Тъмната икономика на авокадото
Не толкоз от дълго време, в края на 90-те години, малко българи знаеха що е то авокадо. Днес, през 2024-а година, всеки в кварталната бакалия вещо опипва зеления плод, с цел да види дали е задоволително узрял. Човек би споделил, че е едно от тези умения, наследени от баби и дядовци, също като това по какъв начин да ревизираме единствено с почуквания дали дините са сладки и зрели.
Как стигнахме дотук за толкоз малко време? Може да се каже, че историята на авокадото е просто следващият епизод от глобализацията на храната. Това е развой който можем да проследим обратно във времето до така наречения „ Колумбов продан “, който донася доста храни от Америките в Стария Свят и назад. Днес си мислим за доматите, чушките, царевицата и боба като изконни български знаци, без да се замисляме, че нашите предшественици изобщо не са ги познавали. Значи ли това, че сходна орис може да сполети и авокадото, както са тръгнали нещата, и един ден бъдещите българи ще си спомнят с трогване за онази вкусната авокадова торта на баба им, или някое село ще провежда фестивал на хорото и авокадото?!?
Единствено измененията в климата ще покажат дали това е допустимо. Докато доматите и боба са намерили удобна среда и в европейския климат, авокадото се е оказало много по-взискателно, което очевидно е асъдействало за неговото доста по-късно включване в глобализационния канал. Но един път отворена, тази кутия на Пандора очевидно не може да се затвори.
Днес доста редови жители - от Калифорния до Кейптаун и от Чили до Джакарта, не могат да си показват деня без авокадо на препечената си филийка или в салатата си. Но макар че то към този момент се отглежда в много региони по света, главният производител си остава неговата татковина Мексико. Най-големият потребител пък е Съединени американски щати. Ако това ви припомня на търговията с кокаин, ще ви заинтригува вероятно обстоятелството, че, за жалост, има значително паралели сред незаконния бял прахуляк и легалния зелен плод, именуван даже „ зеленото злато “ поради своята отлична рентабилност. Между 1994 година, първата година от подписването на Северноамериканското съглашение за свободна търговия (НАФТА), и 2021 година производството на авокадо се е нараснало с 213%, а цената му е повишена със 7071 %. (Да, вярно четете, над 7 хиляди).
Авокадото е
вторият най-печеливш аграрни експорт
на мексиканската стопанска система след царевицата. Делът на зелените плодове се равнява на 3 милиарда $ годишно. Такава сума обаче няма по какъв начин да не притегли и интереса на недоброжелателни играчи – да вземем за пример, наркотрафикантите в Мексико.
Оказва се, че зад здравословното авокадо, което доста американци похапват, се крият доста нездравословни и напряко ужасяващи практики. Наркокартелите от дълго време са усетили доходността на търговията с авокадо и са основали цяла рекет промишленост към тази земеделска просвета по метод, който припомня мутренските времена в България през 90-те.
Много фермери са принудени да заплащат „ такса успокоение “ или „ такса протекция “ на картелите, защото мексиканската страна не постоянно е способна да подсигурява сигурност в селските региони. Това значи, че макар свободната търговия, сред Мексико и Съединени американски щати, авокадото за експорт е изкуствено оскъпено и поради тези „ нарко данъци “.
Нещо повече, защото картелите имат интерес да се отглеждат повече насаждения с авокадо, те са се погрижили да „ освободят “ земя за тази цел, като прогонват и даже избиват хора от неизползвани или предпазени гори. Това води и до обезлесяване на цели територии, с цел да може да се насадят повече авокадови дървета. Защото около манията за здравословен живот и популяризирането на авокадото като лой, щадяща сърцето, търсенето му нараства стремглаво. А където има търсене, ще има и нарастване на предлагането.
Не всички фермери са съгласни да заплащат дан на наркомафиотите и по тази причина през годините някои от тях се провеждат в лични защитни отряди, с цел да противодействат картелите. Така или другояче, неспособността на мексиканските държавни управления да дават съответна сигурност, води до кръвопролития даже и за стока, която е легална.
