Нема, нема, па току си е.. майката! – така шопът

Нема, нема, па току си е.. майката! – по този начин шопът разказва гръмотевична стихия. Сетих се за тази мъдрост, до момента в който четях стотиците трудове по вестници и уеб сайтове във връзка гостуването на Дега в Националната художествена изложба. След години досада на българския културния хоризонт се изви такава стихия, че разум да ти зайде. И Дега и неговите пластики леко и безшумно потънаха в провинциалната суетност на нашата просвета. Затова аз няма да пиша нищо нито за тържественото разкриване с 1000 поканени, наблъскани като сардели в салоните на НХГ,  нито дали е участвал министърът на културата, нито за безумното ястие и пиянство посред най-големите платна на българската  живопис. Няма да ви разправям за всички знайни и незнайни люде, пристигнали да бъдат видени, даже няма да ви кажа за разпоредителя, който повърхностно се облегна на един от постаментите, крепящ една от фигурите на Дега.
Няма.

Там, на тази галерия става въпрос за балерините, конете и дамите. И за един художник, който се е научил да улавя придвижването в статуя и то не за друго, а с цел да употребява изваяните фигури като ескизи за платната си... Просто отидете и вижте най-известната му скулптура, дребната балерина със смъкнатите чорапи и тюлената поличка. Без да приказваме за това, че за времето си този метод е бил напряко революционен, ми се желае да призная, че тя е толкоз същинска, че на човек несъзнателно му се ще да я щипне по надутите бузки...