Колко мигранти минават през Балканите и защо сирийците бягат от Турция
Необичайно внезапно възходящ брой сирийци, опитващи се да прекосят България, връщания на стотици мигранти от Гърция (и взаимни обвинявания по въпроса с Турция), опит за пресичане на дистанцията от Турция до Италия по море - това не наподобява като всекидневно сезонно увеличение на миграционния поток от Турция към Европа през юли и август.
По данни на Министерство на вътрешните работи за първите седем месеца на годината са арестувани 7630 чужденци, които нелегално са в страната. За същия интервал на предходната година броят им е бил два пъти по-малко - 3673-ма. Любопитно в известието, е, че през юли са арестувани съвсем хиляда мигранти, само че единствено 115 от тях - при опит да влязат. Което би трябвало да значи, че съвсем 90% съумяват да премнат през границата и да влязат във вътрешността.
И тази данни евентуално са занижени. Защото съгласно известие на " Фронтекс " от средата на август за интервала януари-юли 2022 година нарастването на мигрантите, засечени при опит да влязат в Европейски Съюз от Западните Балкани се е нараснал на годишна база с 205%, а това значи три пъти - до съвсем 71 хиляди случая (различно е като критерия от " хора ", тъй като един и същи човек може да е опитвал няколко пъти да пресече границата). Това са половината от всички произшествия по границите на Европейски Съюз. Гражданството им главно е сирийци, афганистанци, турци.
Всички тези хора някак са стигнали до въпросните 6 страни, минавайки през Гърция и България, част от тях - евентуално преди време, част от тях са обект на трафик сега. Броят на случаите в Източното Средиземноморие е общо 22 601. Но като се извадят от тях случаите в Кипър (почти 15 хил.), остават 7600 случая по цялата граница на Гърция, разпростряла се на хиляди километри от България през куп острови и островчета до Крит на юг.
Сухоземната граница сред Гърция и Турция става все по-трудно да бъде прекосена. В неделя Атина разгласи, че е завършила с построяването на висока гранична стена с електронно съоръжение в продължение на 40 км. Обявни бяха проекти за продължаването ѝ с нови 80 км. Дизайнът ѝ няма нищо общо с телената ограда по българската граница с Турция и наподобява по-скоро на разграничителна линия, издигната в Израел. В композиция със засилената защита на границата в морето, това е една от аргументите да появат опити за рискови плавания на трафиканти непосредствено от Анталия до Италия.
© Alexandros Avramidis, Reuters
Част от първите 12 км гранична стена при Александруполис през август 2021 година
В България след гибелта на двама служители на реда при опит да бъде спрян рейс с съвсем 50 мигранти се чуха мнения, че става дума за сирийци, бягащи от войната. Тази версия беше годна преди години. Сега аргументите са други и са главно в Турция.
Повечето опити за пресичане () в последно време бяха на други групи, като афганистанци. Но неотдавна сирийците са обезпокоени. И то не без съображение: Анкара даде ясни знаци, че проектите ѝ за тях се трансформират, а враждебността в обществото бързо пораства. " Хората са ужасени: притесняват се да не ги убият ", " Ал Монитор " сирийския публицист и деятел Уафа Али Мустафа, чойто татко " изчезна " през 2013 година В резултат някои сирийци се виждат принудени да избират сред незнайното в Сирия и неизвеството в Европа. В друга обява на " Ал Монитор " сириец, който живее в Истанбул,: " живеем в непрекъснат боязън от депортация в Сирия. Увеличаващите се турски изявления против бежанците са притеснителни. Мнозина нямаме документи и не можем да останем легално. "
Внимателно подадената ръка към сирийския президент Башар ал Асад е единствено парче от пъзела, който в последните месеци им подсети, че към този момент не са по този начин добре пристигнали. За част от сирийците, които не желаят да се връщат, тя бе последната капка, с цел да изискат да търсят избавление в Европа .
© Reuters
Изоставена лодка, евентуално от незаконни мигранти, на гръцкия бряг на река Марица (Еврос).
