Юбилей сред бледорозови лалета
Не стига че юбилеите ми стават толкоз закръглени и натежали от години, ами съгласно " нормалното право " по тези земи упованията са празникът да придобие размерите на сватбено празненство, където ти самият се изгубваш. Е, аз не съм доста обществено желателна и нормално върша нещата не " както би трябвало ", а като си желая! Затова рожденият ми ден стартира със слънчеви лъчи, минаващи през тънките завеси на хотелския прозорец в Амстердам, спокойна закуска, бърборене, посещаване в близкия Държавен музей, където гостува и галерия от картините на късния Рембранд (но за това – различен път)...
Виж, като поемаме, водени от напътствията в Google, към пазара на цветята, става забавно. Времето е изменчиво, а щерка ми потегли болна от България, тъй че около концепцията да стигнем до фамозните холандски лалета – тъй като по балконите, градинките и парковете цъфтят минзухари, нарциси, зюмбюли, само че не и този пъстър знак на страната – се оглеждаме и за аптека или дрогерия, откъдето да се сдобием с нещо за събаряне на температурата. Излизаме на следващото мостче и до момента в който оглеждаме големите витрини на ъгловия сексшоп ( “за нея и за него ”), от вратите му излиза достолепна и елегантна госпожа с тип минимум на ръководител на комисия от Европейския парламент. Това е мотив да поразсъждаваме за и срещу стандартите... Така влизаме в магазин – на пръв взор дрогерия, където желанието да се сдобием с продукт, спиращ покачването на температурата, провокира лутане и млад мъж подхваща просветителна сказка за вредата от този тип лекарствени препарати... Не сме обърнали внимание, че аптеката е био. Така че вместо терафлу имаме пакет с бонбони за смучене, съдържащи доста скъпия мед от манука, за който ние даже не бяхме чували. Както се споделя в клишето, животът е един урок...
До пазара на цветята по тротоарите има поизличени рисунки – по този начин следвайки го, си създаваш чувството за премеждие в търсенето на богатство... Самият пазар е цветен, оживен, има освен букети, саксии, разсади, луковици... Сушени цветя висят, сувенири... Лалетата са разнородни, в толкоз доста цветове – букетът, който получавам, е огромен, от няколко връзки бледорозови. Прекрасен е... От хубостта му, деликатна и нежна, в душата ми се разлива топлота и кротка светлина.Вливаме се в навалицата от хора – локални и туристи – и наобикаляме магазините за сирене от едната страна на пазара. Холандското твърдо сирене е известно. Във всяко едно магазинче са подредени дребни, гладки жълти питки, резени... На дървени дъски пред другите продукти са нарязани, с цел да може да се опита, има и дребни порцеланови панички с типични и подобаващи сосове. Наистина за мен, като обожател на и фен изкушението, е непреодолимо. Изпадам в обстановката на Мечо Пух на посетители – желая от всичко...
Е, не минава и насмалко врещене по витрини и в магазините, освен за сирене. И след това сме на обяд. Там, където избираме да влезем, атмосферата е непринудена, уютна. В кьошето на диваните индиферентно придремва наедрял котарак... Място тъкмо като за мен. Изпивам дребна, съвсем като напръстник чашка с алено порто и огромна чаша чай от свежа мента; тази топла напитка, както и руколата, ще са моят вкусов и благоуханен спомен за Амстердам.
Следобед се разхождам сама... Забелязвам разнообразни знаци по постройките на улицата, на която е хотелът ни. На номер 23 живее пухкава, голяма котка, която индиферентно дреме зад прозореца...
За вечеря сме в шумна квартална пицария, намираща се на една от дъгите, ограждащи едно от тези интимни площадчета, които ме умиляват, без значение в кой град се намират. Чашата алено вино, диалозите на вечерящите, влизащите и излизащите, гледката на нормалната градска вечер – група тичащи, майка и две дечица на колела... Сякаш съм вкъщи и се съединявам с излъчването на мира и ненатрапчиво обаяние.
Тежки маси и тържества ли? Е, не, не е за мен!
Виж, като поемаме, водени от напътствията в Google, към пазара на цветята, става забавно. Времето е изменчиво, а щерка ми потегли болна от България, тъй че около концепцията да стигнем до фамозните холандски лалета – тъй като по балконите, градинките и парковете цъфтят минзухари, нарциси, зюмбюли, само че не и този пъстър знак на страната – се оглеждаме и за аптека или дрогерия, откъдето да се сдобием с нещо за събаряне на температурата. Излизаме на следващото мостче и до момента в който оглеждаме големите витрини на ъгловия сексшоп ( “за нея и за него ”), от вратите му излиза достолепна и елегантна госпожа с тип минимум на ръководител на комисия от Европейския парламент. Това е мотив да поразсъждаваме за и срещу стандартите... Така влизаме в магазин – на пръв взор дрогерия, където желанието да се сдобием с продукт, спиращ покачването на температурата, провокира лутане и млад мъж подхваща просветителна сказка за вредата от този тип лекарствени препарати... Не сме обърнали внимание, че аптеката е био. Така че вместо терафлу имаме пакет с бонбони за смучене, съдържащи доста скъпия мед от манука, за който ние даже не бяхме чували. Както се споделя в клишето, животът е един урок...
До пазара на цветята по тротоарите има поизличени рисунки – по този начин следвайки го, си създаваш чувството за премеждие в търсенето на богатство... Самият пазар е цветен, оживен, има освен букети, саксии, разсади, луковици... Сушени цветя висят, сувенири... Лалетата са разнородни, в толкоз доста цветове – букетът, който получавам, е огромен, от няколко връзки бледорозови. Прекрасен е... От хубостта му, деликатна и нежна, в душата ми се разлива топлота и кротка светлина.Вливаме се в навалицата от хора – локални и туристи – и наобикаляме магазините за сирене от едната страна на пазара. Холандското твърдо сирене е известно. Във всяко едно магазинче са подредени дребни, гладки жълти питки, резени... На дървени дъски пред другите продукти са нарязани, с цел да може да се опита, има и дребни порцеланови панички с типични и подобаващи сосове. Наистина за мен, като обожател на и фен изкушението, е непреодолимо. Изпадам в обстановката на Мечо Пух на посетители – желая от всичко...
Е, не минава и насмалко врещене по витрини и в магазините, освен за сирене. И след това сме на обяд. Там, където избираме да влезем, атмосферата е непринудена, уютна. В кьошето на диваните индиферентно придремва наедрял котарак... Място тъкмо като за мен. Изпивам дребна, съвсем като напръстник чашка с алено порто и огромна чаша чай от свежа мента; тази топла напитка, както и руколата, ще са моят вкусов и благоуханен спомен за Амстердам.
Следобед се разхождам сама... Забелязвам разнообразни знаци по постройките на улицата, на която е хотелът ни. На номер 23 живее пухкава, голяма котка, която индиферентно дреме зад прозореца...
За вечеря сме в шумна квартална пицария, намираща се на една от дъгите, ограждащи едно от тези интимни площадчета, които ме умиляват, без значение в кой град се намират. Чашата алено вино, диалозите на вечерящите, влизащите и излизащите, гледката на нормалната градска вечер – група тичащи, майка и две дечица на колела... Сякаш съм вкъщи и се съединявам с излъчването на мира и ненатрапчиво обаяние.
Тежки маси и тържества ли? Е, не, не е за мен!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