Как котките пият вода толкова елегантно?
Немалко притежатели на котки са се възхищавали на работата на котешкото езиче. То се стрелка толкоз бързо към водата, че до неотдавна никой не е знаел тъкмо по какъв начин водата стига до стомаха на животното, написа obekti.bg.
Ние, които можем да пием, засмуквайки поеманите течности, не можем да разберем драмата на множеството хищници. Собствениците на кучета са добра осведомени с мляскането при лочене. За да поеме живителна влага, кучето вкарва езика си във водата и взема от нея със същия орган, подвит във формата на чаша.
Котките, дребни и огромни, са създали надалеч по-елегантен способ, описват инженерите Педро Рийс и Роман Стоукър от Масачузетския софтуерен институт, Сунгхван Джун от Политехническия институт на Вирджиния и Джефри Аристоф от Принстън. Те са разгласили откритието си в сп. Science.
Според тях котешкото лочене зависи от инстинктивната дарба на котката да пресмята уравновесяването на противодействащите сили на гравитацията и инерцията. Когато пие вода, котката изстрелва езика си, като го подвива надолу. Връхчето леко допира повърхността на водата. Езичето след това бързо се изтегля нагоре, поличайки след себе си дирек вода.
Точно сега, в който гравитацията надвива над инерцията на издигащата се вода, котката захапва водната бликам и я гълтам. И това се случва четири пъти всяка секунда. Езикът на животното се движи със скорост един метър в секунда.
Инженерите са си инженери. Те ревизирали установеното с машина, имитираща действието на котешкото езиче. След съответните тествания, те пресметнали оптималната скорост, при която котките биха поемали най-вече вода - и се оказало, че писаните лочат точно с тази скорост.
Екипът създал и формула, предсказваща по какъв начин пият огромните представители на семейство котки. Оказало се, че това е тежестта на животното, повдигнато на степен -1/6, цялото умножено по 4,6. Снимките на леопарди, лъвове и ягуари в зоопарка на Нова Англия потвърдили правилността на създадената формула.
Котката, въодушевила това инженерско упражнение е черна и се споделя Къта Къта. Собственост е на фамилията на доктор Стоукър. Името й значи " доста звезди " на езика на австралийските туземци.
Стоукър се занимава с използването на физически решения на биологични задания - да вземем за пример по какъв начин се движи планктонът в океаните. Преди три и половина години той се загледал по какъв начин котката му лочи вода на закуска. Посъветвал се с Ройс, експерт по динамичност на флуидите и по този начин почнало едно плодотворно съдействие.
Първоначално сметнали, че механизмът на котешкото пиянство се крепи на грапавостта на котешкия език. Оказало се обаче, че отговорът се крепи на гладкото му връхче. За това изследване не бил заделян никакъв бюджет (освен домашен), уредът, имитиращ лочене бил за различен опит, очакван за Международната галактическа станция, и учените го взели назаем от прилежаща лаборатория.
Ние, които можем да пием, засмуквайки поеманите течности, не можем да разберем драмата на множеството хищници. Собствениците на кучета са добра осведомени с мляскането при лочене. За да поеме живителна влага, кучето вкарва езика си във водата и взема от нея със същия орган, подвит във формата на чаша.
Котките, дребни и огромни, са създали надалеч по-елегантен способ, описват инженерите Педро Рийс и Роман Стоукър от Масачузетския софтуерен институт, Сунгхван Джун от Политехническия институт на Вирджиния и Джефри Аристоф от Принстън. Те са разгласили откритието си в сп. Science.
Според тях котешкото лочене зависи от инстинктивната дарба на котката да пресмята уравновесяването на противодействащите сили на гравитацията и инерцията. Когато пие вода, котката изстрелва езика си, като го подвива надолу. Връхчето леко допира повърхността на водата. Езичето след това бързо се изтегля нагоре, поличайки след себе си дирек вода.
Точно сега, в който гравитацията надвива над инерцията на издигащата се вода, котката захапва водната бликам и я гълтам. И това се случва четири пъти всяка секунда. Езикът на животното се движи със скорост един метър в секунда.
Инженерите са си инженери. Те ревизирали установеното с машина, имитираща действието на котешкото езиче. След съответните тествания, те пресметнали оптималната скорост, при която котките биха поемали най-вече вода - и се оказало, че писаните лочат точно с тази скорост.
Екипът създал и формула, предсказваща по какъв начин пият огромните представители на семейство котки. Оказало се, че това е тежестта на животното, повдигнато на степен -1/6, цялото умножено по 4,6. Снимките на леопарди, лъвове и ягуари в зоопарка на Нова Англия потвърдили правилността на създадената формула.
Котката, въодушевила това инженерско упражнение е черна и се споделя Къта Къта. Собственост е на фамилията на доктор Стоукър. Името й значи " доста звезди " на езика на австралийските туземци.
Стоукър се занимава с използването на физически решения на биологични задания - да вземем за пример по какъв начин се движи планктонът в океаните. Преди три и половина години той се загледал по какъв начин котката му лочи вода на закуска. Посъветвал се с Ройс, експерт по динамичност на флуидите и по този начин почнало едно плодотворно съдействие.
Първоначално сметнали, че механизмът на котешкото пиянство се крепи на грапавостта на котешкия език. Оказало се обаче, че отговорът се крепи на гладкото му връхче. За това изследване не бил заделян никакъв бюджет (освен домашен), уредът, имитиращ лочене бил за различен опит, очакван за Международната галактическа станция, и учените го взели назаем от прилежаща лаборатория.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