Нека започнем от самото начало. Някога живели трима братя –

Нека стартираме през цялото време. Някога живели трима братя – Мойсей, Аарон и Йоан (Иван) Селима от рода на цар Юстиниан. Родом от Охрид, те се заселили в Света гора, с цел да водят отшелнически живот. Така през 919 година бил основан манастирът „ Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф “, по-познат като Зогра̀фски манастѝр (на гръцки: Μονή Ζωγράφου). Той е измежду най-големите манастири на Света гора. Трябва да споменем и, че той е български православен манастир и е на 9-то място в йерархията на светогорските манастири.

В Сводната грамота (хрисовул, формиран в интервала XVI-XVII век) е написано следното:

По време на царуването на Лъв Мъдри в неговото царство живеели трима братя – Мойсей, Арон и Иоан Селима родом от Първа Юстиниана, от града Лихнидион, в този момент именуван от всички Охрид. Те се поселили в светата Атонска гора, на южната й страна, и тук съградили три пирга (кули), отдалечени един от различен. Братята се събирали дружно единствено един път седмично, дружно с идващите при тях. Даже мнозина идвали чак от царските чертози и оставали да живеят при тях. Тогава създали съвет и намерили място за изграждане на обител в една гориста котловина. И те, откакто изсекли горския буренак, намерили един зелен мрамор, ослепителен като сняг, и построили обща обител в лето Господне 6427 от Сътворението на света ( =  919 година от Р.Хр.), наименувана „ Св. Георги “, който, съгласно преданието самичък се нарисувал на една икона и оттогава тази обител се нарекла Зограф, както се загатва и до през днешния ден.

Накратко братята избрали монашеството пред всички скотски и материални благосъстояния, които света и по-специално тяхното благородническо родословие им предложили. Тримата се отдръпнали на Атон. Първоначално заживели близо един от различен в обособени килии. С времето славата им се разчула надлъж и на простор и към тях се включили и други монаси. Така зародила концепцията за манастира, която бързо станала действителност.

Следващата стъпка била да изберат настойник на обителта – тук зародил спор. Те помолили Бог за помощ – приготвили празна дъска върху, която трябвало да изографисат лика на светеца и се отдали на горещи молебствия. Върху дъската трябвало да се появи изображение на техния настойник – по-късно тя щяла да се трансформира в храмова икона. Така и станало – в мига на най-горещата им молитва, през нощта от единствено себе си върху празната дъска се появил облика на св. Георги, който те нарекли „ Изограф “ – т. е. „ Самоизобразил се! “. Досещате се какво се случило – чудото дало име на манастира. Ето по какъв начин св. Георги станал настойник на манастира, а самият той получил името, с което е прочут и до през днешния ден – „ Свети Георги Зограф “, „ Зограф “ (живописец).

Фануилската чудотворна икона на Св. Георги паралелно с икона на Зографските мъченици. Снимка: Уикипедия

В тази връзка ще ви споменем за още едно събитие, което няма по какъв начин да бъде обяснено като нищо друго с изключение на знамение – съгласно преданието, в мига на чудото, в един сирийски манастир, наименуван Фануилов, атакуван от араби, обликът от иконата на Свети Георги внезапно липсващ. Твърди се, че от небето прокънтял глас, който споделил на монасите, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те би трябвало да го последват там. Предположихте ли към този момент кой е този манастир? А чудотворната икона на св. Георги, наречена „ Фануилска “ (от Фануилската обител), и до през днешния ден се намира в манастира и даже е една от най-старите в „ Зограф “.

В манастира се намират още две чудотворни икони – първата е  така наречен Аравийска или Сарацинска икона, която пристигнала благодарение на необучено муле, което съгласно преданието спряло покрай българския манастир, на същото място, където се разполага параклисът „ Св. Георги “. Втората икона също е на Св. Георги и е подарена от молдовския държател Стефан Велики при започване на XVI в.

Първото доказателство, че в манастира е имало монаси-българи се наблюдава от 1169 година Започвайки се от този момент, та и до през днешния ден в зографското приятелство доминират българи. Там са служили монаси и от други народности – руси, сърби, гърци, власи, украинци.

Доказателство за мощната религия на монасите от манастира „ Зограф “ е намиращия се в двора монумент на 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици заслужили ориста си като отказали да предадат православието и вследствие на това починали, когато каталански наемници (кръстоносци) опустошили манастира. Освен паметника, в стенописите в черквата „ Св. Георги “ може да бъде забелязана и сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците – тя е една от най-вълнуващите и внушителните.

Нека се върнем на историята на манастира. През годините той доста нараснал територията си – с помощта на даренията на цар Иван Александър, евентуално и тези на царете Иван Асен II и Калиман I Асен, даже и от византийски императори. В края на XV век, молдовския воевода Стефан Велики взел манастира под крилото си. Територията на Зограф включва земи и села на няколко места в Македония, най-много по поречието на река Струма.

По време на османските набези, Светогорските манастири приели ориста си и се подчинили на османците – по тази причина и манастира не бил опустошен, само че за сметка на това плащали годишен налог на султана. След 1521 година манастирът става ставропигиален – това значи, че той се подчинява непосредствено на Цариградската патриаршия, а не на локалния (солунски) митрополит.

По заповед на султан Селим II през 1568 година всички църковни парцели в Османската империя били конфискувани, а манастирът, както и доста други трябвало да откупи назад владенията си. Тук се намесила вдовицата на молдавския княз Александър III Лепушняну – Роксандра.

Следват няколко неподходящи събития за манастира – заради наказване след Гръцкото въстание (1821), в него до 1830 година са настанени османски отреди. Въоръжените албанци непрекъснато тормозят и изнудват братството – стига се до такава степен, че монасите са принудени да продадат манастирски полезности и ръкописи – измежду продадените предмети са и манастирски чудотворни икони.

След 1896 г.  манастира става дом за доста български монаси, пристигнали от Хилендарския манастир. Манастира са обитавали български светци и просветители като: Евтимий Търновски, Козма Зографски, Пимен Зографски, Теодосий Търновски и други Няма българин, който да не е чувал за „ История славянобългарска “ (1762) – е, тя е приключена точно тук.

По последни данни от септември 2014 година в Зографската света обител има 36 монаси.

Автор: Божидара Иванова