С Юлето по Пътя: Финал!
Неусетно стигнахме и до края на това пътешестване. Разговори, срещи, страсти, хора, прекарвания, болки, горест, наслада. Ето от тези съставки беше заплетен летният коктейл на Юлето. Кога и по какъв начин си казахме наздраве с него ли? Ето по кое време...
Ден 31, 02 август 2018 година: Сантяго де Компостела
Беше някъде към ранния следобяд, когато безусловно изтръпнах от мощен прилив на неспокойствие, благополучие, наслада и цяла детонация от страсти. Получих фотография и известие с текст: “ Стигнах! ”. Погледнах, помигах малко и няколко пъти усилих въпросната фотография, с цел да се уверя, че това в действителност в действителност е Юлето пред катедралата в Сантяго де Компостела.
А за нея, за нашето момиче пилигрим, не мога даже да си показва по какъв начин се е чувствала. Сигурно като тези маратонци, които пресичат финалната линия, падат на земята и я целуват през сълзи. Може би рухването на земята не се е осъществило и то единствено и само от благовъзпитание, само че когато стигнала мечтаната точка, след 800 километра, не могла да удържи сълзите си. Стичали се по лицето ѝ, падали на земята, разбивали се на хиляди мънички капчици и признателни, целували мечтания край. То няма изложение това. Толкова мощна страст евентуално човек рядко може да изпита в живота си. Направила първата фотография и седнала до катедралата. Дала воля на страстите си. Тъга, наслада, благополучие, благодарност, примирение, признателност – гонели се като подивели мустанги през пустинята. Защото повярвайте ми, имаше моменти, в които се питаше дали ще се оправи, имаше моменти, в които се чудеше сама на себе си за какво е тръгнала. Но най-после видя, че всичко това има смисъл.
В този миг, Атанас, наш приятел, се обадил, с цел да я пита по какъв начин са коленете ѝ. Много благ жест и съвпадане в това време. Приятелите се усещат един-друг някак си. Дали е телепатия или не – не знам, само че знам, че има нещо, което ни кара да чуем обичаните си хора в верния миг. Не единствено, с цел да се оплачем, само че и с цел да споделим с тях страстта си от щастливите миг. Не могла да му отговори от сълзи на благополучие, само че той схванал къде е нашето момиче. Горда от себе си, горда от приятелите си. Постояла малко до катедралата, тъй като не знаела какво да прави, накъде да хване. И аз да съм, и аз ще седнал съм и ще виждам в точка. На мен ми се потят ръцете от неспокойствие единствено като пиша това, а за нея не знам.
Въпреки че граматиката й била изостанала километри обратно (и българската, и английската), трябвало да свърши и с документалното привършване на пътуването си. Ориентирала се е къде е пилигримският офис, в който може да предположите, че се била извила километрична опашка, дълга съвсем колкото тази пред Национална агенция за приходите в интервала на подаване на годишните данъчни заявления. Но Камино постоянно ти дава другари, с които времето минава по-бързо и незабелязано. Срещнала холандец и германка, които таман завършили португалското Камино, само че пък все пилигрими. Теми за диалог - доста и разнообразни. Толкова, че да убият с приказки и смях времето за очакване.
Симпатични доброволци минавали да взимат изявленията от хората, които се редяли на опашката. Ей по този начин, да си споделят опита, прекарването, мисли някакви, в случай че имат да оставят за идните генерации и прочие Цялата организация била на равнище и слагаме оценка 10 (по десетобалната система) на деловодителките в пилигримския офис. Всички пилигрими се обслужвали на
Ден 31, 02 август 2018 година: Сантяго де Компостела
Беше някъде към ранния следобяд, когато безусловно изтръпнах от мощен прилив на неспокойствие, благополучие, наслада и цяла детонация от страсти. Получих фотография и известие с текст: “ Стигнах! ”. Погледнах, помигах малко и няколко пъти усилих въпросната фотография, с цел да се уверя, че това в действителност в действителност е Юлето пред катедралата в Сантяго де Компостела.
А за нея, за нашето момиче пилигрим, не мога даже да си показва по какъв начин се е чувствала. Сигурно като тези маратонци, които пресичат финалната линия, падат на земята и я целуват през сълзи. Може би рухването на земята не се е осъществило и то единствено и само от благовъзпитание, само че когато стигнала мечтаната точка, след 800 километра, не могла да удържи сълзите си. Стичали се по лицето ѝ, падали на земята, разбивали се на хиляди мънички капчици и признателни, целували мечтания край. То няма изложение това. Толкова мощна страст евентуално човек рядко може да изпита в живота си. Направила първата фотография и седнала до катедралата. Дала воля на страстите си. Тъга, наслада, благополучие, благодарност, примирение, признателност – гонели се като подивели мустанги през пустинята. Защото повярвайте ми, имаше моменти, в които се питаше дали ще се оправи, имаше моменти, в които се чудеше сама на себе си за какво е тръгнала. Но най-после видя, че всичко това има смисъл.
В този миг, Атанас, наш приятел, се обадил, с цел да я пита по какъв начин са коленете ѝ. Много благ жест и съвпадане в това време. Приятелите се усещат един-друг някак си. Дали е телепатия или не – не знам, само че знам, че има нещо, което ни кара да чуем обичаните си хора в верния миг. Не единствено, с цел да се оплачем, само че и с цел да споделим с тях страстта си от щастливите миг. Не могла да му отговори от сълзи на благополучие, само че той схванал къде е нашето момиче. Горда от себе си, горда от приятелите си. Постояла малко до катедралата, тъй като не знаела какво да прави, накъде да хване. И аз да съм, и аз ще седнал съм и ще виждам в точка. На мен ми се потят ръцете от неспокойствие единствено като пиша това, а за нея не знам.
Въпреки че граматиката й била изостанала километри обратно (и българската, и английската), трябвало да свърши и с документалното привършване на пътуването си. Ориентирала се е къде е пилигримският офис, в който може да предположите, че се била извила километрична опашка, дълга съвсем колкото тази пред Национална агенция за приходите в интервала на подаване на годишните данъчни заявления. Но Камино постоянно ти дава другари, с които времето минава по-бързо и незабелязано. Срещнала холандец и германка, които таман завършили португалското Камино, само че пък все пилигрими. Теми за диалог - доста и разнообразни. Толкова, че да убият с приказки и смях времето за очакване.
Симпатични доброволци минавали да взимат изявленията от хората, които се редяли на опашката. Ей по този начин, да си споделят опита, прекарването, мисли някакви, в случай че имат да оставят за идните генерации и прочие Цялата организация била на равнище и слагаме оценка 10 (по десетобалната система) на деловодителките в пилигримския офис. Всички пилигрими се обслужвали на
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