкара в употреба първата си нуклеарна централа през 2023 година, която ще обезпечи 10% от вътрешното ползване на ел. сила. По този метод страната лимитира зависимостите си от вариациите на цената на изкопаемите горива на интернационалните тържища, както и интензивно понижава въглеродните си излъчвания.
България разполага с разнороден електропроизводствен микс, включващ нуклеарни и термични централи, както и такива, употребяващи възобновими източници (водни, вятърни, слънчеви централи и електроцентрали на биомаса). От началото на 2021 година в енергийния микс на брутно произвеждане ТЕЦ-овете заемат 34%, а АЕЦ - 41%. Останалата част е създадена от ВЕИ. В този енергиен микс към момента от огромно значение остават въглеродните излъчвания, генерирани от въглищните централи, защото за разлика от производството на ел. сила в Турция българските и европейски производители заплащат за правото да емитират въглеродни излъчвания.
Цената на квотите за нездравословни излъчвания от 2020 година насам се усилва трайно - до 65 евро/т в края на септември.
Един от главните въпроси в тази обстановка на пазара на ел. сила е действителна ли е тази цена на квотите за излъчвания и кои са главните играчи на тази борса. От 2008 година насам пазарът на CO2 излъчвания е със систематичен остатък от над 1 милиарда квоти. За 2020 година този остатък надвишава 1.5 милиарда квоти, а над 2 милиарда квоти са изкуствено изтеглени от пазара в Резерва за пазарна непоклатимост.
Защо на пазар със систематичен остатък, който надвишава действителните излъчвания на всички предприятия в Европейски Съюз за една година, се позволява такова фрапантно повишаване на цените?
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Банки и финанси 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Енергетика 1 Банки и финанси 2 Пазар на труда 3 Право
Обяснението се крие в още една законодателна смяна, която докара до смяна на статута на квотите за излъчвания през 2018 година С влизане в действие на Директивата за пазарите на финансовите принадлежности (MiFID 2) квотите станаха финансови принадлежности и по този метод достъп до търговията с тях получават голям брой капиталови фондове, които нямат директно отношение към европейските старания за намаление на излъчванията на парникови газове. Повечето от тях даже не са регистрирани в Европа, само че присъединяване им на този пазар предопределя цената на квотите. По този метод те непосредствено въздействат на цената на ел. силата в европейските страни, на конкурентоспособността на европейската промишленост, както и на виталния стандарт на европейските жители.
Навлизането на доста нови артисти на пазара на излъчвания усилва търгуваните размери и води до фрапантно повишаване на цените. През 2018 година квотите се търгуват към 10 евро/тон, след което стартира наклонност единствено нагоре, като на 28 септември т.г. цената на квотите доближи безспорен връх на 65 евро. Техният интерес е да осъществят облаги, като спекулират на пазара на квоти за излъчвания на парникови газове, който остава относително дребен като размер и елементарно манипулируем за фондове с голяма финансова мощност.
Ако в ЕСТЕ има систематичен остатък от над 1,5 милиарда квоти, би трябвало незабавно да се ревизира кой държи този остатък по сметки в Европейския указател на парникови газове и с каква цел!
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