Непознато, изумително явление накара света да заговори отново за съдбата

Непознато, удивително събитие накара света да заприказва още веднъж за ориста на злощастния транспортен съд „ Титаник”. 105 години откакто лайнерът потъна на дъното на Атлантическия океан, върху корпуса му живее и пораства най-големият, най-странен кооперативен организъм на земята, написа obekti.bg.

Този слисващ факт бе огласен за първи път от микробиолога Рой Кълимор и създателя на книгата „ Призракът на „ Титаник” Чарлз Пелегрино. Преди повече от десетилетие двамата учени обявиха, че бронята на кораба е обхваната от умна мрежа от взаимосвързани бактерии, които се хранят с нея. Произходът на това комплицирано образувание е незнаен, даже извънземен. Предполага се, че същият тип микроорганизми обитават океана на спътника на Юпитер Европа. Изследователите имат вяра, че бактериите живеят свързани в огромна конструкция и употребяват общ микробен език. С него те поддържат връзка интелигентно и си разменят смислени осведомителни знаци.

Този език е невероятен, формиран от химични или електрически сигнали. Такъв феномен е именуван „ кворумно усещане”. При него цели микробни общности долавят наличието една на друга и усещат дейностите си, създавайки организация, взаимоотношение и напредък. Микроорганизмите по „ Титаник” разяждат металните му остатъци, създавайки килим от наслойка върху повърхнина, равна на четириетажна постройка. Чудовищната мрежа постепенно пълзи по бронята на кораба, хранейки се с желязото от нитовете му.

Тя прави дупки в стоманата му. Оставя след себе си ръждиви формирания с формата на ледени висулки, които са с обща дължина над 900 м и се клатушкат при носа на разрушилия се кораб. Живата мрежа сформира обединен комуникиращ суперорганизъм в ледените води на океана, където налягането е чудовищно. От структурна позиция висулките й съдържат канали, през които минават течности, богати на желязо, морска вода, сяра и електрически сигнали. Предполага се, че са зародили и по-късно са се развили в пръстеновидна конструкция, сходна на тази при ствола на дърво. Много са деликатни.

Накрая най-вероятно ще се разпаднат на тънък прахуляк, настояват откривателите водолази. Това е систематичен развой на преработване на желязото и връщането му назад в природата.