Центърът на производството на авокадо в Мексико е щата Мичоакан, прочут и като международната столица на авокадото. Нарасналата международна известност на този плод, който локалните хора култивират от хилядолетия (всъщност името му идва от ahuacuatl, същата дума с която Ацтеките са назовавали тестисите, виждайки някаква сходност сред плодовете и мъжките атрибути), им носи благоденствие, само че и страдания. Кирпичените къщи в селата са съборени, с цел да бъдат издигнати тухлени, само че в този момент всяко фермерско семейство има и оръжия за самозащита.
„ Производството на авокадо в Мексико е един от многото световни образци за процъфтяващи стопански действия, съжителстващи с незаконно грабителство и върховенството на пазарните сили в ущърб на публичната сигурност, правата на индивида, опазването на околната среда и битката против проведената престъпност “, показва отчет на Глобалната самодейност против интернационалната проведена престъпност в Женева.
Освен че увеличеното търсене на авокадо довежда и до увеличена проведена престъпност и обществени неравенства, различен мрачен аспект на тази земеделска процедура е и нейния
отрицателен отпечатък върху околната среда
Всъщност, към този момент стана ясно, че гладът за този плод в Америка и по света води до обезлесяване в Мексико. Но има и различен екологичен проблем. Авокадовите дървета изискват доста вода, а това води до дефицит на скъпия запас. Само за съпоставяне - с цел да отгледаш един авокадов плод, са нужни 70 литра вода, за един портокал - 22 л., а за един домат – единствено 5 л.
Един рисков образец за засушаване породено от произвеждане на авокадо идва от Чили, където региона към град Петорка, обичайно употребен за отгалеждане на фасул, картофи и царевица, се преобразява на извънреден регион за развъждане на авокадо от частни аграрни бизнесмени. Само че там сушите по принцип са нещо постоянно, а освен това държавното управление в Чили дава достъп до водни запаси на частни концесионери, което трансформира цялата бизнес самодейност в злополука. Понеже земята в този район е евтина, огромните бизнесмени изкупуват доста имоти, с цел да вършат мега ферми за авокадо, и отклоняват локалните напоителни запаси. Така локалните хора са принудени да употребяват питейна вода от цистерни, тъй като всичко налично отива за доходоносния агробизнес.
Установено е и че въглеродния отпечатък на кг авокадо е повече от два пъти по-висок от този на бананите и повече от пет пъти по-голям от този на ябълките.
Тези образци са показателни за това, че си коства да се замислим, когато си купуваме една на пръв взор безобидна и доста потребна стока, за нейния път от градината до дома ни и какво в действителност „ коства “ да я имаме на трапезата си.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Как стигнахме дотук за толкоз малко време? Може да се каже, че историята на авокадото е просто следващият епизод от глобализацията на храната. Това е развой който можем да проследим обратно във времето до така наречения „ Колумбов продан “, който донася доста храни от Америките в Стария Свят и назад. Днес си мислим за доматите, чушките, царевицата и боба като изконни български знаци, без да се замисляме, че нашите предшественици изобщо не са ги познавали. Значи ли това, че сходна орис може да сполети и авокадото, както са тръгнали нещата, и един ден бъдещите българи ще си спомнят с трогване за онази вкусната авокадова торта на баба им, или някое село ще провежда фестивал на хорото и авокадото?!?
Единствено измененията в климата ще покажат дали това е допустимо. Докато доматите и боба са намерили удобна среда и в европейския климат, авокадото се е оказало много по-взискателно, което очевидно е асъдействало за неговото доста по-късно включване в глобализационния канал. Но един път отворена, тази кутия на Пандора очевидно не може да се затвори.
Днес доста редови жители - от Калифорния до Кейптаун и от Чили до Джакарта, не могат да си показват деня без авокадо на препечената си филийка или в салатата си. Но макар че то към този момент се отглежда в много региони по света, главният производител си остава неговата татковина Мексико. Най-големият потребител пък е Съединени американски щати. Ако това ви припомня на търговията с кокаин, ще ви заинтригува вероятно обстоятелството, че, за жалост, има значително паралели сред незаконния бял прахуляк и легалния зелен плод, именуван даже „ зеленото злато “ поради своята отлична рентабилност. Между 1994 година, първата година от подписването на Северноамериканското съглашение за свободна търговия (НАФТА), и 2021 година производството на авокадо се е нараснало с 213%, а цената му е повишена със 7071 %. (Да, вярно четете, над 7 хиляди).
