Не всички заразни болести, които поразяват хората, са резултат от

Не всички заразни заболявания, които поразяват хората, са резултат от контакт с болен човек. Болестите, излъчени от животни на човек и означавани като зоонози, минават леко, само че има и такива, които може да предизвикат съществени последици. За тях има непоколебим ветеринарен надзор, тъй като и индивидуален случай е мотив за паника. Част от тези заболявания могат да се предават както от диви, по този начин и от домашни животни – котки, кучета, птици, наедрял рогат добитък и други

ЛАЙМСКА БОЛЕСТ

Лаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване, което се предизвиква от един тип спирохета и се популяризира посредством захапване от кърлеж. Лаймската болест спада към трансмисивните болести, чиито причинители се предават от кръвосмучещи инсекти и кърлежи.
Лаймската болест протича в няколко етапи и може да аргументи увреждане на кожата, ставите, сърцето и нервната система на индивида. Ранната фаза се развива постоянно на мястото на ухапването от кърлежа и провокира образуването на присъщ, разширяващ се червен кръг в кожата.

Естествен “резервоар ” на инфекцията са някои гризачи, елени, кучета, коне, крави, котки и други Кърлежите се заразяват със спирохетата при смучене на кръв от инфектирано животно и могат още веднъж посредством захапване да пренесат инфекцията в индивида. Болните животни не са рискови за хората. Те обаче разнасят инфектирани кърлежи.

Болният не е заразоопасен за близките. Лаймската болест визира хора от двата пола във всяка възраст. Тези, които прекарват повече време в гористи и тревисти местности са изложени на по-висок риск от захапване от кърлеж (животновъди, горски служащи, туристи и т.н.). Възможността за заразяване е по-висока през лятото и есента, когато кърлежите са най-активни.

БРУЦЕЛОЗА

Заболяването се предизвиква от разнообразни типове бактерии, принадлежащи към род Brucella – B. abortus, B. melitensis, B. suis и B. canis. Има и други типове, само че те не са болестотворни за индивида.

Заразяването става най-вече при работа с домашни животни , както и посредством консумация на инфектирано мляко и месо . Бактериите на тази болест се срещат и в елени, лосове, диви свине, кучета .

Основен контейнер са домашните животни – говеда, прасета, овце и кози – при които бактериите причиняват аборти и безплодие. За това и боледуват най-вече хора, които работят с тях – ветеринарни лекари, овчари, доячи, месари и други Заболяването не се предава от човек на човек.

Бактериите се отделят с млякото, урината и околоплодната течност на животните, откриват се още в кръвта и всички техни тъкани. Заболеваемостта при хората е обвързвана най-често с интервала на раждане на домашните животни. Тогава индивидът попада в контакт с плацента, кръв, околоплодна течност.

При недобро разчистване на пространствата на животните, техните тайни се изпаряват, а бруцелите се разпрашават и може да бъдат вдишани.

Симптомите включват тресчица, отмалялост, главоболие, меланхолия, оток на тестисите и артрит. За страдание лекуването лишава доста време, само че вероятността за възобновяване е извънредно огромна.

БЯС

Това заболяване при човека се провокира от вирус, който се придвижва посредством слюнката на животни , заболели от бяс. Вирусът попада у индивида при захапване или одраскване от болно животно. Не е допустимо нахлуване на инфекцията през здрава кожа. Преносители на вируса са някои домашни, само че най-много диви животни – лисица, вълк, язовец, куче, сърна, котка, кате­ричка, прилеп и др . Най-опасни са ухапванията по главата и врата на индивида.

Ако човек се болести, тогава се изисква карантина за попречване на разпространяването на вируса. При захапване от животно, подозрително за бяс, пациентът неотложно би трябвало да бъде изпратен в инфекциозно поделение или клиника, тъй като оздравява­не на болен, с разгърнати признаци на бяс, е допустимо единствено в извънредно ред­ки случаи! Без такива ограничения е невероятно да се излекува заболяването и с нейното развиване рискът от гибел се усилва.

ЗАПАДНОНИЛСКА ТРЕСКА

Причинителят – вирус „ Западен Нил “ е РНК вирус, част от фамилията на флавивирусите. За първи път е изолиран през 1937 година от кръвта на болна жена с температура, живееща в провинция Западен Нил в Уганда.

Резервоарите на вируса в природата са диви птици и животни . Хората се заразяват главно при захапване от комар (предимно комари Culex), само че е допустимо пораждане на зараза и при органна трансплантация и посредством преливане на кръв.

При към 20% болестта протича с грипоподобни признаци – ниска температура, възпалено гърло, главоболие, болки в тялото, изнемощялост, липса на вкус, коремни болки и  диария. Тежките случаи са необичайност и засягат централната нервна система – менингит или енцефалит.

САЛМОНЕЛОЗА

Салмонелозата е остро инфекциозно заболяване, което се предизвиква от бактериите салмонела. Най-честата причина за болестта e неправилното предпазване и обработка на питателните артикули, при потреблението на инфектирани храни, най-вече от скотски генезис – месо, птици, риба, яйца, мляко и млечни артикули . Общите басейни, незащитените водоеми също могат да станат източник на заразяване с тези микроорганизми. Поради устойчивостта им те могат да бъдат пренесени посредством контактни предмети, принадлежности, съдове и други Заразяването със салмонела става и при контакт с болен, селскостопански животни или домашни любимци, носители на инфекцията.
Симптоми на болестта са температура, главоболие, изнемощялост. Салмонелата бързо доближава до лигавицата на тънките вътрешности. Там се отделят отрови, които предизвикват диария, болки в корема и интоксикация на организма.

ФЕЛИНОЗА

Тази болест е по-известна като болест на котешкото одраскване , тъй като заразяването става посредством одраскване или захапване от болна котка. В множеството случаи заболяването минава в лека форма с къс интервал на нараснала температура и подути лимфни възли. По-тежко фелинозата визира хора с отслабен имунитет или преболедували друго заболяване. Опасното тук е, че при котките, носители на болестотворните бактерии, няма признаци, а се счита, че най-малко 40 % от тях са носители на заболяването в избран миг от живота си.

ПСИТАКОЗА

Пситакозата я назовават папагалска болест. Тя  се развива след контакт с болен папагал, най-често след поемане на праха от  екскрементите на птичето. Чрез отделителната си система папагалът популяризира бактериите, причинители на заболяването. Освен папагалите, преносители са и други птици – гълъби, пуйки, патици. Продължителността на болестния интервал при хората е към десетина дни с типични за бактериална зараза признаци, като висока температура, кашлица, стомашно неразположение.