Бомба със закъснител
Турското вътрешно министерство приказва за 3.762 млн. сирийци, получили протекция в Турция. От тях малко над 200 хиляди имат поданство. Част от сирийците обаче живеят в Турция от десетина години. Те са си построили живот в страната: имат работа, децата им вървят на учебно заведение (стотици хиляди бяха интегрираните в турската образователна система единствено в първите седем години на конфликта). Някои деца, родени там, познават Турция като единствения си дом. Повечето сирийци - за разлика от Ливан, където броят им също е седемцифрен - не са в бежански лагери. Нещо повече, даже не са бежанци. В лагери са над 100 хиляди души; останалите са в разнообразни градове , в общности, разпръснати из голям брой квартали. Двете категории са обединени от едно: статута на " интернационална протекция ".
Асад сега управлява по-голямата част от Сирия; на северозапад работят радикални опозиционни групи, както и такива, подкрепяни от Турция и известни под името Сирийска национална войска. Турция, посредством лоялна администрация, управлява част от севера, изключително регионите към границата, откогато извърши няколко военни интервенции и се вклини в следени от враждуващи с нея сирийски кюрди през 2016 година На североизток на власт са точно тези сирийски кюрди, ползващи се с поддръжката на Съединените щати. На доктрина връщането на сирийци е допустимо или на север, или в домовете им, а мнозина идват от провинции, които се върнаха в ръцете на режима в Дамаск.
За мнозина обаче това носи двойна заплаха. Ако за децата това в действителност ще е тръгване в непозната страна, възрастните може да имат проблем както с връщането в подконтролните на Асад територии (заради съмнение към индивида и режима, чието сграбчване във властта е причина съгласно опозицията за стотици хиляди цивилни жертви от началото на войната), по този начин и в Северна Сирия, следена от разнообразни въоръжени фракции - в това число джихадисти.
© Reuters
Гръцки полицейски патрул е спрял мигранти в равнища в Северна Гърция покрай границата с Турция.
Не напълно добре пристигнали
, макар че страната настойчиво твърдеше, че те са добре пристигнали - за разлика от Европа, където страните не били подготвени да поемат сходно задължение.
А подготвена ли е Турция?
Всяка година се оповестява за конфликти сред гневни групи турци и сирийци, офанзиви против магазини, отворени от новодошлите, техни домове и коли, актове на ненавист.
Наблюдатели чакаха това от години. Към 2019 година към този момент бе очевидно напрежението сред турци и сирийци поради стопанската система - първите упрекваха вторите в обществен дъмпинг и взимане на работни места, които турците не желаят или биха приели единствено против повече пари. Обвиняват ги - неправилно, поради подправени вести - и че получават баснословни помощи, до момента в който стандартът на локалните се утежнява. Мнозина турци назовават сирийците културно несъвместими и съзират у тях разлики, за каквито говореха и европейските популисти в антимигрантските си акции от 2014-2015 година
" Различните " са изкупителна жертва в не една икономическа рецесия. А Турция е в такава от години:, проблемите на турската стопанска система, задълбочавани от неортодоксалните политики на централната банка, настройват гласоподавателите против турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Възможно е стопанската система да му донесе загуба на изборите през 2023 година по този начин, както го докара на власт преди 20 години:.
С времето, до момента в който рецесията се задълбочаваше, в този развой се намеси и политиката. Радикалнвият популист Юмит Йоздаг, който другояче се употребява с 3% поддръжка, твърди, че в Турция в действителност има седем-осем милиона сирийци. Той разгласява и дълъг клип с хипотетично антиутопично бъдеще, в което те " не си отиват " (така е озаглавен и клипът на турски: " Не си отиват " ).
Тези изказвания отекват в главите на турците, част от които се питат: за какво, в случай че огромна част от Сирия е спокойна и без принуждение, сирийците не се връщат? Защо част от сирийците - в случай че животът им фактически е изложен на риск?
Големите партии наливат масло в огъня. И водачът на водещата опозиционна Републиканска национална партия Кемал Кълъчдароглу, и водачът на Добрата партия (съюзник на РНП) Мерал Акшенер, в миналото част от ултранационалистите, поддържат връщане на всички сирийци в родината им, в случай че дойдат на власт следващата година. Акшенер намерено позволи опцията да си стисне ръцете с Асад.
Част от загражденията по гръцката граница:
Примката се стяга
В опит да успокои пристрастеностите турското държавно управление направи редица промени в разпоредбите за сирийците в последната година: Правозащитници упрекват Анкара в двойствена позиция, тъй като не прави задоволително против разпространението на погрешна информация за сирийците, а и тъй като от политически съображения непрестанно нагажда позицията си по отношение на публичните настройки: по едно и също време се пробва да покаже, че пази правата им, и мисли по какъв начин да ги върне вкъщи.
