Цивилизацията се е зародила под земята
Не стихват научните разногласия за възникването и развиването на живота на Земята. Все по-често се чуват изказвания, че хората не са резултат от еволюцията на приматите, а артикул на въздействието от извънземни цивилизации.
Според другите версии ние или сме извънземни, пристигнали от успореден свят, или сме хибридна раса, получена генетично от локални туземци и пришълци.
Отменете метрото!
Като причини откриватели привеждат необикновени божества и смътни сведения за физиологическите оценки на първите царе на античните цивилизации, пулобогове. Сред тях са рогати императори на Китай, странни фараони от Ранното царство на Египет и змиеподобни владетели на страни в Америка.
Своя истинска доктрина през 1927 година е издигнал известният геолог и член-кореспондент на редица академии на науките от дореволюционни времена проф. Михаил Буранчук. Навремето му предложили да оглави научния екип на строителството на Московското метро, само че професорът сметнал, че този огромен план следва въобще да се анулира.
„ Дълбините на Земята са цялостни със загадки и секрети и това са точно тези загадки и секрети, за които човечеството най-добре да остане в незнание “, казвал той.
„ Истинските жители на Земята “
Такова заглавие носело писмо от 26 страници машинописен текст, което Буранчук разпратил в най-различни инстанции – партийни органи, редакции на университетски издания, централни вестници и други организации, а също и на частни лица – физици, писатели, зоолози, полицаи и по този начин нататък.
В това писмо той излагал лична доктрина за произхода на живота на Земята въобще и за появяването на типа Хомо сапиенс в частност: „ Животът е зародил надалеч не в океаните в архейската епоха, не, негова татковина са горещите глъбини на Земята. Енергията, вилнееща там, развързва ръцете на Природата за най-немислими опити. Животът се е родил в дълбините на планетата и в нейните дълбини ще си и остане…
В океаните от магма, превързхождащи повърхностните океанчета хиляди пъти по размер, а по сила – милиарди пъти, дълго преди възникването на жалките амеби са се появили други създания. Ролята на въглерод в структурата на молекулите на създанията от недрата играят силиций и германий. Температурите, при които „ царят на природата “ би се изпепелил незабавно и би се изпарил, за съществата от магмените океани е по едно и също време удобна среда и източник на сила нужни за тяхното съществуване… “
Буранчук считал, че тези същества от време на време се изкачват на повърхността на Земята и даже летят по въздуха. Това евентуално е обвързвано с техния витален цикъл. Например мравките цялостен живот пълзят по земята, а техният сватбен обред протича във въздуха. Според него „ следите от тези същества би трябвало да са добре забележими в нивите, засети с класове, и на други места от културното земеизползване. Затова случаите на разкриване на концентрични кръгове или други странни фигури на повърхността на почвата с легнали треви или без такива е належащо да се фиксират най-стриктно, във всички детайлности, в това число снимане от самолети, и докладите да ми се предават за предстоящ анализ… И в случай че някой е виждал светещи летящи обекти (ние ги назоваваме НЛО), а в нивите – кръгове от повалена пшеница, то това удостоверява моята доктрина. “
Реакцията на съперниците
Учени възразявали на професора, сочейки отсъствието на следи от магмен живот и смятайки, че при колосални налягания, високи температури и компактност нищо не може нито да се зароди, нито да оцелее. Буранчук сравнявал разсъжденията на съперниците си с възгледите на рибите. Те си плуват по водата, смятайки, че единствено тя е годна за живот, и обитават в щастливо незнание. Професорът ги посъветвал да си отворят очите и да смъкват капаците от разсъдъка си.
Писмата си постигнали задачата и ориста на професора била решена. Компетентните органи решили, че той очевидно е полудял от изтощеност.
Никой не възприемал съществено „ полуделия “ професор. Той бил отхвърлен от работа и изпратен в пенсия.
Възможно е частично той да е целял точно това. В тези времена било доста по-безопасно да те считат за простак, в сравнение с за хитрец. Гърмяло „ Шахтинското дело “, вървял процесът над Промпартиите, всеобщо се разобличавали и наказвали всевъзможни „ вредители “. А при строителството на метрото се случвали странни повреди и то протичало извънредно тежко и комплицирано.
