По-спокойно, това е само една анкета
Недоволството от годишната ранглиста Спортист на годината на България провокира по-голям отзив, в сравнение с самата анкета. Мина церемонията, призьорите бяха наградени, само че за разлика от различен път в последно време, афектираните вземат връх.
Самите спортисти, техни близки, треньори, почитатели и така нататък се бунтуват за какво са подценени, класирани по-ниско, в сравнение с считат, че заслужават и така нататък и тъй наречените
За да ви спестя време да търсите линкове към вчерашните информации, ето по какъв начин изглежда десетката, избрана от гласоподаване на 107 публицисти от 43 електронни и печатни медии:
1. Александър Везенков (баскетбол) - 1000 т.
2. Григор Димитров (тенис) - 711 т.
3. Петър Мицин (плуване) - 684 т.
4. Алберт Попов (ски алпийски дисциплини) - 587 т.
5- Карлос Насар (вдигане на тежести) - 572 т.
6. Нургюл Салимова (шахмат) - 492 т.
7. Боряна Калейн (худ. гимнастика) - 301 т.
8. Йоана Илиева (фехтовка) - 269 т.
9. Стилияна Николова (худ. гимнастика) - 138 т.
10. Александър Николов (волейбол) - 129 т.
Нургюл Салимова ясно сподели, че е недоволна при приемането на оценката си, благодари изсъхнало и честити Новата година. След това - при награждаването за Отбор на 2023-та, бе малко по-сговорчива, само че незабавно след церемонията си потегли и избегна медиите. Дори не застана за общата фотография с останалите призьори.
Майката на Карлос Насар изрази недоволството си на страницата на бТВ във Facebook, като даже предизвести, че синът й можел да бъде определен тогава, когато стартира да се състезава за друга страна. Имал предложения.
Антъни Иванов, който е в тежък спор с плувната ни федерация, реши да разчиства сметки и посредством анкетата. Той атакува публицистите поради третото място на Петър Мицин и избора за №1 измежду треньорите на някогашния му ментор Николай Вакареев.
Има и други огорчени - поради непопадане в топ 10, да вземем за пример. Сред тях са бадминтонистките Габриела и Стефани Стоеви.
В последните години бе тъга да се гласоподава в тази анкета, защото търсехме триумфите с лупа. През 2023 година не бе тъкмо по този начин, към този момент неведнъж изтъквахме това. Дори и единствено незадълбочен взор обратно е задоволителен.
Някои достижения се случиха за първи път в историята. Или най-малко за първи път от десетилетия - подиума на Попов в старт от Световната купа в слалома и третото място на Йоана Илиева на Световно по фехтовка. Всеки един най-малко до Топ 6 заслужава да е №1.
А защото в този момент доста хора се упражняват по Везенков, да кажеш, че не би трябвало да е първи, тъй като бил “пейка ” в НБА, демонстрира или къса памет или липса на каквато и било спортна просвета.
В миналата година Сашо Везенков бе определен за Най-полезен състезател на Евролигата и водещ изпълнител там. Това е Шампионската лига на баскетбола - в случай че някой не е наясно. Загуби финала с “Олимпиакос ” против “Реал ” (Мадрид) секунди преди края. Стана първенец на Гърция. И в края на годината продължи да получава самопризнания от двете страни на океана, даже и като “пейка ” в “Сакраменто Кингс ”.
Ако някой преди години беше споделил, че българин ще е измежду най-хубавите баскетболисти в Европа, нямаше да му повярваме. А НБА е друга лига. И различен диалог. Ако някой е очаквал, че Везенков от първите мачове ще вкарва там по 30 точки на мач, още веднъж - демонстрира неособено положителни знания. Сашо върви по пътя на мнозина европейци (че и всевъзможни други чужденци в Америка), някои от които доста по-гръмки имена от него. Нека му дадем малко време и тогава да съдим.
Ситуацията с него прилича тази с Григор Димитров. И с Димитър Бербатов в предишното. При победи и трофеи - велики са, слагаме техни фотоси по обществените мрежи, превъзнасяме ги, отъждествяваме се с тях. Ако не вървят нещата - “разкрили ги ”. “Не стават ”.