А за последното сигналите са недвусмислени.
Протягаща се ръка
Представители на турските управляващи все по-открито приказват за разведряване с режима в Сирия. Първоначално външният министър Мевлют Чавушоглу разгласи през лятото, че е разговарял с сътрудника си Фейсал ал Мекдад в Белград през октомври предходната година. По-късно тематиката подгря, предходната седмица, водачът на националистите - съдружници на Ердоган - Девлет Бахчели, който принетства тези стъпки и получи признателност от първия посланик на Турция: " Трайното решение на спора е политическо. Режимът и опозицията би трябвало да реализират компромис. "
Нормализация със Сирия би била огромна вест: Турция бе измежду най-яростните съперници на режима на Асад, призоваваше за свалянето му, приюти сирийската съпротива, образова и подкрепя опозиционни сили, застана недвусмислено зад Арабската пролет, макар че това ѝ коства връзките с редица арабски държавни управления.
Наложи се Чавушоглу да влезе в пояснителен режим: " компромис " означавало разговор в самата Сирия, не разведряване с Асад или " мир ", пък и нормализацията станала единствено на равнище разследващи служби (които възобновиха някои контакти по-рано тази година). Въпреки това заместник-председателят на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) Хаяти Язъджъ сподели при започване на предходната седмица, че е допустимо да се издигне на по-високо равнище турското посланичество в Сирия.
" Политическият разговор или дипломацията не може да се приключват сред страните ", съобщи и самият Ердоган през почивните дни. По-рано екипът му опроверга изказванията, че следва среща с Асад, в Централна Азия или другаде, в идващите дни.
Духът на спекулациите обаче бе пуснат от бутилката. Стотици сирийци в овладените от Турция региони на Сирия и призоваваха да няма " помиряване с касапина " (последната дума е за Асад). Водещите фигури в опозицията - само че и измежду доминираните от кюрди Сирийски демократични сили (SDF), които са в спор с Турция - се разделиха за това дали е допустимо.
Сред сирийците в Турция в обществените мрежи се появиха клюки за проект Анкара да възстановява връзките с Дамаск, с цел да откара наложително мнозина в родината им.
© Reuters
Хиляди сирийци в Азаз, близо до границата с Турция, стачкуват против опцията Анкара и Дамаск да възстановяват връзките си, 13 август 2022 година
Какво в действителност желае Турция
Обяснението защо ѝ е на Турция да стопли връзките с Асад е невероятно без схващане на проектите ѝ за северна Сирия. Те са и най-големият проблем за милионите сирийци в страната.
Турските управляващи търсят метод да успокоят напрежението в миг, когато сирийците са набедени от доста турци като виновници за икономическите проблеми, а и нападенията против тях са проблем за сигурността. Ердоган и ПСР би трябвало да " надиграят " опозицията по тази тема; говоренето за нормализация с Асад е музика за ушите на гласоподавателите, които чуват от съперниците на Ердоган, че ще върнат сирийците по домовете им, написа Амберин Заман за " Ал Монитор ". Още преди да се заприказва за въпросната нормализация обаче, Турция оферираше решение: стратегия за непринудено връщане на сирийци. Ердоган я показа в нова версия за следващ път напролет, когато. Според него дружно с този развой Анкара работи по стратегия за връщането на 1 млн. души в Сирия. Те може да бъдат подбрани от неправителствена организация, само че детайлностите се прецизират.
За основаване на " зона за сигурност ", в която сирийците да се върнат, се приказва от години и това е цел на не една трансгранична турска интервенция в Сирия. Преди десетина дни турското външно министерство, че Анкара поскрепя напъните за намиране на решение за безвредното непринудено връщане на сирийци според резолюциите на Организация на обединените нации. То обаче нямало да стане принудително, а непринудено, според " упованията на сирийския народ ", с който Турция продължавала да е солидарна.
Турция желае да върне бежанците в страната им, само че Турция ще остави вратата отворена за потиснатите.
