Неотдавна в София пред свои читатели, последователи и колеги канадският

Неотдавна в София пред свои читатели, почитатели и сътрудници канадският психолог с маджарски генезис доктор Габор Мате съобщи: „ Самотните хора са от ден на ден и повече. Отчуждението пораства. А точно изолирането, отчуждението и самотата са измежду най-големите рискови фактори за здравето. Това е равностойно на 50 изпушени цигари на ден. Хората, които са самотни се разболяват доста по-лесно и умират прибързано от болесттите, за които приказваме. А за какво ли? Дължи се на обстоятелството, че ние индивидите сме обществени същества и по природа би трябвало да сме свързани един с различен. Нашата биология зависи от взаимоотношенията ни един с различен. "  
Нека си напомним какво споделя доктор Мате за нуждата да се въоръжим краткотрайно с отрицателно мислене по една единствена причина - с цел да слезем надъхани в дълбините на подсъзнанието си, да осветим насъбраните травматични пластове и да извадим на ярко повода за нашия прочувствен и психически дискомфорт. Оттам потегля пътят на душевното и физическото здраве, както и краят на самотата.

Откъсите са от книгата на Мате Когато тялото споделя НЕ ", издадена на български от издателство „ Кибеа ".  Купете книгата от тук.Смелостта да мислим отрицателно ни разрешава да забележим себе си такива, каквито сме. Във всички истории, които разказахме дотук, изпъкват забележителни прилики: подтиснат яд, отказване на уязвимостта, обезщетителна хипернезависимост. Никой не избира и не развива умишлено такива характерности. Негативното мислене ни оказва помощ да разберем по-добре събитията в живота си и перцепциите, които са ги формирали. Изцеждащите фамилни връзки са приет рисков фактор при съвсем всички съществени заболявания – от дегенеративни неврологични положения до рак и автоимунни болести. Целта въобще не е да виним родителите си, предходните генерации или сътрудниците си, а да се избавим от убежденията, които са се оказали пагубни за здравето ни.

За да се възползваме от силата на отрицателното мислене, би трябвало първо да свалим розовите очила. Ключът е в това да поемем отговорност за личните си взаимоотношения, вместо да виним другите за тях.

Процесите в тялото са като поток – нещо влиза, нещо излиза, само че не можеш да контролираш всички аспекти. Трябва да разберем този поток; да проумеем, че има неща, на които можем да влияем, и други, на които не можем. Това не е борба, а развой на разкриване на баланс и естетика, на омесване на спорни сили в едно тесто.

Ако развием умеенето да се вглеждаме почтено в себе си – със съчувствие и незамъглено зрение, ще открием и други значими способи да се грижим за себе си. Ще забележим онази част от Аза си, която до момента се е криела в мрака.

Изцелението изисква мощ за отрицателно мислене. Не става въпрос за скръбен скептицизъм, маскиран като натурализъм. Говоря за готовността да помислим кое не е както би трябвало. Къде е нарушен салдото? Какво подценявам? Какво е това, на което тялото ми споделя НЕ? Ако не си отговорим на тези въпроси, стресът, отговорен за вътрешната ни какофония, ще си остане прикрит.

Още по-фундаментален е фактът, че и незадаването на тези въпроси единствено по себе си също води до стрес. Първо, „ позитивното мислене “ почива на несъзнателното разбиране, че не сме задоволително мощни, с цел да се оправим с действителността. Допускането този боязън да господства разкрива положение на детска страх, която – осъзната или не, е източник на стрес. Второ, неналичието на значима информация за себе си и за положението, в което се намираме, е един от главните източници на стрес и провокатори на стресова реакция по оста хипоталамус–хипофиза–надбъбречни жлези (ХХН). Трето, повишението на самостоятелния самостоятелен надзор води до понижаване на напрежението.

Като антидот на терминалния оптимизъм нееднократно съм изтъквал силата на отрицателното мислене. „ Шегувам се, несъмнено “ – бързам да прибавя. – „ Всъщност имам вяра в силата на мисленето “. В момента, в който окачествим думата „ мислене “ с прилагателното „ положително “, изключваме всички аспекти на действителността, които ни се костват „ отрицателни “. Така сякаш работят множеството последователи на позитивното мислене. А същинското позитивно мислене стартира от това да обхванем цялата реалност. То почива на увереността, че можем да погледнем в очите цялата истина, каквато и да се окаже тя.

Търсенето на открито – на ярко, няма да ни даде ключа към здравето; би трябвало да се вгледаме във вътрешността, въпреки да е мрачно и усойно.

При доста хора възприятието за виновност е сигнал, че са избрали да създадат нещо за себе си. Аз подсещам на множеството пациенти със съществени медицински проблеми, че в случай че не се усещат отговорни, някъде салдото е нарушен. Те не престават да слагат личните си потребности, страсти и ползи на последно място. Силата на отрицателното мислене може да разреши на хората да приветстват виновността, вместо да бягат от нея.