Несъмнено с директната намеса на държавите в пазара на електроенергия

Несъмнено с директната интервенция на страните в пазара на електрическа енергия ще бъдат наранени и доста частни ползи. Важно е по какъв начин ще бъдат завършени предложенията на Европейска комисия за ограничение на енергийната рецесия. Това изясни в изявление пред Dir.bg и 3eNews Красимир Живачки, изпълнителен секретар на Асоциацията на търговците на електрическа енергия в България (АТЕБ). Какви са прогнозите за развиване на пазара и имат ли потребност от поддръжка фирмите в тази ликвидна рецесия? Потърсихме отговорите на тези въпроси от специалиста по енергийния пазар. - Господин Живачки, в петък на срещата на енергийните министри на страните от Европейския съюз (ЕС) бяха набелязани тематиките, по които Европейската комисия (ЕК) работи, тъй че да ограничи въздействието на енергийната рецесия. Една от тях, която прави усещане е за понижаване на потреблението на електрическа енергия. Ако се стигне до консенсус, по какъв начин би се отразила на българския пазар? След срещата на министрите на енергетиката по-скоро са дадени насоки накъде върви работата на Европейска комисия и в действителност една от тях е понижаване на общото ползване, в това число и на пиковото. Тази мярка тормози някои от страните, тъй като беше намекнато, че тя може да има наложителен темперамент. На българския пазар тя може да окаже въздействие, единствено в случай че е наложителна. По принцип има два разновидността за тази мярка - доброволна и наложителна. Ако е доброволна, няма да се отрази по никакъв метод на пазара, тъй като в огромната си степен тя няма да се съблюдава, заради една съществена причина и тя е, че на свободния пазар потребителите нямат финансов тласък да понижават потреблението си, тъй като, както знаете те получават закрепена цена от 250 лева за МВтч, а останалото до пазарна цена се компенсира от страната. По принцип логиката на сходна мярка е да се предложи на общоевропейско равнище. Притесненията на комисията (ЕК) са, че може в избрани часове да се стигне или до дефицит на електрическа енергия, или до извънредно високи цени, защото, колкото по-високо е потреблението, толкоз по-скъпи централи се включват и цената става извънредно висока. С тази мярка се прави опит да адресират по едно и също време и два упоменати казуса. Първият касае високите цени на газовите централи. Вторият - възможен дефицит на електрическа енергия в някои дефицитни страни. България не е такава страна. При нас, в случай че се приложи сходна мярка ще има наранени консуматори, които ще би трябвало да се приспособяват. За да може да се направи съответен коментар би трябвало да е види по какъв начин тъкмо е дефинирана самата мярка. Защото, в случай че общото икономисване има наложителен темперамент, в България може да се приложат някои от ограниченията, които към този момент са въведени в някои други страни като понижаване на осветлението в обществени здания, исторически обекти, понижаване на температурата с която ще се отопляват постройките, които са на климатизация и други. Също по този начин от Европейска комисия се предлага хладилните витрини да не бъдат открити, а закрити и така нататък Това са дребни ограничения, които водят до общи спестявания. По-сериозно отражение ще има, в случай че се наложи наложително ограничаване на пиковото ползване като разновидностите за приложение са два - единият е да се провеждат търгове и надлежно индустриални производители безусловно да наддават, с цел да не работят. Подобна мярка се ползва, да вземем за пример, в Германия и надлежно се класират фирмите, които оферират най-ниска цена да не работят. - Впечатление прави предлагането за търсене на инструментите за обезпечаване на незабавна ликвидност на пазара. Какво значи това? Предложението е извънредно значимо от позиция на търговците, тъй като в случай че преди две години цените на електрическата енергия бяха в диапазона 90-100 лв. (за МВтч), през предишния месец имахме цени, които бяха на равнище от 1000 лв. (за МВтч). Тоест, на търговците им е нужен 10 пъти повече капитал, с цел да купуват същите количества електрическа енергия. Съответно при търговците се отваря една финансова дупка, която би трябвало да бъде отнякъде запълнена. Това е единият проблем. Вторият е малко по-сложен и е обвързван с към този момент затворени покупко-продажби на енергийните тържища (за година напред, за полугодие, за тримесечие напред и така нататък, които са подписани при едни по-ниски нива). При актуалното състояние, борсата, с цел да подсигурява, че продавачът ще си извърши отговорностите и ще продава на тази ниска цена, желае в допълнение поръчителство. Защото, в случай че е договорката е била подписана на 