Реджеп Тайип Ердоган,
президент на Турция
За този проект, както и за " зоната за сигурност ", Турция се нуждае от поддръжката на Русия и Съединени американски щати, които имат наличие в Северна Сирия. В някои региони обаче, според договорка със сирийските кюрди, има сили на Асад: Анкара, съгласно някои наблюдаващи, е решила да си резервира опцията да получи позволение непосредствено от Дамаск с нормализацията, а с нея да пристигна даже поддръжка против SDF, която да изолира кюрдите (считани от Турция за опасност като сирийско отклонение на ПКК), а и да сътвори нужните условия за връщане на сирийци.
За мащабите на турския проект приказва завършилото предходната седмица създаване на 62 хиляди къщи в северозападната част на Сирия, във в действителност следени от Анкара територии. Броят им би трябвало да се усили до 100 хиляди души до края на годината и да стигнат за най-малко толкоз фамилии.
BOŞ KONUŞMUYORUZ
ÇÖZÜM ÜRETİYORUZ!
Suriyeli kardeşlerimizin
ONURLU
GÖNÜLLÜ
GÜVENLİ
GERİ DÖNÜŞÜ için
İdlib`te
62.145 briket ev tamamlandı
YIL SONUNA KADAR
HEDEF 100.603 BRİKET EV
Cumhurbaşkanımızın talimatıyla AFAD koordinasyonunda STK`ların desteğiyle tamamlanacak inşallah
— Süleyman Soylu (@suleymansoylu)
Анкара да построи още стотици хиляди къщи в региона на градовете Джараблус, Ал Баб, Тел Абияд и Рас ал Айн. " Ал Монитор " споделя и че има сирийци, които избират, благодарение на близки, да си купят парцел в неконтролираните от Асад региони. Причината: говоренето за връщащи се сирийци към този момент изстрелва цените на недвижимите парцели в някои северни елементи и те не желаят да остават без конкуренция, в случай че бъдат депортирани.
Други, съгласно, избират да останат в Турция, тъй като са родом от напълно други градове и не схващат какво ще вършат край границата. Това мнение не се споделя от всички; други събеседници на медията виждат гаранции за завръщане в родината.
Според множеството къщи са покрай границата сред Турция и Сирия и са с повърхност 60, 80 или 100 кв. км, според с какъв брой деца са фамилиите. Планира се към тях да бъде построена здравна и просветителна инфраструктура.
Затова, до момента в който за някои сирийци връщането наподобява задоволително, други не виждат опция с изключение на да погледнат на запад: към Гърция или, при неспособност да я прекосят на пътя за Западна Европа, към България.
По данни на Министерство на вътрешните работи за първите седем месеца на годината са арестувани 7630 чужденци, които нелегално са в страната. За същия интервал на предходната година броят им е бил два пъти по-малко - 3673-ма. Любопитно в известието, е, че през юли са арестувани съвсем хиляда мигранти, само че единствено 115 от тях - при опит да влязат. Което би трябвало да значи, че съвсем 90% съумяват да премнат през границата и да влязат във вътрешността.
И тази данни евентуално са занижени. Защото съгласно известие на " Фронтекс " от средата на август за интервала януари-юли 2022 година нарастването на мигрантите, засечени при опит да влязат в Европейски Съюз от Западните Балкани се е нараснал на годишна база с 205%, а това значи три пъти - до съвсем 71 хиляди случая (различно е като критерия от " хора ", тъй като един и същи човек може да е опитвал няколко пъти да пресече границата). Това са половината от всички произшествия по границите на Европейски Съюз. Гражданството им главно е сирийци, афганистанци, турци.
Всички тези хора някак са стигнали до въпросните 6 страни, минавайки през Гърция и България, част от тях - евентуално преди време, част от тях са обект на трафик сега. Броят на случаите в Източното Средиземноморие е общо 22 601. Но като се извадят от тях случаите в Кипър (почти 15 хил.), остават 7600 случая по цялата граница на Гърция, разпростряла се на хиляди километри от България през куп острови и островчета до Крит на юг.
Сухоземната граница сред Гърция и Турция става все по-трудно да бъде прекосена. В неделя Атина разгласи, че е завършила с построяването на висока гранична стена с електронно съоръжение в продължение на 40 км. Обявни бяха проекти за продължаването ѝ с нови 80 км. Дизайнът ѝ няма нищо общо с телената ограда по българската граница с Турция и наподобява по-скоро на разграничителна линия, издигната в Израел. В композиция със засилената защита на границата в морето, това е една от аргументите да появат опити за рискови плавания на трафиканти непосредствено от Анталия до Италия.
