Изследователските университети се събраха за изработването на пътна карта за развитие на мрежата им до 2036 г.
Над 90 представители от 12-те проучвателен университета в България, от научни организации, държавни институции, бизнеса и иновационната екосистема участваха в работния семинар „ Пътна карта за научноизследователските университети в България (2026–2036 г.): Визия за резистентност и световна конкурентоспособност “. Събитието се организира на 17 юни в София и беше проведено от Мрежата на изследователските университети в България с хазаин Медицински университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ – Варна. Форумът беше открит от Атанас Пеканов, заместител министър-председател с сектор ръководство на европейските средства, който поздрави участниците във форума като подчертава на това, че научните проучвания са една от тематиките, които движат България в бъдещето. Той добави, че е решил да вземе присъединяване в срещата, тъй като е впечатлен, че е планувана подготовка на Пътна карта за развиването на изследователските университети за интервала 2026-2036 година, което е проява за готовността на бранша самичък да си сложи съответни цели и да ги осъществя. За край вицепремиерът Пеканов пожела на изследователските университети да бъдат амбициозни, с цел да е допустимо България да реализира топ 500 в международните рейтингови ранглисти в идващите години.
Още първоначално беше изложена визията за продължение на подема в науката от последните няколко години. На фона на високите резултатите от плана „ Създаване на мрежа от проучвателен висши учебни заведения в България “ по Националния проект за възобновяване и резистентност, десетте научноизследователски университети от Мрежата показаха достиженията си по завършили планове и регистрираха ускореното развиване на научната активност, реализирано с помощта на целенасочената финансова и административна поддръжка. В своето изявление учен Тони Спасов, координатор на Мрежата на изследователските университети, сложи акцент на задачите пред тях - средноевропейски равнища на напредък в десетгодишен интервал (2026-2036 г.), поддържане и развиване на основаната изследователска инфраструктура и институционализацията на Мрежата на изследователските университети. Проф. Виолета Йотова, зам.-ректор на Медицинския университет-Варна, сложи акцент на нуждата и в България да се образува самобитна научна “бръшлянова лига " от университети, с цел да продължи развиването на проучванията, да се усили престижа на научната активност и това да катализира процеси към доближаване сред академията и промишлеността, сред Мрежата и останалите научни институции в страната, както и изцяло да увеличи резултата за обществото от политиките за поддръжка на научните проучвания у нас през последните години.
В началото беше прегледана ролята на научните групи като мотор на институционалната смяна и фактор за привличане и задържане на надарени учени. Бяха показани сполучливи модели за създаване на върхови научни екипи, устойчиви интернационалните партньорства и кариерно развиване на млади откриватели. Специален акцент беше подложен върху ограниченията за превъзмогване на „ приключването на мозъци “, привличането на български учени от чужбина, основаването на нови научни школи и споделеното потребление на високотехнологична научна инфраструктура от научни организации, външни откриватели и бизнеса.
В рамките на втората сесия участниците разискаха опциите за по-активно включване на българските научни организации в Европейското изследователско пространство и програмата „ Хоризонт Европа “. Сред главните акценти бяха увеличението на присъединяване в интернационалните научни планове, привличането на финансиране по схемата „ Печат за върхови достижения “, както и развиването на взаимни начинания сред науката и бизнеса. Участниците разискаха и опциите за по-ефективно потребление на европейските принадлежности за финансиране и усилване на наличието на българските научни организации в интернационалното научно пространство. Отделна полемика беше отдадена на провокациите пред софтуерния трансфер в университетските организации.
Заключителната сесия беше отдадена на бъдещото развиване на Мрежата на изследователските университети в България. Участниците обрисуваха главните провокации пред бранша, измежду които нуждата от нормативни промени в региона на софтуерния трансфер, развиването на академични spin-out компании и механизмите за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност.
В срещата взеха присъединяване заместник-министрите на образованието и науката, учен Николай Витанов и професор Сеня Терзиева. Основен резултат от форума е изработването на Пътна карта за изследователските университети в България за интервала 2026–2036 година, както и подготовката на меморандум, който ще формулира основните цели за развиването на научните проучвания, нововъведенията и софтуерния трансфер през идващото десетилетие. Държавни институции, свързани с поддръжката на проучванията и нововъведенията, бяха показани от ръководители на дирекции, отдели, фондове и интернационалните финансови институции.
В края, участниците във форума и представителите на Министерството на образованието и науката се сплотиха към желанието да търсят всички вероятни принадлежности за институционализирането на Мрежата на изследователските университети. Тези благоприятни условия включват, само че не се изчерпват с: промяна на финансовите тласъци за осъществяване на изследователска и развойна активност, механизми за обезпечаване на спомагателни тласъци за задържане на перспективни откриватели при започване на кариерата им, спомагателни механизми за развиване на настоящи научни групи с интернационално забележими научни резултати и други
За мрежата на изследователските университети
Създадена през 2024 година по Националния проект за възобновяване и резистентност, Мрежата на изследователските университети сплотява 10 водещи български висши учебни заведения за развиване на научните проучвания, нововъведенията и софтуерния трансфер. Това са Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, Медицински университет – София, Медицински университет – Пловдив, Медицински университет –Варна, Технически университет – София, Химикотехнологичен и металургичен университет – София, Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “, Тракийски университет – Стара Загора, Медицински университет – Плевен и Русенски университет „ Ангел Кънчев “.