Като стана дума за Григор - също заслужава да е №1. Макар и да не завоюва шампионат през 2023 година, игра на два финала, в това число на Мастърс 1000 и записа най-силния си сезон след триумфалния през 2017 година, когато доближи до №3 в света. Отметна няколко гръмки победи над тенисисти от топ 10.
Карлос Насар се завърна от тежка травма и два пъти счупи международен връх, взе куп оценки. Разбира се, че заслужава да е №1. Нургюл? Каквото и да кажем за това момиче, ще е малко. Трябва ли Йоана Илиева да е по-напред с историческия си бронз на Световно на сабя? Трябва. А тя благодари, сподели, че е сбъдната фантазия да е в десетката. Може и да е недоволна, само че сподели класа при приемане на статуетката си.
Трябва ли новото волейболно знамение Алекс Николов да е по-надред? Трябва, той покорява Италия и се трансформира в водач в националния тим.
Но има една десетка и нареждане в нея. Решаваш и избираш. Няма по какъв начин да сравниш баскетбол с шахмат, с щанги, битка, бокс, фехтовка, плуване, гимнастика, спортни игри…
Недоволството от такива анкети не е нещо ново. И не е единствено тук. Да не отваряме дума за “Златната топка ” на “Франс футбол ” и от време на време противоречивите й критерии. Трябваше ли Лео Меси да я завоюва за осми път предходната година? Ами Холанд? А Мбапе?
Снимка Българска телеграфна агенция
Някога България имаше доста по-силен спорт и по-голям избор, а един куп величия по този начин и не станаха нито Спортист на годината, нито Футболист на годината. Прави ли ги по-малко значими? В никакъв случай, те са в сърцата на хората, които са тръпнали с тях. В достиженията и дирята, които никой не може да им отнеме.
В средата на 90-те - да не приказваме за по-назад, тъй като тогава бе в действителност доста комплицирано, имаше години с по 5-6 международни първенци. И със международни звезди - като футболисти и волейболисти. Как се избираше всред Христо Стоичков, Любо Ганев, Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, Николай Бухалов, Даниел Петров, Мария Петрова, още куп величия в стрелбата, щангите, битката, бокса...? Тогава сътрудници, надалеч по-опитни спортни публицисти, споделяха: Стефка ще е, въпреки всичко е лека атлетика, Царицата на спортовете. Спорен ли е подобен мотив? Спорен е.
Но в тези години нямаше обществени мрежи и имаше доста по-малко медии. Изредените нагоре бяха в случай че не близки другари, то демонстрираха почитание едни към други.
Макар че през 2000 година стрелците се наскърбиха поради това, че Тереза Маринова бе определена за №1. Таню Киряков стана втори, а Гълъбин Боевски - трети. Това бе олимпийска година, като България взе пет златни медала в Сидни - към тримата нагоре, още Мария Гроздева и Армен Назарян. Как тъкмо “най-правилно ” да избереш сред петимата?
Награждаването бе надалеч по-пищно и представително - в резиденция “Бояна ”, с хазаин президента. Та стрелците бойкотираха церемонията. Начело с Васил Божков, тогава началник на федерацията и финансов покровител на стрелкови клуб, в който бяха величията ни.
Така че - нищо ново. А 2024 година е олимпийска. И за влезлия в сърцата ни шахмат, който има обособена Олимпиада. Какво ли ще е в края на годината? Лично аз, и като гласуващ, ще си пожелая още по-труден избор през декември. Пък дано да има афектирани.
