Неопитните атеисти често обсъждат следната теза в разговорите си: Ако

Неопитните атеисти постоянно разискват следната теза в диалозите си: „ Ако Бог съществуваше, той нямаше да допусне злото и страданието на Земята. Ако страдат почтени хора, в случай че страдат детските души, значи или Бог не съществува, или е злобен. “

Това е изложено по-подробно от Епикур преди 2300 години:

Бог желае да предотврати злото, само че не може?
Значи той не е всевластен.

Може, само че не желае?
Значи той е нечовечен

Може и желае?
Тогава от кое място поражда зло?

Не може и не желае?
Тогава за какво да се назовава Бог?
                                      Епикур

Верният отговор е третият. Бог е кадърен и желае да предотврати злото – само че това би трябвало да бъде направено от самите хора. В противоположен случай няма да има никакъв смисъл. Злото се поражда от Дявола, който покварява душите на хората – и единствената задача на индивида е да избере страната на положителното. Моля, обърнете внимание, че Бог не прави цялото зло в света – по-голямата част от злото в нашия свят е направено от ръцете на самите хора. В същото време те към момента имат дързостта да упрекват Бог за своите зверства!

1. Причина „ Свобода на избора “

Бог би могъл да изкорени злото с едно щракане на пръстите си и хората просто физически не биха могли да си предизвикват зло един на различен. Но каква би била тогава добродетелта на хората? Бихме били единствено биороботи, програмирани да не са способни на зло. Това не е наш избор, не е наша заслуга, не е наше развиване.

Когато разберете, че в действителност всичко е просто – изборът „ не прави зло “ би трябвало да бъде тъкмо вашият рационален избор. И когато решиш да не произвеждаш зло, животът ти придобива смисъл и става богоугоден.

2. Причина „ Няма положително без зло “

При липса на зло положителното става универсално и губи цвета си. Доброто, по този начин да се каже, става вездесъщо и затова неутрално. Това е един толкоз изтънчен парадайс – където всеки се разхожда с усмивка от ухо до ухо, пее песни и не знае нищо друго. Прилича на фракция. Следователно е допустимо да познаете цялата наслада и добрина на положителното единствено в наличието на зло и страдалчество. Злото и страданието слагат началото на положителното – те демонстрират същинската си хубост и великолепие.

Имаме потребност от мрачевина, с цел да забележим какъв брой ярка и красива е светлината. Ако няма светлина, тогава ще има мрачевина. Ако няма добрина, тогава ще има зло.

3. Причина „ Страданието е образование “

Бог даде на хората заповеди – те не ги слушаха. Той изпрати Исус Христос – те го разпнаха. Какво остава, с изключение на да покажем какъв брой рисково и пагубно е злото с образец на самия човек. Може би, в случай че човек види зло, почувства страдалчество, тогава той ще обича положителното и ще избере положителното?

Може ли да се каже, че на Земята в материалния свят нашите души са подложени на тестване – до каква степен могат да останат положителни, до каква степен могат да устоят на дяволското прелъщение на света. До каква степен ще съблюдават заветите и няма да се отдадат на прегрешението? Доколкото могат да останат индивиди с основна писмен знак – макар заобикалящите ги условия.