Вицепрезидентът Йотова: Колкото по-добър е националният консенсус, толкова повече интересът на страната ни ще бъде защитен
Необходима е страна, която да се грижи за своите жители, без да не ги преглежда като жители. Това сподели вицепрезидентът Илияна Йотова по време на конференция във връзка втората годишнина от встъпването си в служба.
„ През 2018 година се срещнахме и работихме дружно с българите от историческите диаспори, Съединени американски щати, Южна Америка. Те ни споделиха, че е нужна цялостна държавна политика – от основаване на условия за проучване на българския език до основаване на причина за тяхното връщане в страната. Първият приоритет е запазването, развиването и разпространяването на българския език, тъй като съществува действителна заплаха от изгубването му в българските диаспори “, съобщи Йотова и добави, че има потребност от по-последователна политика.
„ Искаме ново учебно заведение в Одеса. Мрежата от съботно-неделните български учебни заведения би трябвало да се разшири. В момента има 362 такива учебни заведения, които се спонсорират от България, и над 70 частни. Предлагаме основаването на народен фонд, който да подкрепя тези учебни заведения. Той може да бъде част от различен огромен народен фонд за поддръжка на българите зад граница “, изясни вицепрезидентът. Йотова уточни, че всяка година български учебни заведения в чужбина приключват образованието си, само че България не им подава ръка.
„ Готови сме с идея за основаване и на Български културен институт. Концепцията ни е въз основа на интернационалния опит. Проучени са практиките на всички показани у нас културни институти. За тази цел имаме институционалното единодушие на другите институции в страната. Основният проблем обаче са връзките с българите зад граница – желаеме създаване на международна мрежа за връзка сред българите по света, както и гише за връзка с българската страна. Това, което предлага нашият екип, е пилотният план. Надяваме се да имаме почитатели “, сподели още Йотова.
Тя уточни, че е време към този момент да бъде изменена политиката към българите в чужбина. „ Тях никой не ги пита за нищо. Отношението на страната проличава и в това, че до този миг няма никакъв диалог за ориста на нашите сънародници във Англия “, сподели Йотова. „ Необходима е страна, която да се грижи за своите жители, без да ги преглежда като жители. Отговорността на нашето потомство е опазване на българската нация “, съобщи тя.
Трябва ни национална визия за политическото въздействие на България в европейските институции и първата крачка са идните избори. Двата мандата на европейските институции бележат 10 години безвремие. Това сподели вицепрезидентът Илияна Йотова по време на конференцията.
„ Двата мандата на европейските институции бележат 10 години безвремие. Изборът наподобява доста дребен. Той е сред опазване на настоящето статукво в Европа и Европа на скоростите – т.е. няма избор. Не можем да чакаме политиката на Европейски Съюз да се реши още веднъж от старите държави-членки и по остарял български бит след това да се чудим по какъв начин стана по този начин. Трябва ни национална визия за политическото въздействие на България в европейските институции, трябват ни твърди позиции в Европейска комисия. И първата крачка са идните избори. И колкото по-добър е националният консенсус, толкоз повече ползата на страната ни ще бъде предпазен “, съобщи Йотова.
Тя уточни, че огромната алтернатива е повече интеграция или повече суверенитет. „ Трябва да запазим и да демонстрираме страната си в Европейски Съюз с културната си памет – само че това не направихме през шестте месеца на Българското еворпредседателство. Трябва да стартираме акция и за опазване на историята ни. Започваме с възобновяване на къщата на братята Евлоги и Христо Георгиеви – най-големите донори в българската история “, съобщи Йотова.
Целият закон за даване на българско поданство се нуждае от доста сериозен ремонт. Това сподели вицепрезидентът Илияна Йотова.
„ Ще чакам Министерството на правораздаването да разгласява своите оферти. Законът през годините е кърпен доста. Против съм за това да се дава българско поданство за вложения и бих подкрепила този текст. Но законът се нуждае и от смяна на издаване на български генезис “, съобщи Йотова. Тя уточни, че този закон не може да се гледа самичък по себе си, а да бъде в пакет със Закона за българите в чужбина и с този за чужденците в България.