Докато има ранглисти, ще има и недоволни. Поради което, дано бъдем всички малко по-смерени - ентусиасти, спортисти, публицисти, експерти. Това е единствено една ранглиста - с всичките й преимущества и дефекти. Истинските борби са на огромните шампионати, а най-голямото самопризнание не идва от публицистите. То идва от хората пред екраните и в арените. И от подрастващите, които се записват да спортуват поради Везенков, Нургюл, Мицин (и Антъни Иванов), Карлос Насар, Йоана Илиева, Алберт Попов, фамилия Николови във волейбола, златните девойки в гимнастиката и шаха…
Всичко друго е суетност. И непотребни страсти.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Самите спортисти, техни близки, треньори, почитатели и така нататък се бунтуват за какво са подценени, класирани по-ниско, в сравнение с считат, че заслужават и така нататък и тъй наречените
За да ви спестя време да търсите линкове към вчерашните информации, ето по какъв начин изглежда десетката, избрана от гласоподаване на 107 публицисти от 43 електронни и печатни медии:
1. Александър Везенков (баскетбол) - 1000 т.
2. Григор Димитров (тенис) - 711 т.
3. Петър Мицин (плуване) - 684 т.
4. Алберт Попов (ски алпийски дисциплини) - 587 т.
5- Карлос Насар (вдигане на тежести) - 572 т.
6. Нургюл Салимова (шахмат) - 492 т.
7. Боряна Калейн (худ. гимнастика) - 301 т.
8. Йоана Илиева (фехтовка) - 269 т.
9. Стилияна Николова (худ. гимнастика) - 138 т.
10. Александър Николов (волейбол) - 129 т.
Нургюл Салимова ясно сподели, че е недоволна при приемането на оценката си, благодари изсъхнало и честити Новата година. След това - при награждаването за Отбор на 2023-та, бе малко по-сговорчива, само че незабавно след церемонията си потегли и избегна медиите. Дори не застана за общата фотография с останалите призьори.
Майката на Карлос Насар изрази недоволството си на страницата на бТВ във Facebook, като даже предизвести, че синът й можел да бъде определен тогава, когато стартира да се състезава за друга страна. Имал предложения.
Антъни Иванов, който е в тежък спор с плувната ни федерация, реши да разчиства сметки и посредством анкетата. Той атакува публицистите поради третото място на Петър Мицин и избора за №1 измежду треньорите на някогашния му ментор Николай Вакареев.
Има и други огорчени - поради непопадане в топ 10, да вземем за пример. Сред тях са бадминтонистките Габриела и Стефани Стоеви.
В последните години бе тъга да се гласоподава в тази анкета, защото търсехме триумфите с лупа. През 2023 година не бе тъкмо по този начин, към този момент неведнъж изтъквахме това. Дори и единствено незадълбочен взор обратно е задоволителен.
Някои достижения се случиха за първи път в историята. Или най-малко за първи път от десетилетия - подиума на Попов в старт от Световната купа в слалома и третото място на Йоана Илиева на Световно по фехтовка. Всеки един най-малко до Топ 6 заслужава да е №1.
А защото в този момент доста хора се упражняват по Везенков, да кажеш, че не би трябвало да е първи, тъй като бил “пейка ” в НБА, демонстрира или къса памет или липса на каквато и било спортна просвета.
В миналата година Сашо Везенков бе определен за Най-полезен състезател на Евролигата и водещ изпълнител там. Това е Шампионската лига на баскетбола - в случай че някой не е наясно. Загуби финала с “Олимпиакос ” против “Реал ” (Мадрид) секунди преди края. Стана първенец на Гърция. И в края на годината продължи да получава самопризнания от двете страни на океана, даже и като “пейка ” в “Сакраменто Кингс ”.
Ако някой преди години беше споделил, че българин ще е измежду най-хубавите баскетболисти в Европа, нямаше да му повярваме. А НБА е друга лига. И различен диалог. Ако някой е очаквал, че Везенков от първите мачове ще вкарва там по 30 точки на мач, още веднъж - демонстрира неособено положителни знания. Сашо върви по пътя на мнозина европейци (че и всевъзможни други чужденци в Америка), някои от които доста по-гръмки имена от него. Нека му дадем малко време и тогава да съдим.
Ситуацията с него прилича тази с Григор Димитров. И с Димитър Бербатов в предишното. При победи и трофеи - велики са, слагаме техни фотоси по обществените мрежи, превъзнасяме ги, отъждествяваме се с тях. Ако не вървят нещата - “разкрили ги ”. “Не стават ”.
