Не знаем точната година кога Кан Крум сяда на трона

Не знаем точната година по кое време Кан Крум сяда на трона на българската страна. Но е призната 803 година. Има подозрения, че той е управлявал още през 801 година, само че няма писмени данни за това.

Предполага се, че той е на чело на нова династия. Според някой историци той идва от България на Кан Кубер, чиито граници са в днешна Македония. А други даже споделят и доста невероятната догадка, че той е бил славянин.

При ръководството на Кан Крум тогавашното непретенциозно княжество по двата бряга на Долния Дунав е към този момент мощна страна, която включва цяла днешна Румъния и източната половина на модерна Унгария, граничейки с владенията на Франкския император Карл Велики.

Така страната ни става буфер сред двете най-големи империи на европейския континент. Реално България е била третата мощ по това време на Стария континент.

Самият Крум е един от най-големите стратези в Европа по това време. Начинът, по който протекла борбата край Върбишкия проход, приказва, че самият Крум е направлявал до дъно борбата. А може би и самата война.

Никифор I Геник, откакто ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил назад за Константинопол като победител. Докато византийският император бил ангажиран с разорението и опустошението на българската столица по това време Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за последно стълкновение.

Той бил ядосан както от отхвърли на императора да подписа мир, по този начин и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в страната му, за които даже византийските хронисти пишат, че са нехристиянски и неетични.

Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и създали засади в тесните места. Крум събрал огромна армия, като съгласно хронистите въоръжил даже дамите и по-големите деца и през нощта против събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски бойци. В теснините на Върбишкия проход станало ужасно кръвопролитие.

Когато Никифор Геник научил, че пътят за оттегляне е отсечен и виждайки зъберите на Върбишкия проход, почнал да се отчайва. И направил първата си неточност, като споделил на доближените си: „ Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта. “

На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил погубен. В нощния пердах с изключение на императора починали доста видни придворни и военачалници, a точно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия.

Много офицери, както и огромен брой бойци намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „ Цялата християнска хубост почина! “

Ставракий, синът на Никифор, макар че е тежко ранен в гърба, съумява да избяга жив и с огромни премеждия доближава до Одрин. След няколко седмици обаче умира от раните си във византийската столица Константинопол.

Поражението на император Никифор I Геник във Върбишкия проход на 26 юли 811 година избавило България от страшна заплаха. Българите закрепили всичките завоевания на запад дружно със Сердика и се обезпечили от бъдещи набези от страна на Византия.

Битката била грандиозна военна и политическа победа, защото това е вторият византийски император след Валент (378 г.) по-рано в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в борба. Последният император Константин XI Драгаш също умира от вражеско оръжие, само че това става при рухването на столицата Константинопол през 1453 година, когато ориста на тогавашната империя е към този момент решена.

След борбата кана бил наименуван Крум Страшни, тъй като се твърди се, че когато неговите бойци донесли главата на Никифор, той я обработил със скъпоценности и си направил чаша за значими тържества, с която вдигал тостове.

Военните триумфи и големите териториални придобивки, които България реализира при Кан Крум, постоянно изтласкват на назад във времето редица значими стъпки в ръководството му, като да вземем за пример законотворчеството, което открива пътя към цялостна феодализация на страната (според някои пресилени изказвания на антични създатели Кан Крум даже наредил да се изкоренят лозята – с цел да защищити народа си от порока на пиянството).

Всъщност сведението за Крумовото законодателство не е писано от актуален на епохата хронист, а е разказано 150 години по-късно във византийския енциклопедичен алманах Свидас. Сборникът е предопределен за образование на императорските деца — посредством положителни образци от историята да се поучат по какъв начин да ръководят умно, заслужено и да бъдат потребни на страната и народа си.

Според шефа на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров с тези два обстоятелството единствено е трябвало да накарат старите историци да се замислят, че сведения, писани столетие и половина откакто са се случили избрани събития, може да са украсени, деформирани или просто да не са правилни.

Разказът за Крумовото законодателство стартира със известието, че при започване на Крумовото ръководство българите победили изцяло аварите. Докарали аварските пленници при Крум и той ги попитал за какво е починала тяхната могъща в миналото страна. А те дали отговор: заради пиянството, което се разширило, т.е. всеобщо практикувано, доносничеството, кражбите и така нататък

Уплашен от тези думи, Крум заповядал да изкоренят лозята, с цел да няма алкохол в България, и въвел жестоките членовредителни санкции за обири и доносничество.

Дотук е добре. Само дето претекстът не може да бъде правилен още веднъж съгласно изследването на проф. Димитров, т.е. по времето на Крум аварите не може да са победени и да са докарани аварски пленници при Крум, по простата причина че няколко години преди Крум да поеме властта в Плиска, те към този момент са победени.

Наистина, в 799 година Карл Велики прегазва страната им и завладява с взлом столицата им, фамозния „ Ринг “ – голяма землена цитадела с кръгла форма. Владетел на България тогава обаче е Кан Кардам, който в паниката несъмнено е завладял Трансилвания, която принадлежала до тогава на аварите.

Директорът на Националния исторически музей изрично твърди, че не дава отговор на историческата истина и второто сведение в този византийски роман, писан 150 години по-късно. А то е, че Кан Крум е заповядал да се изкоренят лозята.

Това, в случай че беше правилно, би трябвало да е станало към 803 година И в 811 година по време на огромното навлизане на византийската войска отпред с император Никифор в България да няма грам вино. Но актуалните на Кан Крум хронисти, които го наблюдават под лупа, необичайно не оповестяват за така наречен антиалкохолен закон.

Но по тази причина пък пишат, че една от аргументите за бързата безнравственост на нахлулата в България византийска войска са изпитите бъчви с хубаво българско вино, които откривали в превзетите български села и градове, в това число и даже най-много в столицата Плиска, където би трябвало да дават образец за самоограничение от алкохол. А и наздравиците с черепа на Никифор, трансфорат в чаша, надали са били с айран или с мътеница.

Крумовите закони били ориентирани към основаване на строги правила в българското общество за отбрана на частната благосъстоятелност, предотвратяване от опустошаване на обеднялото население, срещу клеветниците, лъжесвидетелите, лъжците, крадците и техните съучастници.

Новото законодателство е доказателство за настъпилите промени в обществената конструкция на обществото – продължаваща обществена диференциация, начеваща феодализация и други