„ През 2018 година се срещнахме и работихме дружно с българите от историческите диаспори, Съединени американски щати, Южна Америка. Те ни споделиха, че е нужна цялостна държавна политика – от основаване на условия за проучване на българския език до основаване на причина за тяхното връщане в страната. Първият приоритет е запазването, развиването и разпространяването на българския език, тъй като съществува действителна заплаха от изгубването му в българските диаспори “, съобщи Йотова и добави, че има потребност от по-последователна политика.
„ Искаме ново учебно заведение в Одеса. Мрежата от съботно-неделните български учебни заведения би трябвало да се разшири. В момента има 362 такива учебни заведения, които се спонсорират от България, и над 70 частни. Предлагаме основаването на народен фонд, който да подкрепя тези учебни заведения. Той може да бъде част от различен огромен народен фонд за поддръжка на българите зад граница “, изясни вицепрезидентът. Йотова уточни, че всяка година български учебни заведения в чужбина приключват образованието си, само че България не им подава ръка.
„ Готови сме с идея за основаване и на Български културен институт. Концепцията ни е въз основа на интернационалния опит. Проучени са практиките на всички показани у нас културни институти. За тази цел имаме институционалното единодушие на другите институции в страната. Основният проблем обаче са връзките с българите зад граница – желаеме създаване на международна мрежа за връзка сред българите по света, както и гише за връзка с българската страна. Това, което предлага нашият екип, е пилотният план. Надяваме се да имаме почитатели “, сподели още Йотова.
Тя уточни, че е време към този момент да бъде изменена политиката към българите в чужбина. „ Тях никой не ги пита за нищо. Отношението на страната проличава и в това, че до този миг няма никакъв диалог за ориста на нашите сънародници във Англия “, сподели Йотова. „ Необходима е страна, която да се грижи за своите жители, без да ги преглежда като жители. Отговорността на нашето потомство е опазване на българската нация “, съобщи тя.
Трябва ни национална визия за политическото въздействие на България в европейските институции и първата крачка са идните избори. Двата мандата на европейските институции бележат 10 години безвремие. Това сподели вицепрезидентът Илияна Йотова по време на конференцията.
„ Двата мандата на европейските институции бележат 10 години безвремие. Изборът наподобява доста дребен. Той е сред опазване на настоящето статукво в Европа и Европа на скоростите – т.е. няма избор. Не можем да чакаме политиката на Европейски Съюз да се реши още веднъж от старите държави-членки и по остарял български бит след това да се чудим по какъв начин стана по този начин. Трябва ни национална визия за политическото въздействие на България в европейските институции, трябват ни твърди позиции в Европейска комисия. И първата крачка са идните избори. И колкото по-добър е националният консенсус, толкоз повече ползата на страната ни ще бъде предпазен “, съобщи Йотова.
Тя уточни, че огромната алтернатива е повече интеграция или повече суверенитет. „ Трябва да запазим и да демонстрираме страната си в Европейски Съюз с културната си памет – само че това не направихме през шестте месеца на Българското еворпредседателство. Трябва да стартираме акция и за опазване на историята ни. Започваме с възобновяване на къщата на братята Евлоги и Христо Георгиеви – най-големите донори в българската история “, съобщи Йотова.
Целият закон за даване на българско поданство се нуждае от доста сериозен ремонт. Това сподели вицепрезидентът Илияна Йотова.
„ Ще чакам Министерството на правораздаването да разгласява своите оферти. Законът през годините е кърпен доста. Против съм за това да се дава българско поданство за вложения и бих подкрепила този текст. Но законът се нуждае и от смяна на издаване на български генезис “, съобщи Йотова. Тя уточни, че този закон не може да се гледа самичък по себе си, а да бъде в пакет със Закона за българите в чужбина и с този за чужденците в България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