Неконтролируеми – от Полярния кръг до влажните зони в Южна

...
Неконтролируеми – от Полярния кръг до влажните зони в Южна
Коментари Харесай

Как климатът променя поведението на пожарите?

Неконтролируеми – от Полярния кръг до влажните зони в Южна Америка, пожарите се трансформират в един от най-ярките белези на климатичните промени. През последните десетилетия научните проучвания наблюдават аргументите за стихиите, техния мащаб и резултатите върху екосистемите и атмосферата. Основни фактори за естествените феномени са интервалите на продължителни суши и високи температури, като сходни предразполагащи условия за пожари се случват по-често отпреди. Засушаванията излагат на риск територии, за които пожарите са нетипични и слагат под опасност чувствителни екосистеми, чиято роля е значима за намаляване на резултатите от климатичните промени.

Ефектите от пожарите върху околната среда и индивида притеглят от ден на ден внимание със своята периодичност и разпространяване. Пожарите са източник на въглеродни газове, прахови частици и летливи органични съединения, с което въздействат на качеството на въздуха и химичния състав на атмосферата. Ефектите от огромните пожари могат да бъдат проследени на хиляди километри и даже над други континенти. В зоната, наранена от пожарите, се утежнява качеството на водните запаси, основават се предпоставки за ерозия и повишен лекомислен отток. След пожарната буря, засегнатите екосистеми са мощно променени, като биоразнообразието е застрашено, когато естествените типове изгубят способността си за възобновяване. Големите пожари имат въздействие и върху климата, като основават позитивни обратни връзки, които подготвят към повече пожари. Голямото количество въглеродни излъчвания води до повишение на температурите, посредством които се основават предпоставки за повече продължителни засушавания, затова и по-голям риск за пораждане и разпространяване на пожари. Въпреки, че пожарите са натурален и позитивен съставен елемент за някои екосистеми, през последните десетилетия, пожари се следят и тук-там, присъщи със своята мокрота или за които се счита, че са резистентни към този вид естествени явления. 

Пожарите в горите са с най-сериозни последствия върху екосистемите, атмосферата и климата

В днешно време приблизително до 30 милиона декара гори годишно са опожарени, което е почти равно на територията на Белгия. Една от най-лошите години за горски пожари бе 2021 година с 90,3 милиона декара или 1/3 от общата загуба на горска завивка в света. Най-засегнатата зона от горски пожари е тайгата, където се намират 70% от опожарените гори през последните две десетилетия. Степента на нарастване на пожарите във високите северни географски ширини е 1,1 милион декара годишно или половината от общото повишаване на засегнатите територии в световен мащаб. 


Фигура 1: Пожари в Сибир през юли 2019 година. Източник: Sentinel 2, Copernicus.

Една от аргументите за честата поява на пожари в този район е по-рязкото нарастване на температурите по отношение на световните трендове, вследствие от климатичните промени. 

Това провокира по-дълъг пожароопасен сезон, 

по-големи периодичност и мащаб на явленията спрямо предишното. Освен температурните аномалии, продължителните засушавания водят до изсъхване на почвата и по-лесна запалимост на растителната материя. Тази наклонност от своя страна има капацитет да трансформира горите в източник на въглерод, надхвърляйки способността им да го гълтам и съхраняват. Горските екосистеми в тайгата са едно от най-големите складове на въглерод на сушата, непокътнат в почвата и пермафроста. Вследствие на пожарите и топенето на пермафроста се основават предпоставки за високи излъчвания на въглерод при възпламеняване на органична материя в почвите. 

Все повече пожари доближават Северния полярен кръг

Пожарите са особено естествено събитие за тайгата и имат своя принос за екологичното им положение. От друга страна, появяването на огромни пожари в Северния полярен кръг е значим индикатор за степента на покачващите се температури на полюсите.  Пожари в сходен мащаб в тази част на планетата са нехарактерни, а през последните години се следи нарастване на честотата и интензитета на явленията . Пожарите в този регион могат да провокират обособяване на сажди върху територии покрити с лед, което в допълнение подтиква тяхното размразяване.


Фигура 2: Общи подневни стойности за излъчена мощ от пожарите (Fire Radiative Power – FRP), като мярка за създадена топлота на територията на Полярния кръг за месец юни 2019 година (червено) по отношение на междинните дневни стойности 2003 – 2018 година (сиво) Източник: CAMS.

