Почти човешки
Нерядко дефинираме мозъка като биологичен компютър, приказваме за „ мозъчен интерфейс “ и не пестим инженерните метафори, към които биолозите се отнасят недоверчиво. Истината е, че изкуственият разсъдък припомня много на човешкият мозък, само че е по-бърз и ефикасен.
Опасенията, че роботите изместват индивида от от ден на ден действия ще се запазят и засилят, само че най-интересните неща се случват, когато биологията и изчислителните науки се срещнат не като противници, а като съидейници.
Добър образец за това са изкуствените невронни мрежи, които намират редица приложения и оказват помощ на хора с разнообразни болести.
Грубата изчислителна мощност на машини като Дийп Блу, която побеждава Гари Каспаров на шах са основани върху алегоричен логаритъм. Друг огромен раздел съставлява така нар. несимволичен изкуствен интелект - логаритъм, който се самообучава, сходно на човешките неврони.
„ Все още сме надалеч от така нар. сингуларност, когато логаритмите ще придобият схващане. На този стадий те припомнят на извънредно надарени деца с аутизъм - доста са положителни в съответна област: да разпознават обекти, тон, глас на хора, да ръководят кола - само че в случай че им дадете друга задача, те ще се провалят тотално поради неспособността са за генерализират.
На този стадий светият Граал на търсенията е така нар. общ изкуствен интелект, който да може да прави разнообразни задания, да е еластичен и да се оправя в разнообразни обстановки, само че имаме едни 10-15 години, до момента в който това стане “, споделя Александър Иванов, който споделя за това имат ли логаритмите предубеждения или репродуцират заложените от индивида стратегии.
Той е лекторът на събитието „ I, Robot, I, Human “, проведено от Рацио на 10 март, четвъртък от 19 ч. в клуб „ Терминал 1 “.
Александър Иванов е притежател на влиятелната стипендия „ Cristopher Welch “, която е била присъждана на трима Нобелови лауреати. Той е магистър по невронаука в University of Oxford и неотдавна получава и докторска степен по Системна и изчислителна невронаука.
Опасенията, че роботите изместват индивида от от ден на ден действия ще се запазят и засилят, само че най-интересните неща се случват, когато биологията и изчислителните науки се срещнат не като противници, а като съидейници.
Добър образец за това са изкуствените невронни мрежи, които намират редица приложения и оказват помощ на хора с разнообразни болести.
Грубата изчислителна мощност на машини като Дийп Блу, която побеждава Гари Каспаров на шах са основани върху алегоричен логаритъм. Друг огромен раздел съставлява така нар. несимволичен изкуствен интелект - логаритъм, който се самообучава, сходно на човешките неврони.
„ Все още сме надалеч от така нар. сингуларност, когато логаритмите ще придобият схващане. На този стадий те припомнят на извънредно надарени деца с аутизъм - доста са положителни в съответна област: да разпознават обекти, тон, глас на хора, да ръководят кола - само че в случай че им дадете друга задача, те ще се провалят тотално поради неспособността са за генерализират.
На този стадий светият Граал на търсенията е така нар. общ изкуствен интелект, който да може да прави разнообразни задания, да е еластичен и да се оправя в разнообразни обстановки, само че имаме едни 10-15 години, до момента в който това стане “, споделя Александър Иванов, който споделя за това имат ли логаритмите предубеждения или репродуцират заложените от индивида стратегии.
Той е лекторът на събитието „ I, Robot, I, Human “, проведено от Рацио на 10 март, четвъртък от 19 ч. в клуб „ Терминал 1 “.
Александър Иванов е притежател на влиятелната стипендия „ Cristopher Welch “, която е била присъждана на трима Нобелови лауреати. Той е магистър по невронаука в University of Oxford и неотдавна получава и докторска степен по Системна и изчислителна невронаука.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