Авокадото е
вторият най-печеливш аграрни експорт
на мексиканската стопанска система след царевицата. Делът на зелените плодове се равнява на 3 милиарда $ годишно. Такава сума обаче няма по какъв начин да не притегли и интереса на недоброжелателни играчи – да вземем за пример, наркотрафикантите в Мексико.
Оказва се, че зад здравословното авокадо, което доста американци похапват, се крият доста нездравословни и напряко ужасяващи практики. Наркокартелите от дълго време са усетили доходността на търговията с авокадо и са основали цяла рекет промишленост към тази земеделска просвета по метод, който припомня мутренските времена в България през 90-те.
Много фермери са принудени да заплащат „ такса успокоение “ или „ такса протекция “ на картелите, защото мексиканската страна не постоянно е способна да подсигурява сигурност в селските региони. Това значи, че макар свободната търговия, сред Мексико и Съединени американски щати, авокадото за експорт е изкуствено оскъпено и поради тези „ нарко данъци “.
Нещо повече, защото картелите имат интерес да се отглеждат повече насаждения с авокадо, те са се погрижили да „ освободят “ земя за тази цел, като прогонват и даже избиват хора от неизползвани или предпазени гори. Това води и до обезлесяване на цели територии, с цел да може да се насадят повече авокадови дървета. Защото около манията за здравословен живот и популяризирането на авокадото като лой, щадяща сърцето, търсенето му нараства стремглаво. А където има търсене, ще има и нарастване на предлагането.
Не всички фермери са съгласни да заплащат дан на наркомафиотите и по тази причина през годините някои от тях се провеждат в лични защитни отряди, с цел да противодействат картелите. Така или другояче, неспособността на мексиканските държавни управления да дават съответна сигурност, води до кръвопролития даже и за стока, която е легална.
Центърът на производството на авокадо в Мексико е щата Мичоакан, прочут и като международната столица на авокадото. Нарасналата международна известност на този плод, който локалните хора култивират от хилядолетия (всъщност името му идва от ahuacuatl, същата дума с която Ацтеките са назовавали тестисите, виждайки някаква сходност сред плодовете и мъжките атрибути), им носи благоденствие, само че и страдания. Кирпичените къщи в селата са съборени, с цел да бъдат издигнати тухлени, само че в този момент всяко фермерско семейство има и оръжия за самозащита.
„ Производството на авокадо в Мексико е един от многото световни образци за процъфтяващи стопански действия, съжителстващи с незаконно грабителство и върховенството на пазарните сили в ущърб на публичната сигурност, правата на индивида, опазването на околната среда и битката против проведената престъпност “, показва отчет на Глобалната самодейност против интернационалната проведена престъпност в Женева.
Освен че увеличеното търсене на авокадо довежда и до увеличена проведена престъпност и обществени неравенства, различен мрачен аспект на тази земеделска процедура е и нейния
отрицателен отпечатък върху околната среда
Всъщност, към този момент стана ясно, че гладът за този плод в Америка и по света води до обезлесяване в Мексико. Но има и различен екологичен проблем. Авокадовите дървета изискват доста вода, а това води до дефицит на скъпия запас. Само за съпоставяне - с цел да отгледаш един авокадов плод, са нужни 70 литра вода, за един портокал - 22 л., а за един домат – единствено 5 л.
Един рисков образец за засушаване породено от произвеждане на авокадо идва от Чили, където региона към град Петорка, обичайно употребен за отгалеждане на фасул, картофи и царевица, се преобразява на извънреден регион за развъждане на авокадо от частни аграрни бизнесмени. Само че там сушите по принцип са нещо постоянно, а освен това държавното управление в Чили дава достъп до водни запаси на частни концесионери, което трансформира цялата бизнес самодейност в злополука. Понеже земята в този район е евтина, огромните бизнесмени изкупуват доста имоти, с цел да вършат мега ферми за авокадо, и отклоняват локалните напоителни запаси. Така локалните хора са принудени да употребяват питейна вода от цистерни, тъй като всичко налично отива за доходоносния агробизнес.
Установено е и че въглеродния отпечатък на кг авокадо е повече от два пъти по-висок от този на бананите и повече от пет пъти по-голям от този на ябълките.
Тези образци са показателни за това, че си коства да се замислим, когато си купуваме една на пръв взор безобидна и доста потребна стока, за нейния път от градината до дома ни и какво в действителност „ коства “ да я имаме на трапезата си.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