200 - 300 евро, а сега цените са на 450 евро продавачът има тласък да си приключи подписания контракт на борсата и да продава на спот пазар на 450, а не на 200 евро. Борсата от своя страна, с цел да го задържи да си извършва (грубо казано) своите отговорности желае така наречен марджин прът (финансови гаранции). Това в допълнение оскъпява целия развой на търговия с електрическа енергия и понижава оборотните средства при търговците. Описаният образец е годен за енергийната търговия на европейско равнище. - Вече има калкулации, че сходна интервенция за избавяне на ликвидността би коствала 1 трилион $? Изпълнителният шеф на норвежката компания Equinor (бившата Statoil) неотдавна сподели, че ще има потребност от 1,5 трилиона евро, като това са по негови думи " консервативни калкулации ". Частично тези средства се обезпечават от комерсиалните банки. Разбира се, неговото изявление беше, когато наблюдавахме цени по 1000 евро (за МВтч) за някои артикули. Сега цените малко се успокоиха, само че даже да не е подобен размерът, сигурно ще е нужна държавна поддръжка и виждаме, че това към този момент се случва. Швейцария отпусна на една от огромните си компании - " Axpo " ликвидна поддръжка от 4 милиарда евро. - Българските търговци на електрическа енергия, нуждаят ли се от сходна поддръжка? В България търговците също имат потребност от сходна мярка и то незабавна. Вече са изчерпани, или съвсем изчерпани кредитните линии, които се дават от банките за финансиране на активността търговия в енергийния бранш. Някои от банките не могат и да дават спомагателен заем, тъй като размерът, който е нужен на търговците е толкоз огромен, че надвишава задължението банките да дават 10 % от капитала си на един адресат. В България казусът е още по-сериозен, тъй като в огромната си част от сметките за електрическа енергия се покриват от страната. Така да вземем за пример, през месец август междинната цена на борсата беше 840 лв., а крайните клиенти заплатиха 250 лв.. Разликата сред 850 лева и 250 лева я заплати страната в лицето на Фонд " Сигурност на електроенергийната система " (ФСЕС). Фондът обаче заплаща със забавяне. Тоест, клиентите, в случай че получават фактурите на 1-во число на месеца, търговците получават по-голямата сума от страната, в тази ситуация 590 лева сред 14-то - 18-то число и се получава една дупка в интервала, след като е закупена електрическата енергия до интервала, когато страната превежда парите към търговците. Да кажем, при електрическа енергия закупена на 1 август, търговците си получават парите на 18ти септември. В целия този интервал на тях са им нужни средства да не престават да закупуват електрическа енергия и да правят доставки към крайните клиенти. Именно за такива оборотни средства се загатва и в ограниченията на Европейската комисия. - Тоест, в случай че не се вземат ограничения има ли заплаха пазара на електрическа енергия да влезе в ликвидна рецесия? Има заплаха, в случай че не се обезпечат оборотни средства на търговците или заплащанията от ФСЕС не станат по-чести. Тогава има заплаха търговци да нямат средства да закупуват електрическа енергия то борсата, което значи, че бъдат изключени от борсовия оператор, след това то ЕСО, а и от пазара на електрическа енергия и действително има заплаха от отпадане на снабдители. Тази заплаха е годна, както за България, по този начин и за други страни, като за образец мога да дам Румъния, където доставчиците предизвестиха, че в случай че не им се обезпечи ликвидна поддръжка, ще се стигне до банкрути. Може обаче да се избегнат терзанията, в случай че заплащанията от ФСЕС станат по-чести и са на седмична база, или на 10 дни. Пари за момента има, поради средствата, които постъпват от централите във ФСЕС. Друг вид е да се вкарат свежи пари в целия този кръг, тъй че търговците да имат оборотни средства до интервала, в който ще си получат парите от ФСЕС. Става въпрос за " свежи пари " под формата на държавно финансиране. В България сходно нещо би могло да се направи или с финансиране от бюджета, или през ББР. - При отпадане на снабдители, какво се случва с потребителите? Питам, имайки поради особеностите на сегашния пазар в България, тъй като става въпрос за лечебни заведения, учебни заведения, детски градини и така нататък? Потребителите служебно се трансферират към снабдител от последна инстанция (ДПИ), само че в интервала по прехвърлянето има възможност 1 месец да би трябвало да заплащат цялостната цена на електрическата енергия и на по-късен стадий да си получат компенсацията от ДПИ. Това ще докара до тройно или даже четворно по-висока сметка за този един месец, който ще бъде обезщетен след това. При всеобщо прекосяване към ДПИ, каквито индикации има, ликвидният