Професорът считал, че необяснимите произшествия и безпричинните събаряния на къщи са демонстрация на изплуващите подземни същества. Като изнемощял от опеката на органите, Буранчук се преместил на място, където умерено се заел със своето дело.
Привърженици
Боранчук се сприятелил с Наферт – преподавател, ловджия, огромен обожател на археологията и осведомен с митовете и преданията. Той му разказал за приказките на Павел Бажов и подземните поданици на Урал. Професорът събирал по мините парчета с причудлива форма, в която евентуално се криели елементарни „ магмени същества “, както той ги наричал.
Буранчук считал, че човечеството е излязло отдолу под земята и неговата люлка са пещери, множеството от които са недостъпни за хората. Животът в тях надалеч не е първичен и съществуването на скални рисунки приказва за това. Професорът считал, че има чудни подземни градове, а техните поданици владеят изкуството за напредване подземен. В Тибет и в този момент има монаси, достигнали високи степени на прояснение, способни даже да тичат подземен. Подземните хора изпращали в пещерите провинилите се или ори ги употребявали за пикници.
Професорът пишел нови писма и ги изпращал на малко на брой. В тях се твърдяло, че наличните в Костьонки следи от човешка активност са на не по-малко от 50 000 години, и призовавал там да се стартират разкопки. „ За наблюдения на нивите за на разкриване на следи от магмените същества “ Буранчук построил балон с истинска структура и непрекъснато нагряване, който можел да остава във въздуха дълго време. В експериментален полет професорът няколко часа летял с фотоапарат и далекоглед.
Когато се приземил, локалните управляващи конфискували балона и принадлежностите на професора, като го предизвестили недвусмислено, че без позволение не може да лети даже вманиачен човек. Буранчук евентуално е предвиждал такава развръзка и авансово спуснал с парашут сниманите фрагменти. По-късно той ги разкрил, показал и съумял „ безусловно несъмнено да открие следи от излизането на магмените същества “.
Изчезването
Професорът постоянно оставал да нощува в пещерите, завивайки се с меча кожа, купена от Наферт. Лятно време двамата постоянно били виждани дружно. Един ден професорът и учителят се спуснали в пещера с името „ Бялото слънце “ в Дивногорието (Воронежка област) и изчезнали. След два дни тръгнал да ги търси отряд спасители, пристигнали със специфичен трен от Москва. Със своя полет с балона Буранчук привлякъл вниманието на способените органи и те го търсели старателно.
След няколко дни търсене в отчета на спасителите било написано, че хората са изчезнали безследно, „ като че ли са потънали вдън земя “. Било решено, че професорът и учителят са се изгубили в многочислените разклонения на пещерите и са умрели от апетит. Но има версия, че Буранчук е търсил и въпреки всичко е разкрил вход в подземния свят. Тази история има продължение и в наши дни.
Незнайните същности
За НЛО и фигурите по нивите е изписано доста. Появили се известия за запечатани на лента загадъчни невероятни и невидими същества, които витаят на всички места към нас на Земята. Странни летящи обекти, тънки и дълги, цилиндрични или във форма на цигара, са снимани на лента през 1994 година от Хосе Ескамиля – кинопродуцент, композитор, публицист и откривател на аномални феномени, който ги наричал „ стрелички “.
Феноменът почнал да се учи в доста страни. Обективите на камерите виждат на всички места тайнствените непознати. И се оказало, че в действителност те са с най-различни форми – извити, спирални, змиевидни, с сходство на плавници или крила, като стоножки, с разнообразни геометрични форми.
Размерите на съществата варират от десетки сантиметри до стотици метри. Ленти са ги фиксирали и във вода. Тези обекти се движели с колосална скорост, можели да пулсират и да се видоизменят пред очите и свободно да минават през всевъзможни твърди загради и предмети, през човешкото тяло и мигновено да изчезват.
В цялостна мрачевина камерата ги вижда чудесно в инфрачервения диапазон. Те не се опасяват от обектива, само че техните проучвания би трябвало да се организират със свръхскоростно снимане. И кой знае дали дружно с НЛО няма и други типове „ магмени същества “ на проф. Буранчук – същинските жители на Земята?
Из „ 100 велики загадки на природата “, Непомнящий Николай Николаевич, и други източници