Благодарение на целевото финансиране в последните 42 месеца, бяха построени съвременни научни центрове, укрепени проучвателен екипи с интернационален капацитет и основани условия за привличане на висококвалифицирани учени. Повиши се освен броят, само че и качеството на изявленията с интернационална видимост. Постигнатите резултати демонстрират значимия принос на мрежата за развиването на конкурентоспособна стопанска система, учредена на знанието.
Още първоначално беше изложена визията за продължение на подема в науката от последните няколко години. На фона на високите резултатите от плана „ Създаване на мрежа от проучвателен висши учебни заведения в България “ по Националния проект за възобновяване и резистентност, десетте научноизследователски университети от Мрежата показаха достиженията си по завършили планове и регистрираха ускореното развиване на научната активност, реализирано с помощта на целенасочената финансова и административна поддръжка. В своето изявление учен Тони Спасов, координатор на Мрежата на изследователските университети, сложи акцент на задачите пред тях - средноевропейски равнища на напредък в десетгодишен интервал (2026-2036 г.), поддържане и развиване на основаната изследователска инфраструктура и институционализацията на Мрежата на изследователските университети. Проф. Виолета Йотова, зам.-ректор на Медицинския университет-Варна, сложи акцент на нуждата и в България да се образува самобитна научна “бръшлянова лига " от университети, с цел да продължи развиването на проучванията, да се усили престижа на научната активност и това да катализира процеси към доближаване сред академията и промишлеността, сред Мрежата и останалите научни институции в страната, както и изцяло да увеличи резултата за обществото от политиките за поддръжка на научните проучвания у нас през последните години.
В началото беше прегледана ролята на научните групи като мотор на институционалната смяна и фактор за привличане и задържане на надарени учени. Бяха показани сполучливи модели за създаване на върхови научни екипи, устойчиви интернационалните партньорства и кариерно развиване на млади откриватели. Специален акцент беше подложен върху ограниченията за превъзмогване на „ приключването на мозъци “, привличането на български учени от чужбина, основаването на нови научни школи и споделеното потребление на високотехнологична научна инфраструктура от научни организации, външни откриватели и бизнеса.
В рамките на втората сесия участниците разискаха опциите за по-активно включване на българските научни организации в Европейското изследователско пространство и програмата „ Хоризонт Европа “. Сред главните акценти бяха увеличението на присъединяване в интернационалните научни планове, привличането на финансиране по схемата „ Печат за върхови достижения “, както и развиването на взаимни начинания сред науката и бизнеса. Участниците разискаха и опциите за по-ефективно потребление на европейските принадлежности за финансиране и усилване на наличието на българските научни организации в интернационалното научно пространство. Отделна полемика беше отдадена на провокациите пред софтуерния трансфер в университетските организации.
Заключителната сесия беше отдадена на бъдещото развиване на Мрежата на изследователските университети в България. Участниците обрисуваха главните провокации пред бранша, измежду които нуждата от нормативни промени в региона на софтуерния трансфер, развиването на академични spin-out компании и механизмите за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност.
В срещата взеха присъединяване заместник-министрите на образованието и науката, учен Николай Витанов и професор Сеня Терзиева. Основен резултат от форума е изработването на Пътна карта за изследователските университети в България за интервала 2026–2036 година, както и подготовката на меморандум, който ще формулира основните цели за развиването на научните проучвания, нововъведенията и софтуерния трансфер през идващото десетилетие. Държавни институции, свързани с поддръжката на проучванията и нововъведенията, бяха показани от ръководители на дирекции, отдели, фондове и интернационалните финансови институции.
В края, участниците във форума и представителите на Министерството на образованието и науката се сплотиха към желанието да търсят всички вероятни принадлежности за институционализирането на Мрежата на изследователските университети. Тези благоприятни условия включват, само че не се изчерпват с: промяна на финансовите тласъци за осъществяване на изследователска и развойна активност, механизми за обезпечаване на спомагателни тласъци за задържане на перспективни откриватели при започване на кариерата им, спомагателни механизми за развиване на настоящи научни групи с интернационално забележими научни резултати и други
За мрежата на изследователските университети
Създадена през 2024 година по Националния проект за възобновяване и резистентност, Мрежата на изследователските университети сплотява 10 водещи български висши учебни заведения за развиване на научните проучвания, нововъведенията и софтуерния трансфер. Това са Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, Медицински университет – София, Медицински университет – Пловдив, Медицински университет –Варна, Технически университет – София, Химикотехнологичен и металургичен университет – София, Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “, Тракийски университет – Стара Загора, Медицински университет – Плевен и Русенски университет „ Ангел Кънчев “.
Благодарение на целевото финансиране в последните 42 месеца, бяха построени съвременни научни центрове, укрепени проучвателен екипи с интернационален капацитет и основани условия за привличане на висококвалифицирани учени. Повиши се освен броят, само че и качеството на изявленията с интернационална видимост. Постигнатите резултати демонстрират значимия принос на мрежата за развиването на конкурентоспособна стопанска система, учредена на знанието.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