© Alexandros Avramidis, Reuters
Част от първите 12 км гранична стена при Александруполис през август 2021 година
В България след гибелта на двама служители на реда при опит да бъде спрян рейс с съвсем 50 мигранти се чуха мнения, че става дума за сирийци, бягащи от войната. Тази версия беше годна преди години. Сега аргументите са други и са главно в Турция.
Повечето опити за пресичане () в последно време бяха на други групи, като афганистанци. Но неотдавна сирийците са обезпокоени. И то не без съображение: Анкара даде ясни знаци, че проектите ѝ за тях се трансформират, а враждебността в обществото бързо пораства. " Хората са ужасени: притесняват се да не ги убият ", " Ал Монитор " сирийския публицист и деятел Уафа Али Мустафа, чойто татко " изчезна " през 2013 година В резултат някои сирийци се виждат принудени да избират сред незнайното в Сирия и неизвеството в Европа. В друга обява на " Ал Монитор " сириец, който живее в Истанбул,: " живеем в непрекъснат боязън от депортация в Сирия. Увеличаващите се турски изявления против бежанците са притеснителни. Мнозина нямаме документи и не можем да останем легално. "
Внимателно подадената ръка към сирийския президент Башар ал Асад е единствено парче от пъзела, който в последните месеци им подсети, че към този момент не са по този начин добре пристигнали. За част от сирийците, които не желаят да се връщат, тя бе последната капка, с цел да изискат да търсят избавление в Европа .
© Reuters
Изоставена лодка, евентуално от незаконни мигранти, на гръцкия бряг на река Марица (Еврос).
Бомба със закъснител
Турското вътрешно министерство приказва за 3.762 млн. сирийци, получили протекция в Турция. От тях малко над 200 хиляди имат поданство. Част от сирийците обаче живеят в Турция от десетина години. Те са си построили живот в страната: имат работа, децата им вървят на учебно заведение (стотици хиляди бяха интегрираните в турската образователна система единствено в първите седем години на конфликта). Някои деца, родени там, познават Турция като единствения си дом. Повечето сирийци - за разлика от Ливан, където броят им също е седемцифрен - не са в бежански лагери. Нещо повече, даже не са бежанци. В лагери са над 100 хиляди души; останалите са в разнообразни градове , в общности, разпръснати из голям брой квартали. Двете категории са обединени от едно: статута на " интернационална протекция ".
Асад сега управлява по-голямата част от Сирия; на северозапад работят радикални опозиционни групи, както и такива, подкрепяни от Турция и известни под името Сирийска национална войска. Турция, посредством лоялна администрация, управлява част от севера, изключително регионите към границата, откогато извърши няколко военни интервенции и се вклини в следени от враждуващи с нея сирийски кюрди през 2016 година На североизток на власт са точно тези сирийски кюрди, ползващи се с поддръжката на Съединените щати. На доктрина връщането на сирийци е допустимо или на север, или в домовете им, а мнозина идват от провинции, които се върнаха в ръцете на режима в Дамаск.
За мнозина обаче това носи двойна заплаха. Ако за децата това в действителност ще е тръгване в непозната страна, възрастните може да имат проблем както с връщането в подконтролните на Асад територии (заради съмнение към индивида и режима, чието сграбчване във властта е причина съгласно опозицията за стотици хиляди цивилни жертви от началото на войната), по този начин и в Северна Сирия, следена от разнообразни въоръжени фракции - в това число джихадисти.
© Reuters
Гръцки полицейски патрул е спрял мигранти в равнища в Северна Гърция покрай границата с Турция.
Не напълно добре пристигнали
, макар че страната настойчиво твърдеше, че те са добре пристигнали - за разлика от Европа, където страните не били подготвени да поемат сходно задължение.
А подготвена ли е Турция?
Всяка година се оповестява за конфликти сред гневни групи турци и сирийци, офанзиви против магазини, отворени от новодошлите, техни домове и коли, актове на ненавист.
