Неделя сутрин. Ден без аларма. Тихо е. Детето сладко спи.

Неделя заран. Ден без тревога. Тихо е. Детето сладко спи. Докато се чудя дали да се измъкна и да пия кафе на мира, дребна ръчичка се увива към врата ми и вземам решение, че гушкането ми подхожда повече.

Малката хитруша, щерка ми, е учудващо дружелюбна по време на утринния тоалет и даже с възторг се включва в приготвянето на закуската. Брех! Този ден става все по-хубав! Започвам да пържа мекичките, танцувайки си на приятна музика и пийвайки от към момента топлото кафе. А детето даже добродушно си играе в другата стая. Ааа, става прекомерно!

И като че ли с цел да съм в унисон с позитивното, вземам решение да уравновесявам недотам здравословните мекички с мляко от ядки. Добавям и всякакви други потребни неща като сурово какао, мед, канела и семена от чия. Започвам да разчиствам съвестта си от лесната закуска, разбърквайки положителните съставките и… настава един от тези моменти, в които хем ти идва да извикаш “ааагрх! ”, хем застиваш в спокоен смут.Мисля си, че в живота просто се случват редица неща. Те сами по себе си не са нито хубави, нито неприятни. Въпрос на оценка и усещане. Така ми се желае да имам вяра.Сякаш за баланс на хубавата заран стъклената бутилка с живителна течност полита към пода на кухнята и го покрива с мозайка от течност, набъбнала чия, неразтворен мед и ситни късчета стъкло. Чистейки си задавам въпроса “Защо? ”. Ясно е – тъй като съм непохватна и просто изпуснах бутилката. Тук не се крие някаква житейска философия от сорта на “след дъжда изгрява слънце ”, нито “прекалено хубаво не е на хубаво ”. Мисля си, че в живота просто се случват редица неща. Те сами по себе си не са нито хубави, нито неприятни. Въпрос на оценка и усещане. Така ми се желае да имам вяра.

Ето съответен образец по какъв начин открих и позитивни неща в тази обикновена обстановка, която в една друга настройка от условия би ме зачервила от гняв:

Разсипах и изхвърлих прилична доза потребни артикули, загорих доза от мекичките, до момента в който оправях бъркотията и настъпих стъкълце... Но!

– почистих още по-старателно пода;

– бях си запазила половината накиснати ядки и направих нова доза;

– а и към момента не бях измила шейкъра;

– имах порядъчен заряд с позитивни страсти и бях се наспала задоволително, с цел да не се вкисна;

– дъщеря ми беше към момента спокойна, с цел да се съгласи без разногласия да не влиза в кухнята, до момента в който почистя;

– почувствах се добре, че се овладях и просто подминах една на тип каръшка ситуация;

– пристигна ми концепция за ново есе.И по този начин, въпреки след всичко това да трябваше да сподавям и изблик на детски пубертет, в този момент си допивам млякото и се подготвям за разходка с най-любимото създание, тъй като на открито грее слънце, а Животът е прелестен!

Пък и споделят, счупеното носело благополучие...