Негативните емоции ни правят голяма услуга: спасяват ни от самите

Негативните страсти ни вършат огромна услуга: избавят ни от самите нас. Никой не слага под въпрос полезността на това да се усещаме добре. Всъщност през последните 20 години всеки в Америка е в непрекъснато търсене на небесносиньо положение на съзнанието, в гонене на перманентна резиденция в спектъра сред доволството и екстаза.
Тъй като тъгата, гневът, срамът са неприятни чувства, те постоянно са наричани „ отрицателни “ страсти, макар че използването на тази дума е неверна. Емоциите не са отрицателни или положителни в същината си. Под повърхността, всяка страст композира сложна сюита от промени в мотивация, физиология, внимание, усещане, вярвания и държания: потене, смях, предпочитание за възмездие, оптимистична конфигурация, извикване на избрани мемоари. 

Изградили сме си неверна визия за страстите. Те в действителност са рационални: оказват помощ ни да реализираме значимите за нас цели; принадлежности, издялкани от епохи човешки опит, които работят оттатък осъзнатото ни битие. Идентифицират беди и благоприятни условия, предоставяйки способи за корекция и израстване. Те са принадлежности на оцеляване – щяхме да сме изчезнали доста от дълго време, в случай че те ни липсваха.
Негативните страсти не са просто основни за нашето битие, само че също по този начин и с цел да се усещаме добре, колкото и иронично да звучи това. За да живеем оптимално в света и да устояваме на провокациите, нужно е да извикаме целия набор на психически положение, наследени от нас като човешки същества.
„ Науката на благополучието е не запомнила, че светът е нестабилно, комплицирано място, където хората постоянно досадни и неприятни “, споделя Тод Кашдан, психолог от Университета Джордж Мейсън и съавтор на книгата „ Положителната страна на тъмната ви страна “ дружно с Робърт Бисвас-Дийнър. Научавайки се по кое време и по какъв начин да впрегнем всичките си страсти, можем да живеем по-добре.
Гняв
Гневът се появява, когато се почувствате недооценени, когато знаете какво заслужавате, само че някой вижда нещата иначе. Подтиква ни да търсим удостоверение на своята значителност, като заплашваме да нараним тези към нас или да удържим избрани облаги, в случай че те не ни оценят. В свое изследване психологът Арън Сел показва, че мощните мъже и красивите дами – тези, които по продължение на еволюцията са потвърдили силата си да предизвикват щета, се ядосват по-лесно от останалите. „ Основната изгода от гнева за един субект се показва в защитни ограничения против неговата употреба. “
Всъщност ядът постоянно ни възнаграждава с това, което желаеме. Той е приближен инструмент при договаряния. По-лошо от това да хвърлим сол в раната, щом се ядосаме, е да преглътнем болката от недооценяване, което може да докара до меланхолия или проблеми със здравето. Задържаният яд безусловно се натрупва и избухва в по-големи количества.
Гневът е подбужда обществения напредък, подтиква битката за човешки права и за полово тъждество. Допринася за почтеност, правдивост, храброст и бистрота. Без него потиснатите в никакъв случай няма да бъдат чути. 
Вина и позор
Хората не биха били толкоз сполучливи. Дори оцеляването им нямаше да е допустимо без обществено сцепление. Животът измежду други изисква от нас да се придържаме към избрани обществени и морални правила. Ако не ги съблюдаваме, би трябвало да има различен фактор, който да ни върне към вярното поведение.
Неудобството от срама ни кара да погледнем във вътрешността към себе си и да разберем какво е довело до това положение, с цел да може самите ние да го изправим на вътрешно равнище. Тази страст ни кара да подобрим връзките си. Когато почувстваме позор или виновност, се опитваме да изправим вредата, като предложим помощ – ставаме по-щедри и кооперативни. Престъпници, които носят бремето на виновността, са по-малко податливи към бъдещи закононарушения. Пациенти, които усещат позор по време на аудиенция при лекар, са склонни към възстановяване на здравните си привички. Съпрузи, които осъзнават грешката си, купуват цветя.
В самия акт на осъзнаването на срама се крие спомагателен позор (изчервяваме се и осъзнаването на този факт ни кара да се изчервим още повече), само че тези страсти ни разрешават да съжителстваме с другите. Без тях ние не бихме били способни на доверие едни към други.
Завист и ревнивост
До огромна степен нашият успех(във финансов или сантиментален план), зависи от статуса ни в избрана група. Щастието ни се въздейства от сравненията с другите. Няма потребност да си най-богатият или най-умният, а просто да си по-богат и по-умен от съседа си. Неудобството други да са по-добри от теб в някаква сфера се показва в композиция от завист, позор и омраза– примес, позната като злоба.Завистта обаче има преимущества. Обратният й резултат ни провокира да подобрим версията на себе си, като станем по-успешни. Ван де Вен, психолог в Университет Тилбург, стига до заключението, че стимулирайки злоба, усъвършенства наличието и изобретателното показване на индивидите. Завистта се оправя с тази задача по-добре и от похвалата. Похвалата те изпълва на момента, само че жилото на завистта подхранва упоритостта да реализира по-голям триумф. 
Ревността се появява, когато трети човек заплашва връзка. Може да има разрушителни последствия, само че в отговор на действителна опасност от невярност тя подкрепя оцеляването. Произлизайки от болката да бъдеш отблъснат и от страха от занемаряване, тя подтиква двойки да се погрижат за връзката си. 