Наблюдатели чакаха това от години. Към 2019 година към този момент бе очевидно напрежението сред турци и сирийци поради стопанската система - първите упрекваха вторите в обществен дъмпинг и взимане на работни места, които турците не желаят или биха приели единствено против повече пари. Обвиняват ги - неправилно, поради подправени вести - и че получават баснословни помощи, до момента в който стандартът на локалните се утежнява. Мнозина турци назовават сирийците културно несъвместими и съзират у тях разлики, за каквито говореха и европейските популисти в антимигрантските си акции от 2014-2015 година
" Различните " са изкупителна жертва в не една икономическа рецесия. А Турция е в такава от години:, проблемите на турската стопанска система, задълбочавани от неортодоксалните политики на централната банка, настройват гласоподавателите против турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Възможно е стопанската система да му донесе загуба на изборите през 2023 година по този начин, както го докара на власт преди 20 години:.
С времето, до момента в който рецесията се задълбочаваше, в този развой се намеси и политиката. Радикалнвият популист Юмит Йоздаг, който другояче се употребява с 3% поддръжка, твърди, че в Турция в действителност има седем-осем милиона сирийци. Той разгласява и дълъг клип с хипотетично антиутопично бъдеще, в което те " не си отиват " (така е озаглавен и клипът на турски: " Не си отиват " ).
Тези изказвания отекват в главите на турците, част от които се питат: за какво, в случай че огромна част от Сирия е спокойна и без принуждение, сирийците не се връщат? Защо част от сирийците - в случай че животът им фактически е изложен на риск?
Големите партии наливат масло в огъня. И водачът на водещата опозиционна Републиканска национална партия Кемал Кълъчдароглу, и водачът на Добрата партия (съюзник на РНП) Мерал Акшенер, в миналото част от ултранационалистите, поддържат връщане на всички сирийци в родината им, в случай че дойдат на власт следващата година. Акшенер намерено позволи опцията да си стисне ръцете с Асад.
Част от загражденията по гръцката граница:
Примката се стяга
В опит да успокои пристрастеностите турското държавно управление направи редица промени в разпоредбите за сирийците в последната година: Правозащитници упрекват Анкара в двойствена позиция, тъй като не прави задоволително против разпространението на погрешна информация за сирийците, а и тъй като от политически съображения непрестанно нагажда позицията си по отношение на публичните настройки: по едно и също време се пробва да покаже, че пази правата им, и мисли по какъв начин да ги върне вкъщи.
А за последното сигналите са недвусмислени.
Протягаща се ръка
Представители на турските управляващи все по-открито приказват за разведряване с режима в Сирия. Първоначално външният министър Мевлют Чавушоглу разгласи през лятото, че е разговарял с сътрудника си Фейсал ал Мекдад в Белград през октомври предходната година. По-късно тематиката подгря, предходната седмица, водачът на националистите - съдружници на Ердоган - Девлет Бахчели, който принетства тези стъпки и получи признателност от първия посланик на Турция: " Трайното решение на спора е политическо. Режимът и опозицията би трябвало да реализират компромис. "
Нормализация със Сирия би била огромна вест: Турция бе измежду най-яростните съперници на режима на Асад, призоваваше за свалянето му, приюти сирийската съпротива, образова и подкрепя опозиционни сили, застана недвусмислено зад Арабската пролет, макар че това ѝ коства връзките с редица арабски държавни управления.
Наложи се Чавушоглу да влезе в пояснителен режим: " компромис " означавало разговор в самата Сирия, не разведряване с Асад или " мир ", пък и нормализацията станала единствено на равнище разследващи служби (които възобновиха някои контакти по-рано тази година). Въпреки това заместник-председателят на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) Хаяти Язъджъ сподели при започване на предходната седмица, че е допустимо да се издигне на по-високо равнище турското посланичество в Сирия.
" Политическият разговор или дипломацията не може да се приключват сред страните ", съобщи и самият Ердоган през почивните дни. По-рано екипът му опроверга изказванията, че следва среща с Асад, в Централна Азия или другаде, в идващите дни.
Духът на спекулациите обаче бе пуснат от бутилката. Стотици сирийци в овладените от Турция региони на Сирия и призоваваха да няма " помиряване с касапина " (последната дума е за Асад). Водещите фигури в опозицията - само че и измежду доминираните от кюрди Сирийски демократични сили (SDF), които са в спор с Турция - се разделиха за това дали е допустимо.
Сред сирийците в Турция в обществените мрежи се появиха клюки за проект Анкара да възстановява връзките с Дамаск, с цел да откара наложително мнозина в родината им.