проблем ще се трансферира с по-голяма мощ към доставчиците от последна инстанция. - Нека се спрем и на предлагането за Системата за търговия с излъчвания? Доколкото видях, това беше упоменато само от полския министър, само че мисля, че Европейската комисия няма желанието да пипа Системата за търговия с излъчвания. Това, което желаят поляците е, или заледяване на пазара, или установяване на някакъв неестествен таван от 25-30 евро за звук като цена на излъчванията, с което Европейска комисия не е склонна да се съгласи. Причината Европейска комисия да не желае да пипа пазара на квоти е тъй като, този пазар и високите му равнища действително подтикват новите вложения във ВЕИ и отпадане на " замърсяващи " централи. Тоест, в случай че спрем пазарния механизъм за прекосяване към зелена сила, жестоко казано, се отхвърляме и от зелената договорка. Става въпрос за цялото изпитание на Европа да мине към по-чистото произвеждане от възобновими енергийни източници. - Какво сочат наблюденията ви за природния газ? Какъв резултат може да се чака - таван на цената на съветския тръбопроводен газ, ограничаване на LNG? Спорно е дали решението за таван на цената на съветския газ ще бъде препоръчано от Европейската комисия. Това преди всичко и на второ - какъв резултат ще има сходна мярка? Защото в случай че в действителност се сложи таван на съветския тръбен газ, по всяка възможност Русия изцяло ще спре доставките към Европа. Както се разбра, спрямо предходната година, когато доставките на съветски газ са били 40 % от потреблението в Европа, сега са спаднали до 9 %. Така че това е огромен прогрес. Напредък е и запълването на газохранилищата. Но колкото и добре да наподобява обстановката, че Европа се оправя, същинският тест ще бъде през зимата. - Каква е прогнозата ви след срещата на енергийните министри на Европейския съюз и по какъв начин виждате бъдещето на пазара през тази и идната година? Виждам основна интервенция на съвсем всички държавни управления в пазара на електрическа енергия. Така или другояче има консенсус за таксуване на свръхпечалбите на енергийните компании и това ще бъде една от главните ограничения, които ще се подхващат от европейските страни. С претекста за набиране на средства, с които да се подкрепят крайните консуматори за високите цени на електрическата енергия. Така че това е една директна интервенция на страните в пазара на електрическа енергия, а това ще засегне извънредно и частни ползи. Става дума за частни производители. Не бих се изненадал някои от тях да си търсят правата и в съда. Особено, в случай че някои от тези ограничения не са юридически обосновани. Това са интервенции на пазара, тъй че да се обезпечи обществена търпимост да се изземват пари от производители и да се пренасочат към крайни клиенти. - Възможно ли е това да изкриви пазара на електрическа енергия? Зависи от метода, по който се ползват. Два са главните способи - единият е от вида на испанския модел, където преди електрическата енергия да стигне до пазара се постанова някакъв таван (на цената). Вторият, е моделът, който се ползва на няколко места, в това число и в България - откакто към този момент електрическата енергия е достигнала до пазара надлежно е взела участие заслужено в ценообразуването свръхприходите се изземват от избрани производители, за които се смята, че са осъществили такива свръхприходи. Испанският модел изкривява пазара, тъй като субсидирана от страната електрическа енергия стига на по-ниска цена до пазара и оттова надлежно на тази по-ниска цена може да стигне до прилежащи пазари. В случая с Испания тази електрическа енергия стига до Франция, т.е. субсидираната от Испания електрическа енергия стига до Франция. А е по-евтина до два-три пъти по отношение на френската. Освен това става въпрос и за приключване на електрическа енергия и към страни отвън Европейския съюз. В случая с България, при модел подобен на испанския, евтина електрическа енергия ще изтече към Сърбия, Македония, Турция. Това е един от значителните опасности. - Кога да чакаме успокоени на цените? За жал всевъзможни такива прогнози, които се вършат приказват доста повече за индивида, който прави прогнозите, в сравнение с за бъдещето. Когато стартира покачването на цените през 2021 година, се смяташе, че то е краткотрайно и че цените ще се успокоят напролет на 2022 година. Това не се случи. Всички тогава бяха оптимисти. Вече сме станали май повече песимисти. Затова и аз ще дам една по-песимистична прогноза. Поне до края на 2024 година или през идващите две години няма по какъв начин да забележим ниски равнища на цената на електрическата енергия. Нека изчакаме. Конкретното предложение на Европейската комисия би трябвало да се разгласява идната седмица.