През юни 2019 година в Полярния кръг междинните температури на въздуха са с 10 °C над нормата. За месеца са засечени над 100 интензивни и продължителни пожара, вследствие на които са отделени 50 мегатона въглероден диоксид в атмосферата, стойност близка до тази на годишните излъчвания на Швеция. По този метод, регистрираните излъчвания надвишават общите излъчвания на въглероден диоксид през юни за интервала 2010 – 2018 година През юни 2020 година обстановката се повтаря, като стойностите на излъчванията и държанието на пожарите е сходно с миналата година. През 2021 година не се следи нарастване на пожарите през юни, само че това е обезщетено от пожарната интензивност през юли и август. През юни 2022 година забележителен брой пожари са регистрирани в Аляска, част от тях достигащи Полярния кръг. По предварителни данни за района – до края на август, опожарените площи се равняват на 10,26 милиона декара – най-голямата повърхност след 2015 година и седма от 1950 година до момента.


Фигура 3: Пожари на територията на Аляска, Канада, Сибир и Полярния кръг през юни 2022 година, изобразени по отношение на степента на създадена топлота измерена посредством мярката FRP. Източник: CAMS

Пожарите във влажните зони на Южна Америка

Засушаванията в Южна Америка се трансфораха в нарастващ проблем през последните десетилетия, като един от резултатите е високият риск на пожароопасност за огромна част от територията на континента. В началото на годината, в резултат на продължителна суша в предходните месеци и високи температури, породиха огромен брой пожари. Рекордни стойности на въглеродни излъчвания от пожарите се следят в Аржентина и Парагвай, а Венецуела и Колумбия също са измежду мощно засегнатите страни. Според данни от програмата за мониторинг на атмосферата „ Коперник “, пожарната интензивност през януари и февруари е най-високата от започването на наблюденията при започване на века. 


Фигура 4: Общи излъчвания на въглерод за януари и февруари за интервала 2003 – 2022 година на територията на провинция Кориентес (ляво) и Парагвай (дясно). Източник: CAMS

Измереното количество въглеродни излъчвания от пожарите доближава стойности от съвсем 5 мегатона в Парагвай и над 12 мегатона в Аржентина, като единствено 5,5 мегатона са на територията на провинция Кориентес. В разгара на пожароопасния сезон на територията на Парагвай са били засечени близо 700 огнища седмично. Впечатление прави мощно засегнатата територия на народен парк Иберия в Аржентина, който обгръща една от най-големите сладководни влажни зони на континента. В провинция Кориентес, съгласно проучвания на засегнатите територии, общата повърхност на пожарите доближава над 9 милиона декара, което е 10% от площта на района.

В свое изказване аржентинските управляващи декларират угриженост за проблемите, които провокират сушите, изтъквайки като значим индикатор предпазените влажни зони, за които сходни феномени са нетипични. От своя страна, президентът на Аржентинската асоциация по екологично право споделя, че огромните загуби са образец за композиция от измененията в климата и неприятните районни модели на ръководство, основани на развъждане на екзотични горски типове, оризища и добитък във влажните зони.


Фигура 5: Активни пожари на територията на провинция Кориентес, Аржентина снимани от спътника Sentinel 2 на 7 февруари 2020 година Източник: Copernicus.

Пожари в Амазония

Амазония е най-обширната екваториална гора, с повърхност от 5,5 милиона км², дом на най-голямото биоразнообразие на планетата и има забележителна роля за усвояване на въглероден диоксид в световен мащаб. За разлика от горските пожари в Северното полукълбо, за дъждовните гори, пожарите са рядко срещано събитие. Основни аргументи за влошената обстановка е обезлесяването, което през последните години даже усили своите темпове. В Бразилия засегнатата повърхност през 2019, 2020 и 2021 година надмина 10 000 км², покачвайки се всяка година от 2012 година насам, когато сечите са били двойно по-малко. 

Сериозно начало на пожарния сезон в Амазония тази година се развихри през август, когато бяха установени 31 513 сигнала за пожари – най-големият брой след 2010 година Август маркира и началото на пожароопасния сезон в района, който продължава до октомври, като през този интервал се следи намаляване на преваляванията. Вследствие на климатичната рецесия и задълбочаващия се проблем със загуба на горска завивка в Амазонската екваториална гора,  шансът за фрапантно намаление на преваляванията и следваща загуба на присъщи скотски и растителни типове за дъждовните гори се усилва от ден на ден .

