Как Наредба 18 се превърна в Недоразумение 18
Недоразумение 18. Така недоволни търговци и програмисти са кръстили прословутата Наредба 18, която към този момент втора година им трови живота. Недоразумение 18 пишеше и на един от плакатите на протестиращите бизнесмени, събрали си пред финансовото министерство този понеделник, обезверени, че не могат да спазят периода за замяна на фискалните устройства и софтуера към тях - 31 януари.
Никога до момента нова регулация не е създавала толкоз проблеми на бизнеса, а и на самата администрация. Появила се преди много време, с цел да постави изисквания към касовите апарати в комерсиалната мрежа, през днешния ден наредбата се разгръща върху софтуерите за ръководство на компаниите от съвсем всички браншове и продажбите посредством интернет. И продължава да се разраства и да бълва нови и нови условия.
Откакто финансовото министерство, по концепция на Национална агенция за приходите, разгласява първичния вид на измененията, чиято цел е да стопират укриването на обороти, към този момент никой не брои
какъв брой пъти текстовете бяха променяни,
а периодите отлагани под натиска на бизнеса. Дори и в този миг, когато до крайната дата за влизане в действие остават две седмици, дискусиите и разясненията какво тъкмо са желали да кажат данъчните и по какъв начин тъкмо може да бъде изпълнени условията им за свързване на компютърните стратегии с касов уред и оттова със сървъра на Национална агенция за приходите, не стихват. А Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ) единствено преди ден е предоставила поредна порция въпроси, на които приходната организация би трябвало да отговори.
Програмисти, адвокати и счетоводители - все хора с добра подготовка в материята, месеци наред четат и се дивят на засуканите и постоянно, по техни думи, противоречащи си текстове. В този безпорядък е чудно по какъв начин финансовото министерство и Национална агенция за приходите чакат бизнесмените да прегърнат концепцията и да хвърлят солидни вложения в замяна на фискални устройства и софтуерни стратегии. И бързат да обяват всеки критик за укривател на обороти и налози.
При тези мащаби, даже и да желае, страната не може да оцени въздействието, с изключение на упованието, че ще изсветлят около 300 млн. лева годишно. По груби сметки на бизнеса вложенията в замяна на фискални устройства и компютърни стратегии ще надвишават половин милиард лв.. Цена, която ще бъде платена най-много от тези, които и до момента са били на ярко.
А какъв брой ще загуби страната
от закриването на дребни фирми, които не могат да си разрешат този спомагателен разход?
Голямата въпросителна е по какъв начин след 31 януари Национална агенция за приходите ще ползва на процедура контрола по тази разпоредба. Има ли толкоз подготвени инспектори, откакто видни ИТ-специалисти мъчно се оправят с привеждането на системите съгласно техническите условия на наредбата? Ако текстовете в нея фактически провокират толкоз неясноти и нужда от пояснение, с право бизнесът се притеснява от произвол от страна на проверяващите. " Ако не съм описал с акуратност всяка стока върху касовата записка, по този начин, както желае Наредба 18, данъчните имат цялостно право освен да ме глобят, само че и да затворят за цялостен месец комерсиалния обект ", тормози се един от бизнесмените на митинга.
Разбира се, измежду протестиращите търговци има и такива, които са мамели системата и желаят нещата да продължат по-старому. Те нямат желание да обновяват софтуери и вероятно ще продължат да бъдат в сивата стопанска система. Но виждайки как се ръководи страната, се надяват, че
следващият митинг ще докара до следващото отсрочване.
Разбира се, след намесата на премиера. За този вероятен сюжет има съвсем пресни образци от последната седмица - гневните превозвачи свалиха тол-таксите, а недоволните автоинструкторите стопираха плануваното покачване на часовете за шофьорски курсове и скъпото следене на колите с GPS. Сега следват нови полемики, нови работни групи, пренаписване на наредби... А какъв брой по-лесно щеше да бъде, в случай че министрите и подопечните им служители са по-диалогични с бизнеса и се вслушват в специалистите от действителния бранш. Тогава изхабената сила можеше да се насочи към други потребни неща.
Между другото, докато текат диалозите на разнообразни браншови организации с специалистите на Национална агенция за приходите за това по какъв начин да свържат касовите си апарати и софтуерите си с нейните сървъри, друга работна група в приходната организация дружно с представители на ИТ-сектора разискват идната стъпка - директното предаване на данните за продажбите от компютърните системи на компаниите към Национална агенция за приходите. Тази надалеч по-модерна технология към този момент се ползва в редица европейски страни. И в случай че финансовото министерство и Национална агенция за приходите не се заинатят, до година-две касовите апарати за множеството компании ще станат изцяло ненужни.
