Не знам дали е защото нашето поколение роди децата си

Не знам дали е тъй като нашето потомство роди децата си по-късно и като по-възрастни родители, сме по-склонни на разбори и безкрайни разсъждения. Не знам дали е тъй като цялата модерна маркетингова промишленост се е наговорила да ни основава ненужни потребности и празни подозрения. Сигурна съм обаче, че на всички нас, актуалните родители, не ни е непознато възприятието на виновност.

По всевъзможни мотиви, във всевъзможни обстановки – в детската кухня,  в  лекарския кабинет, на площадката, в детската градина - заговорът против родителското успокоение тече с цялостна мощ, а в душите ни пораства, първоначално - буйно, след това - по-овладяно, само че все по този начин несъмнено, възприятието на подозрение – „ Добра майка ли съм? “. В един ужасяващ миг примката се стяга и подозрението се трансформира в едно гнетящо и постоянно възприятие на виновност.

Акушерката, лекарят, продавачката в детския магазин, съседката, свекървата, госпожата в детската, твоята най-хубава другарка. Никой не ти икономисва нищо. Никой не мисли за теб и твоите старания на майка, никой не счита, че се справяш ослепително, по този начин, както ти, в безкрайната си доверчивост, страхливо си си помислила.

Леко снизходителна усмивка, извити устни, свити вежди:
Колко време кърми?
Това дете като го гледат толкоз бабите, знае ли коя е майка му?
От какъв брой време кашля по този начин?
Даваш ли му капки?
Много е глезено, но доста.
Наистина ли спи във вашата стая?
Аз на твое място от дълго време да съм му посочила, че по този начин не може.
Две години ви остават до първи клас, би трябвало да се занимавате повече с него.
Това дете въобще яде ли нещо?

И по този начин, като под китайска капка, ден след ден, твоето самочувствие и убеденост биват унищожавани.  Поговорката „ Майката знае най-добре “ се трансформира в екзотична фантазия, тъй като тук знаят всички, с изключение на майката. Дори когато си наложиш да не се поддаваш на непознати внушения, няма по какъв начин да ти се размине – даже да елиминираш бабите и познатите, все в миналото ще стъпиш в лекарския кабинет или на родителска среща.

А цялата държавна машина, впрегната да оказва помощ в развъждането на твоето дете, е издигната върху разбирането, че родителите по-скоро пречат в този развой. Образованието заляга над философията, че знанието не е наслада и светлина, а тежка обвързаност, тъга и безкрайна битка. Здравеопазването се крепи на вярата, че щом си там, нещо не си направил както би трябвало – или не си дал верните капки, или не си отишъл в точния момент на доктор, абе с две думи – ти си отговорен. За да приказваш обикновено със доктор или преподавател, би трябвало да си минал начален курс по детска педагогика или педиатрия. Съмнявам се обаче, че това ще ти е от изгода.

Изобщо не ми се разсъждава по тематиката с изобретателността на промишлеността, която би трябвало да печели от твоето дете. То не са дизайнерски памперси, то не са бънджита, шезлонги и бебефони. От една страна е доста по-лесно един рационален човек да се защищити от сходни нелепости. От друга – почакайте единствено детето ти да стане единствено обект на реклама – възприятието за виновност се смесва с безпомощен яд. Да, живеем в консуматорско общество и не можем да създадем нищо по въпроса. Нищо ли? Защо в България въобще е възможно реклама на детски артикули да върви денем по детските канали, е въпрос, който е извънредно време да зададем на регулаторите. Но това е друга тема…

После идват книгите за родителство. Всеки, който е прочел най-малко една такава книга, знае какво имам поради. Винаги се оказва, че това, което мислиш, че е добре за твоето дете, е нищо повече от изцяло неправилен способ на образование. Колкото повече такива книги четеш, толкоз повече разбираш, че интуицията, на която постоянно се разчитал, е изветряла остаряла мома, която кара на остарели лаври и нищо положително не може да ти предложи.

Майка ми постоянно споделя, че не помни да се е кахъряла толкоз, когато ни е отглеждала. Мога единствено да й изпитвам завист. В ерата на осъзнатото родителство, подхранвано от психолози, възпитатели, маркетолози, лекари и елементарни доброжелатели, е повече от мъчно да отгледаш детето си умерено, с леко сърце и чудната религия, че това, което правиш, е най-хубавото за него.

Но това, в което същински имам вяра, че да имаш дете е най-прекрасното нещо на света, то е и най-естественото нещо на света. То се претърпява съгласно законите на любовта. А любовта може да сбърка, само че в никакъв случай не може да сгреши. Затова, да вземем възприятието за виновност, благи майки, да го смачкаме на топка и да го хвърлим в коша за пране на ненужни страсти. Когато го пуснем в пералнята, ще се трансформира в едно в действителност прелестно възприятие. Чувство на горделивост от това какви положителни майки сме!

 
Деца принудително не се гледат