Страх и безпокойствие
Страхът е наш бранител, подобаващ отговор против сигнали на опасност, нараснало внимание и подготовка на тялото да избяга при положение на заплаха. Често у хората страхът надвива, което води до суматоха или парализа, само че по-често знаци на страха са разширени зеници и ноздри, настроени да долавят сензорна информация. Неслучайно при едно изследване играчите на видео игри избрали да слушат страховита музика, с цел да заобикалят враговете. 
Страхът подтиква въображението да построи действителна картина на това, което следва да се случи, с цел да ни покаже по какъв начин да се измъкнем от обстановката. Без неговата поява в мозъка ние непрекъснато ще поемаме рискови недомислени опасности.Когато се опасяваме от нещо несигурно и не можем да посочим извора на терзанието си, тогава изпитваме безпокойствие. Стимулирайки събирането на информация, безпокойството усъвършенства представянето на високо интелигентни хора. Прави хората по-енергични и внимателни. Учените имат вяра, че нервността е нужна освен с цел да поддържа живота, само че е и основа при всевъзможен тип обстановки, които изискват самодисциплина.
Съжаление и отчаяние
Съжалението се поражда, когато се замислим какво е било допустимо да се случи, единствено в случай че сме били създали нещо по друг метод. Осланя се на различни действителности. По този метод то ни разрешава да проучваме минало и бъдеще и да разберем несполуките. Тъй като допускането на неточности дава прелестна опция да се учим, нашите страсти акцентират грешките, добавяйки възприятието на страдание към раната. Правейки това, нашето схващане основава сполучлив модел за коригиране на грешката в бъдеще. Разочарованието също има своите преимущества – притегля благосклонност и поддръжка от страна на външни лица.
Объркване и досада
Объркването прави света противен и злокобен – място, където усещане и логичност не могат да завоюват нашето доверие. Вселената наподобява прекършена. От друга страна, точно объркването ни подтиква да подредим Вселената. Когато объркването се загнезди за дълго време, то провокира неспокойствие, яд. Раздразнението ни подканя да продължим да работим към позволение на казуса. Ако объркването се натрупа, то се прекатурва на досада, а скуката в допълнение ни подтиква да търсим по-интересни проблеми за разрешаване.
Тъга и тъга
След тежка покруса е немислимо да не изпитаме тъга и горест (дори гняв). „ Особено когато загубата е безсмислена, изпитваш непреодолима потребност да изкараш нещо положително от нея “,разказва Барбара, която през 1995 изгубва сина си и неговата другарка на Тихоокеанския хребетен път, блъснати от кола. В тяхна памет Барбара основава Джейн и Флика Фонд, а също така всяка година с другари минава пътя, по който двойката била потеглила. 
Тъгата е отговор на действителна загуба и алармира потребността от възобновяване. Като резултат стимулира смяна и другите типове горест подтикват друг тип корекция. 
Тъгата ни прави по-рационални, а мисленето ни – по-осъзнато и целеустремено. Увеличава сензитивността ни към обществени правила и чувствата ни за учтивост и почтеност. Парадоксално, приемайки отрицателни страсти като тъгата, намаляваме вероятността да бъдем застигнати от меланхолия. Мъката алармира на другите, че имаме потребност от помощ. Плачът, както имат вяра някои учени, дава категоричен явен израз на лицето ни. 
Дали ще е да заобикаляме тъгата или гнева, объркването или скуката, дистанцирайки се от своите отрицателни усеща пречи на ежедневното ни израстване. Не си разрешаваме да изпитаме целия набор от човешки преживявания. „ Въпреки че в никакъв случай не търсим тъгата сами, “ изяснява Барбара Пери, „ тя е едно от най-градивните страсти, които в миналото ще имаме. Докосва ни до човешкото в дълбини. “

Инфо: Psychology Today