Никога до момента нова регулация не е създавала толкоз проблеми на бизнеса, а и на самата администрация. Появила се преди много време, с цел да постави изисквания към касовите апарати в комерсиалната мрежа, през днешния ден наредбата се разгръща върху софтуерите за ръководство на компаниите от съвсем всички браншове и продажбите посредством интернет. И продължава да се разраства и да бълва нови и нови условия.
Откакто финансовото министерство, по концепция на Национална агенция за приходите, разгласява първичния вид на измененията, чиято цел е да стопират укриването на обороти, към този момент никой не брои
какъв брой пъти текстовете бяха променяни,
а периодите отлагани под натиска на бизнеса. Дори и в този миг, когато до крайната дата за влизане в действие остават две седмици, дискусиите и разясненията какво тъкмо са желали да кажат данъчните и по какъв начин тъкмо може да бъде изпълнени условията им за свързване на компютърните стратегии с касов уред и оттова със сървъра на Национална агенция за приходите, не стихват. А Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ) единствено преди ден е предоставила поредна порция въпроси, на които приходната организация би трябвало да отговори.
Програмисти, адвокати и счетоводители - все хора с добра подготовка в материята, месеци наред четат и се дивят на засуканите и постоянно, по техни думи, противоречащи си текстове. В този безпорядък е чудно по какъв начин финансовото министерство и Национална агенция за приходите чакат бизнесмените да прегърнат концепцията и да хвърлят солидни вложения в замяна на фискални устройства и софтуерни стратегии. И бързат да обяват всеки критик за укривател на обороти и налози.
При тези мащаби, даже и да желае, страната не може да оцени въздействието, с изключение на упованието, че ще изсветлят около 300 млн. лева годишно. По груби сметки на бизнеса вложенията в замяна на фискални устройства и компютърни стратегии ще надвишават половин милиард лв.. Цена, която ще бъде платена най-много от тези, които и до момента са били на ярко.
А какъв брой ще загуби страната
от закриването на дребни фирми, които не могат да си разрешат този спомагателен разход?
Голямата въпросителна е по какъв начин след 31 януари Национална агенция за приходите ще ползва на процедура контрола по тази разпоредба. Има ли толкоз подготвени инспектори, откакто видни ИТ-специалисти мъчно се оправят с привеждането на системите съгласно техническите условия на наредбата? Ако текстовете в нея фактически провокират толкоз неясноти и нужда от пояснение, с право бизнесът се притеснява от произвол от страна на проверяващите. " Ако не съм описал с акуратност всяка стока върху касовата записка, по този начин, както желае Наредба 18, данъчните имат цялостно право освен да ме глобят, само че и да затворят за цялостен месец комерсиалния обект ", тормози се един от бизнесмените на митинга.
Разбира се, измежду протестиращите търговци има и такива, които са мамели системата и желаят нещата да продължат по-старому. Те нямат желание да обновяват софтуери и вероятно ще продължат да бъдат в сивата стопанска система. Но виждайки как се ръководи страната, се надяват, че
следващият митинг ще докара до следващото отсрочване.
Разбира се, след намесата на премиера. За този вероятен сюжет има съвсем пресни образци от последната седмица - гневните превозвачи свалиха тол-таксите, а недоволните автоинструкторите стопираха плануваното покачване на часовете за шофьорски курсове и скъпото следене на колите с GPS. Сега следват нови полемики, нови работни групи, пренаписване на наредби... А какъв брой по-лесно щеше да бъде, в случай че министрите и подопечните им служители са по-диалогични с бизнеса и се вслушват в специалистите от действителния бранш. Тогава изхабената сила можеше да се насочи към други потребни неща.
Между другото, докато текат диалозите на разнообразни браншови организации с специалистите на Национална агенция за приходите за това по какъв начин да свържат касовите си апарати и софтуерите си с нейните сървъри, друга работна група в приходната организация дружно с представители на ИТ-сектора разискват идната стъпка - директното предаване на данните за продажбите от компютърните системи на компаниите към Национална агенция за приходите. Тази надалеч по-модерна технология към този момент се ползва в редица европейски страни. И в случай че финансовото министерство и Национална агенция за приходите не се заинатят, до година-две касовите апарати за множеството компании ще станат изцяло ненужни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