Свръхмасивна дупка пуска мехури на един дълъг обяд
Неспокойният манталитет и необикновеният вкус на черната дупка в центъра на галактиката NGC 5813 я кара от време на време да се дави от погълнатата материя и да я изплюва във тип на великански мехури парещ газ в празнината на междугалактичната среда, настояват астрофизици в публикация, оповестена в Astrophysical Journal.
Свръхмасивни черни дупки съществуват в центровете на практика на всички галактики. За разлика от черните дупки, зараждащи при колапс на звезди, тяхната маса е няколко милиона пъти по-голяма от слънчевата. Те от време на време гълтам звезди, други небесни тела и газ и изхвърлят част от захванатата материя във тип на джетове – снопове нагорещена плазма, които се движат с близка до светлинната скорост.
Смит Рандал (Smith Randall) и сътрудниците му от Смитсъниънския астрофизичен център в Кеймбридж (САЩ) следили интензивността на свръхмасивна дупка в галактиката NGC 5813 с рентгеновия телескоп „ Чандра “, пробвайки се да открият какъв брой постоянно „ обядват “ сходни обекти и за какво техните джетове от време на време приключват битие.
Тази вселена е ситуирана относително „ близо “ до Земята, на разстояние 100 милиона светлинни години в посока съзвездие Дева, и е обърната към нас „ полуанфас “, което разрешава по едно и също време да се видят и джетовете, и самата вселена, и околната междугалактична среда.
Като следили този обект в оптичния и рентгеновия диапазон, учените забелязали, че черната дупка безусловно „ пуска мехури “ и се отличава с извънредно „ нападателен “ темперамент.
Както се оказало, NGC 5813 е заобиколена от няколко огромни купа парещ газ, които в миналото са били елементи от джетовете на черната дупка. Съдейки по размерите, температурата и други физически свойства, тази свръхмасивна дупка избира значителни и доста продължителни трапези – всеки интервал на нейна интензивност, при който се раждат тези мехури, продължава към 50 милиона години.
Присъствието на толкоз огромни и горещи газови облаци, както настояват Рандал и сътрудниците му, приказва, че свръхмасивните черни дупки фактически задушават процеса на звездообразуване в доста галактики.
Според учените тези мехури се сблъскват с облаците леден газ, от които се образуват новите звезди, и по този метод не им разрешават да попаднат в галактиката или в нейния център. Поради това към половината от огромните галактики в актуалната Вселена се явяват великански „ гробища “ на звезди.
РИА Новости