След изсичане на дърветата доста материал остава необработен, като съществена процедура за изчистването му е изгаряне. Влажните и студени условия в някои райони през последната година са предотвратили сходни практики, само че по-сухото време през август е подтикнало някои производители да изгорят останалата дървесина. Въпреки възбраната за почистване на дървесина посредством огън, огромна част от вниманието на бразилското държавно управление е ориентирано към идните избори през октомври, а в исторически проект, годините с парламентарни избори са белязани и от повече пожари. 

Екстремни равнища на пожароопасност в Европа 

Метеорологичните условия сложиха огромна част от Западна и Централна Европа под рискови равнища на риск от пожари. Горещите талази, неналичието на превалявания и рекордните температури през юли и август доведоха до развиване на пожарна интензивност надалеч над нормата за последните десетилетия. 

Общата наранена територия в рамките на Европейски Съюз от началото на годината до септември е 7,5 милиона декара, до момента в който междинните стойности за интервала 2006 – 2021 година се равняват на 2,6 милиона декара, т.е. нарастване от 188%. Общите въглеродни излъчвания за летните месеци доближават 6,4 мегатона – най-високата стойност след 2007 година, като най-силно наранени страни са Франция, Испания и Португалия.

Един от най-големите пожари през 2022 година в Западна Европа поражда южно от френския град Бордо. Площта на опожарените гори доближава над 70 000 декара през първите 4 дни. За преодоляване на стихията се включват над хиляда френски и стотици пожарникари от други европейски страни. В Централна Европа бе следена по-висока пожарна интензивност в Германия, Словения, Чехия, Унгария. В Германия общата опожарена повърхност доближава 40 293 декара, стойност която е съвсем двойно по-голяма от предходния най-много и доста по-висока от междинните стойности за последните две десетилетия от 3300 декара. 

Пожарите в Европа са образец за въздействието на метеорологичните условия върху капацитета на огнищата да се популяризират с по-бързи темпове. Топлият въздух и слънцето загряват и изсушават горимите материали, а влагообмена сред въздуха и растителната завивка е непрекъснат. Въздухът в допълнение изсушава горимите материали, когато неговата мокрота е по-ниска. Критична стойност от позиция на влажността е 30%; под тази стойност пожарите са сложни за управление. Тези фактори основават предпоставки за по-бързо горене и разпространяване на пожарния фронт, което доста затруднява противопожарните мероприятия. Аномалиите във влажността на въздуха през летните месеци т.г. демонстрират ясно изразени стойности под нормата, наклонност която се следи през последните десетилетия в Европа (Фиг. 7).

Пожарният сезон в България

В България доникъде на септември т.г. са открити над 70 пожара с повърхност над 300 декара, което е надалеч над междинните стойности от почти 22 феномени годишно за интервала 2006 – 2021 година Засегната повърхност от пожарите също е над нормата с към 30 000 декара. От друга страна, общото количество излъчвания на въглероден диоксид от пожарите е 0,1 мегатона, което е надалеч под междинните стойности досега от 0,4 мегатона. Голяма част от опожарените площи и зародили пожари се случват за къс интервал в края на март и началото на април, като значително повода за тях са опожаряване на стърнища и пасбища. Пикът на пожароопасния сезон тази година също се характеризира с огромен брой зародили пожари, само че засегнатата повърхност е относително дребна.


Фигура 8: Кумулативен брой пожари (ляво) и опожарени площи (дясно) на територията на България до 25 септември 2022 година (оранжево) по отношение на междинните стойности за интервала 2006 – 2021 година (синьо). Източник: EFFIS.

Няколко по-големи пожара породиха през първите 10 дни на август, като най-големият от тях бе пожара край село Елшица, община Панагюрище. Пожарът породи на 8 август и бе сподавен на 14 август, като засегна аграрни и горски територии. По данни от спътника Sentinel 2, общата повърхност от пожара е 7720 декара, от които горски територии са 2570 декара. Засегнатите дървесни типове са най-вече бял и черен бор, акация и до по-малка степен дъбови гори. Като евентуална точка за пораждане на пожара, по данни на НАСА в 14:00 часа в деня на пораждане е разпозната локация в аграрни площи североизточно от селото.