© Reuters
Хиляди сирийци в Азаз, близо до границата с Турция, стачкуват против опцията Анкара и Дамаск да възстановяват връзките си, 13 август 2022 година
Какво в действителност желае Турция
Обяснението защо ѝ е на Турция да стопли връзките с Асад е невероятно без схващане на проектите ѝ за северна Сирия. Те са и най-големият проблем за милионите сирийци в страната.
Турските управляващи търсят метод да успокоят напрежението в миг, когато сирийците са набедени от доста турци като виновници за икономическите проблеми, а и нападенията против тях са проблем за сигурността. Ердоган и ПСР би трябвало да " надиграят " опозицията по тази тема; говоренето за нормализация с Асад е музика за ушите на гласоподавателите, които чуват от съперниците на Ердоган, че ще върнат сирийците по домовете им, написа Амберин Заман за " Ал Монитор ". Още преди да се заприказва за въпросната нормализация обаче, Турция оферираше решение: стратегия за непринудено връщане на сирийци. Ердоган я показа в нова версия за следващ път напролет, когато. Според него дружно с този развой Анкара работи по стратегия за връщането на 1 млн. души в Сирия. Те може да бъдат подбрани от неправителствена организация, само че детайлностите се прецизират.
За основаване на " зона за сигурност ", в която сирийците да се върнат, се приказва от години и това е цел на не една трансгранична турска интервенция в Сирия. Преди десетина дни турското външно министерство, че Анкара поскрепя напъните за намиране на решение за безвредното непринудено връщане на сирийци според резолюциите на Организация на обединените нации. То обаче нямало да стане принудително, а непринудено, според " упованията на сирийския народ ", с който Турция продължавала да е солидарна.
Турция желае да върне бежанците в страната им, само че Турция ще остави вратата отворена за потиснатите.
Реджеп Тайип Ердоган,
президент на Турция
За този проект, както и за " зоната за сигурност ", Турция се нуждае от поддръжката на Русия и Съединени американски щати, които имат наличие в Северна Сирия. В някои региони обаче, според договорка със сирийските кюрди, има сили на Асад: Анкара, съгласно някои наблюдаващи, е решила да си резервира опцията да получи позволение непосредствено от Дамаск с нормализацията, а с нея да пристигна даже поддръжка против SDF, която да изолира кюрдите (считани от Турция за опасност като сирийско отклонение на ПКК), а и да сътвори нужните условия за връщане на сирийци.
За мащабите на турския проект приказва завършилото предходната седмица създаване на 62 хиляди къщи в северозападната част на Сирия, във в действителност следени от Анкара територии. Броят им би трябвало да се усили до 100 хиляди души до края на годината и да стигнат за най-малко толкоз фамилии.
BOŞ KONUŞMUYORUZ
ÇÖZÜM ÜRETİYORUZ!
Suriyeli kardeşlerimizin
ONURLU
GÖNÜLLÜ
GÜVENLİ
GERİ DÖNÜŞÜ için
İdlib`te
62.145 briket ev tamamlandı
YIL SONUNA KADAR
HEDEF 100.603 BRİKET EV
Cumhurbaşkanımızın talimatıyla AFAD koordinasyonunda STK`ların desteğiyle tamamlanacak inşallah
— Süleyman Soylu (@suleymansoylu)
Анкара да построи още стотици хиляди къщи в региона на градовете Джараблус, Ал Баб, Тел Абияд и Рас ал Айн. " Ал Монитор " споделя и че има сирийци, които избират, благодарение на близки, да си купят парцел в неконтролираните от Асад региони. Причината: говоренето за връщащи се сирийци към този момент изстрелва цените на недвижимите парцели в някои северни елементи и те не желаят да остават без конкуренция, в случай че бъдат депортирани.
Други, съгласно, избират да останат в Турция, тъй като са родом от напълно други градове и не схващат какво ще вършат край границата. Това мнение не се споделя от всички; други събеседници на медията виждат гаранции за завръщане в родината.
Според множеството къщи са покрай границата сред Турция и Сирия и са с повърхност 60, 80 или 100 кв. км, според с какъв брой деца са фамилиите. Планира се към тях да бъде построена здравна и просветителна инфраструктура.
Затова, до момента в който за някои сирийци връщането наподобява задоволително, други не виждат опция с изключение на да погледнат на запад: към Гърция или, при неспособност да я прекосят на пътя за Западна Европа, към България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