Като стана дума за Григор - също заслужава да е №1. Макар и да не завоюва шампионат през 2023 година, игра на два финала, в това число на Мастърс 1000 и записа най-силния си сезон след триумфалния през 2017 година, когато доближи до №3 в света. Отметна няколко гръмки победи над тенисисти от топ 10.
Карлос Насар се завърна от тежка травма и два пъти счупи международен връх, взе куп оценки. Разбира се, че заслужава да е №1. Нургюл? Каквото и да кажем за това момиче, ще е малко. Трябва ли Йоана Илиева да е по-напред с историческия си бронз на Световно на сабя? Трябва. А тя благодари, сподели, че е сбъдната фантазия да е в десетката. Може и да е недоволна, само че сподели класа при приемане на статуетката си.
Трябва ли новото волейболно знамение Алекс Николов да е по-надред? Трябва, той покорява Италия и се трансформира в водач в националния тим.
Но има една десетка и нареждане в нея. Решаваш и избираш. Няма по какъв начин да сравниш баскетбол с шахмат, с щанги, битка, бокс, фехтовка, плуване, гимнастика, спортни игри…
Недоволството от такива анкети не е нещо ново. И не е единствено тук. Да не отваряме дума за “Златната топка ” на “Франс футбол ” и от време на време противоречивите й критерии. Трябваше ли Лео Меси да я завоюва за осми път предходната година? Ами Холанд? А Мбапе?
Снимка Българска телеграфна агенция Някога България имаше доста по-силен спорт и по-голям избор, а един куп величия по този начин и не станаха нито Спортист на годината, нито Футболист на годината. Прави ли ги по-малко значими? В никакъв случай, те са в сърцата на хората, които са тръпнали с тях. В достиженията и дирята, които никой не може да им отнеме.
В средата на 90-те - да не приказваме за по-назад, тъй като тогава бе в действителност доста комплицирано, имаше години с по 5-6 международни първенци. И със международни звезди - като футболисти и волейболисти. Как се избираше всред Христо Стоичков, Любо Ганев, Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, Николай Бухалов, Даниел Петров, Мария Петрова, още куп величия в стрелбата, щангите, битката, бокса...? Тогава сътрудници, надалеч по-опитни спортни публицисти, споделяха: Стефка ще е, въпреки всичко е лека атлетика, Царицата на спортовете. Спорен ли е подобен мотив? Спорен е.
Но в тези години нямаше обществени мрежи и имаше доста по-малко медии. Изредените нагоре бяха в случай че не близки другари, то демонстрираха почитание едни към други.
Макар че през 2000 година стрелците се наскърбиха поради това, че Тереза Маринова бе определена за №1. Таню Киряков стана втори, а Гълъбин Боевски - трети. Това бе олимпийска година, като България взе пет златни медала в Сидни - към тримата нагоре, още Мария Гроздева и Армен Назарян. Как тъкмо “най-правилно ” да избереш сред петимата?
Награждаването бе надалеч по-пищно и представително - в резиденция “Бояна ”, с хазаин президента. Та стрелците бойкотираха церемонията. Начело с Васил Божков, тогава началник на федерацията и финансов покровител на стрелкови клуб, в който бяха величията ни.
Така че - нищо ново. А 2024 година е олимпийска. И за влезлия в сърцата ни шахмат, който има обособена Олимпиада. Какво ли ще е в края на годината? Лично аз, и като гласуващ, ще си пожелая още по-труден избор през декември. Пък дано да има афектирани.
Докато има ранглисти, ще има и недоволни. Поради което, дано бъдем всички малко по-смерени - ентусиасти, спортисти, публицисти, експерти. Това е единствено една ранглиста - с всичките й преимущества и дефекти. Истинските борби са на огромните шампионати, а най-голямото самопризнание не идва от публицистите. То идва от хората пред екраните и в арените. И от подрастващите, които се записват да спортуват поради Везенков, Нургюл, Мицин (и Антъни Иванов), Карлос Насар, Йоана Илиева, Алберт Попов, фамилия Николови във волейбола, златните девойки в гимнастиката и шаха…
Всичко друго е суетност. И непотребни страсти.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