Равносметката за територията на страната демонстрира относително удобни условия за преодоляване на пожарните феномени през този сезон, в съпоставяне със Западна и Централна Европа, в резултат на няколко интервала с превалявания през юли и август. От друга страна, огромният брой зародили пожари би довел до напълно друго развиване при ниска мокрота на атмосферата и горимите материали. 

Предпоставките за пораждане на естествени феномени присъщи за нашата страна, като пожари и наводнения, не зависят само от метеорологичните условия и измененията в климата. Управлението на естествените запаси за опазване на тяхната резистентност играе значима роля за намаление на риска от пораждане на бедствия, които могат да имат своето отрицателно отражение върху околната среда и индивида. Нагледен образец за това е обстановката в Южна Америка, където огромното обезслесяване на Амазония и несъобразените с климата аграрни практики, рефлектират върху водния режим и слагат под опасност от естествени опасности огромна част от континента.

Появата на по-мощни и бързи пожари не е проблем на бъдещето, това е проблем, който към този момент се случва. Засушаванията, които провокират пожари през последните години са явен знак за това, защото феномени, от подобен мащаб, не биха били вероятни без климатичните промени провокирани от индивида. 

Екстремните пожари ще продължат да стават все по-чести, 

като прогнозите са те да се усилят с 14% до 2030 година и 30% до 2050 година Решението на казуса не е универсално за всеки район по света, макар сходствата породени от климата, човешките действия в горите и към тях ги слагат под спомагателен риск, който може да бъде избегнат. Прекратяване на обезлесяването и подпомагането на устойчивостта на горите е основен, само че непълен фактор за понижаване на риска. Според отчети, липсват вярно разпределени вложения за превантивни ограничения, обмисляне и съкращаване на риска от пожари. В България главен проблем остава смяната на обичайно наложили се практики и привички измежду популацията за разчистване на аграрни площи и пасища посредством изгаряне. Нужна е работа с локалните общности за създаване на нужната самостоятелна отговорност и социална настройка за недопускане на пожари.

Автор: Боян-Никола Зафиров / Климатека

Боян-Никола Зафиров е създател в Климатека. Той е приключил компетентност “Управление на риска от бедствия ” в университета „ Ван Хал Ларенстейн ” във Велп, Нидерландия. Работи като съветник по отдалечени проучвания. Професионалните му отговорности са свързани с създаването на приложения за данни от отдалечени наблюдения на Земята при ръководство на естествените запаси и оценка на риска от естествени феномени като лавини, пожари и наводнения. Научните му ползи са в региона на следенето на промени в екологичното положение на предпазени планински и горски екосистеми под въздействието на климатичните промени и антропогенните фактори.

В обявата са употребявани материали от:

  1.  https://atmosphere.copernicus.eu/europes-summer-wildfire-emissions-highest-15-years
  2. https://atmosphere.copernicus.eu/intense-wildfire-activity-southwestern-europe-amid-heatwaves-and-dry-conditions
  3. https://atmosphere.copernicus.eu/wildfire-activity-higher-latitudes-during-spring-and-early-summer
  4. https://atmosphere.copernicus.eu/south-america-sees-record-wildfire-activity-early-2022
  5. https://effis.jrc.ec.europa.eu/apps/effis.statistics/seasonaltrend
  6. https://www.wri.org/insights/global-trends-forest-fires?utm_campaign=treecoverlossfires2022&utm_medium=bitly&utm_source=MonthlyRecap
  7. https://yaleclimateconnections.org/2021/08/climate-change-and-droughts-whats-the-connection/
  8. https://www.wri.org/insights/6-graphics-explain-climate-feedback-loop-fueling-us-fires
  9. https://www.globalforestwatch.org/blog/fires/trends-tree-loss-from-fires-unprecedented-detail/?utm_campaign=septrecap2022&utm_medium=bitly&utm_source=MonthlyRecap
  10. https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-august-2022
  11. ttps://climate.copernicus.eu/precipitation-relative-humidity-and-soil-moisture-august-2022
  12. https://news.mongabay.com/2022/09/blazing-start-to-amazons-fire-season-as-burning-hits-august-record/
  13. https://news.mongabay.com/2022/03/2021-amazon-deforestation-map-shows-devastating-impact-of-ranching-agriculture/
Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР