Непосредствено след Рождество Христово според народните вярвания започват т.н. Мръсни

Непосредствено след Рождество Христово съгласно националните вярвания стартират тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление (Йордановден). На Коледа светът е нов, само че към момента граничен. Другият свят – на безпорядък и тъмни сили – е напълно близко. От него към нас пристъпват невидими нощни посетители, бродници, караконджули и всевъзможни страшни същества. Земята е като сито и границата ще се затвори едвам на Йордановден. Но до 6 януари има още дванадесет дни. През тях " водата не е кръстена ", по тази причина се съблюдават някои забрани. Който пристъпи възбраните, ще се разболее. През този интервал се задействат всички неприятни сили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли (около 3 часа сутринта).

 От среднощ до първи петли вървят разнообразни духове. Някои от тях, като караконджоло са пакостливи, само че не нанасят трайни вреди на индивида. Народът ги рисува като получовеци, полуконе. Според националното вярване, от главата до предните си крайници каракоджоло има човешки черти, а другата половина от неговото тяло има външните белези на коня. Но с изключение на копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи. Старите хора са вярвали, че в случай че инцидентно човек замръкне и не дай боже той е на път, то караконджоло го възсядал. Той не напуща индивида до момента в който не пропеят първи петли – тогава този дух губи своята мощ.

 Дните се срещат като Мръсни вечери, Мръсница (Северна България, Тракия, банатските българи), Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (при македонските българи и тези от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско). В Мръсните дни се преплита националното християнство с обичайните езически вярвания на българите.

 Първото име на тези дни е формирано от корена на глагола „ мърся “, който значи и „ престанал съм да заговявам “, „ облажвам се “, и може да се пояснява като дни, „ в които не се пости “. Тълкуването става по-ясно от другото име, което е производно от римското „ паганус “ – село, край. Но в българския език то е признато под формата „ поган “, в значение на богохулник, първичен човек, вандал, пакостник. Очевидно на дните от Бъдни вечер до Богоявление (Водици) по традиция се дава името „ погани “, тъй като се схваща, че осъществяваните през това време традиции са нехристянски, езически, погански, нечисти, мръсни.

 Народът е намерил и едно наивно христянско пояснение за тях. Нарича ги „ некръстени “: Млада Бога е роден на Бъдни вечер, само че ще бъде кръстен от Йоан Предтеча чак на 7 януари. Така дедите ни се приобщили към христянския фетиш, само че запазили стародавните си вярвания и обичаи, съхранявайки своя практицизъм и магическата обредност – Богородица е лехуса (родилка), Млада Бога не е кръстен, и те вярвали, че през дните от Бъдни вечер до Богоявление се явяват зли и нечисти сили, които непрестанно се мъчат да напакостят на фамилията. На обособени места има вярване, че през Мръсните дни на Земята идват душите на мъртвите, за които на Бъдни вечер се оставя място на трапезата. В Странджанския край тези дни се свързват с домашния дух покровител-наместник, който " канят " на трапезата на Бъдни вечер или му оставят парче от питата с варено жито и орехи в ъглите на стаята или на тавана.

 Всички тези демонични същества, идващи от света на мъртвите, се схващат като рискови сили, носещи щета за живите хора. Това е причина за многочислени забрани и дейности, спазвани строго. През целия интервал не се излиза от вкъщи след залез слънце, не се мие и пере, защото водата е " некръстена ", не се работи с вълна, с цел да не атакуват вълци стадата и овчарите, не се хвърля пепел и въглени от огнището, тъй като вълците и караконджолите ги ближат и от това се плодят и множат. В Ловешкия край се има вяра, че родените през Мръсните дни, наричани каракони, всяка година през този интервал се трансформират в кучета и вълци. Предимно в Южна България по време на Мръсните дни се празнуват известните вълчи празници, които имат митологичен темперамент. Този интервал е изключително подобаващ за вълшебен дейности и предсказания. Тогава магьосници вършат вълшебства за обиране на непознатото жито и мляко, правят се разнообразни гадания през Новата година за здравето, за бъдещите бракове на момите.

 За предотвратяване от затворените демони всеки носи в облеклата си чесън, по вратите се слагат бодливи клончета от глог, хвойна и други растения, решето и други Около къщите и кошарите се посипва просо, има вяра се, че то е бариера за магъосниците и техните вълшебства. Във всички краища на България има вярване, че в нощта против Коледа и най-вече против Йорданов ден небето се " отваря ", всичко светва, а животните проговорват с човешки гласове. За времето на Мръсните дни са присъщи и новогодишните традиции на момците - коледари, сурвакари, зимни русалки, риначи, копачи. Маскарадът в обичаите има за цел да приобщи изпълнителите към света на мъртвите прародители, от които съгласно митологичните показа зависят плодородието и здравето на живите. Обредите, поверията и визиите, свързани с Мръсните дни, ги дефинират като граничен интервал в годишното време, обвързван календарно с деня на зимното слънцестоене и слънцеповрат, с прехода от остарялата към новата слънчева година.

Р ИТУАЛИ

 През всичките дни в облеклата се носи прекадена скилидка чесън от трапезата на Бъдни вечер – от него злите сили бягат далеко. На вратниците, комина и прозорците се поставят черен глог и хвойна, рисуват се защитни кръстове с катран, закрепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат. Някои трансферират през къщата си вейка или ела, или камък, с цел да не влиза нечестивец. Водата в съдовете се пази доста деликатно " от поганеца ", да не се замърси. 

 Някога считали, че в случай че се роди дете в тези дни, то би трябвало да се лекува, тъй като, в случай че е момче, ще го залюби змеица, в случай че е момиче, ще го залюби дракон. Три дами би трябвало да изпредат, изтъкат и ушият под комина вълнена ризка за детето, в която го обличат незабавно щом се окъпе. 

ЗАБРАНИ

Не се перат ризи, не се работят женски работи, не се бродира, мете, преде. 

Не се потегля на път. 

Не се върви на воденица, тъй като караконджулите стопират водата и не се работи. 

Не се подвигат сватби. 

Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен. 

Не е добре да се зачева през тези дни, тъй като нищо положително не чака детето, което ще се роди.Особено рисково е през нощта – от залез слънце до първи петли. Точно тогава човек е най-незащитен, би трябвало да си стои у дома, до огнището, на топло и на ярко. 

 Пепелта от огнището не се изхвърля през тези дни, тъй като " поганците вървят по нея ". Тя има магическа мощ. Чак на Йордановден се събира и с нея може да се лекуват заболявания, да се гонят зли сили. С пепелта се ръси и мястото, където се допуска, че има заровено имàне, с цел да се открие кой е собственик на имането и каква жертва да му бъде принесена. Пепелта се възприема като промеждутъчен артикул на жива и нежива материя. Оттам идва и магическата є мощ в междинното време на тези дни. 

Картини: Иван Попчев (1941~1994)

Инфо: www.webtsage.bg